29-годишната учителка Мариана Пенчева се превърна във втора майка за 10 деца от крайно бедни семейства, след като институцията, в която са били настанени, затваря врати през 2014 г.

Вече трета година с помощта на благодетели младата жена осигурява на част от учениците си дом, семеен уют и им дава шанс да растат щастливи и пълноценни хора, информира 24 часа.

Освен че отглежда децата със собствени средства, тя ги възпитава, учи ги на добродетели и на приложни изкуства, развива тяхната артистичност и дарби.

Мариана Пенчева завършва с отличен успех философия и е магистър по “Социална философия” във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий”. През 2010 г. като най-добрия студент тя получава Академичната награда на община Велико Търново в размер на 5000 евро. Парите предоставя на своята сестра, за да подпомогне следването . Сега тя е докторант по немска класическа философия.

“След като завърших бакалавърската си степен, реших, че искам да се пробвам в учителската професия. Дълго време си търсих работа, защото не вземат хора без стаж. По случайност на 13 септември ме назначиха на работа в основно училище с пансион в дряновското село Гостилица, така че пръст има и съдбата”, разказва Мариана. Започва като лектор, преподава история, английски и информационни технологии, за които също има квалификация. Прекарва възможно най-много време с децата, чиито родители са крайно бедни и са ги оставили на седмична грижа в институцията. Бързо се привързва към любопитните и жадни за знания ученици, води групи по танци и театрално майсторство. “Учениците започнаха да се сменят, аз всяка година мислех, че ще си намеря работа на друго място, но не можех да се откажа от децата. Нямаше сила, която да ме отдели от тях”, признава педагожката.

Скоро обаче се предприема политика по оптимизиране на училищната мрежа и школото, в което има 50 ученици, е затворено. Децата са обречени да прекъснат с уроците, да се върнат в полусъборените домове на родителите си, да си търсят прехраната. “Не исках да мисля за това как щяха да оцеляват тези деца, с които до вчера танцувахме, смяхме се, правихме театър. Не се живее лесно с ограбено детство, макар че се расте бързо. Не е редно, просто не е редно да оставиш деца с таланти и потенциал да се чувстват хора втора ръка”, мотивира решението си да ги прибере учителката. Приятели, съпричастни с нейната кауза, дават безвъзмездно голям апартамент във Велико Търново. Ангажират се и близките на Мариана, насърчават я да вземе повече от питомците си. Така с младата учителка заживяват 10 деца. 5 момчета и 5 момичета, братовчеди от Габрово, на възраст от 9 до 16 години. Едно от момичетата обаче се налага да се прибере, за да се грижи за сестра си, която е с рядка форма на диабет. Раздялата е доста тежка.

“Ние не сме институция, център, асоциация или нещо такова. Ние сме семейство, един нов тип семейство.

Със съгласието на

майките им аз съм

техен попечител

и доброволно се грижа за тях. Уча ги на добрина и искам добрината да се предава”, обяснява Мариана.

Благодетели изпращат пари, храна, дрехи, учебници и помагала. Понякога погасяват сметките за ток, които достигат и до 800 лв. в зимните месеци. С останалото се справят някак с докторантската стипендия на учителката.

“Основното нещо не е подслонът и издръжката, защото вероятно много хора биха могли да предоставят това. Искам не просто да им осигуря ходенето на училище, а да им дам шанс, да им разширя мирогледа, да им обогатя общата култура чрез различни занимания с изкуство, с театър, с литература, с философия, с хуманитарни науки и да ги направя по-добри, по-широко скроени. Не просто да съществуват, а наистина да живеят”, твърди благодетелката.

Наричат я “госпожо”, но я чувстват като втора майка. Споделят си всичко, справят се с каквото имат. Имат си домашни правила и са разпредели задачите си, сами готвят, почистват, грижат се за огромното пране. Между тях има много особена връзка. Мариана казва, че не е имало случаи да създават проблеми или да я разочароват с дума или поведение. “Те са дошли при мен да учат и да се развиват по тяхно желание. По тази причина всичко е мирно и тихо. Колкото аз мисля за тях, толкова и те мислят и се грижат за мен. Не искат да ме разочароват. Помагат ми. Съвсем наскоро загубих майка си - само на 47 години, и това беше голямо изпитание. Те започнаха да ми пишат писма, че сме семейство и заедно ще се справим, че сме силни и ще минем през всякакви трудности”, благодарна е тя на децата.

А прогресът при тях е видим. 15-годишният Кристиян е станал председател на училищния съвет, 9-годишната Цветомира пък спечелила национален литературен конкурс на Български пощи на тема “В какъв свят искам да живея”.

“Имам танцьори, артисти, участваме по фестивали. Най-малкото ми момченце Юри иска да опитомява дракон, една госпожица пък иска да става зъболекар, имат много интереси”, хвали ги Мариана. Признава, че те изпълват живота със смисъл и я мотивират всеки ден да продължи напред.

“Моята мечта е да имам училище, в което да помагам на социлно слаби деца. В него всяко дете да се цени такова, каквото е, да се развива неговата индивидуалност, не да са бройки, потребители на социална услуга за едиколко си пари”, казва учителката.

С огромна гордост децата на Мариана посрещнали новината, че тя е сред Достойните българи на 2015 г. Всички искали да присъстват с нея на церемонията, но този път тя ги оставила у дома.

“Понеже следим новините, питаха за Мария от Стара Загора, дали сме се видели с нея.

Разказах им, че се

ръкувах с Бойко

Борисов, с Бербатов

и през цялото време

у мен напираха сълзи,

защото бяха събрани толкова много хора, които са направили нещо добро. Аз правя нещо малко и обичайно всеки ден, не е геройство. До известна степен съм спасила тези деца, променила съм им начина на живот, надявам се към по-добро. Виждам, че им оказвам влияние, те са по-различни, по-пораснали, по-уравновесени, мислещи. Виждам ги да се грижат за другите. Вкъщи няма конфликти, няма егоисти, те са склонни да дават, да отстъпват, да правят компромиси. Искам да ги направя достойни хора”, казва младата жена.

С децата мечтаят да си имат къща с градина, където да си садят домати. Искат да си имат кон и пейка в двора. За рождения ден на Мариана нейните ученици я изненадали с картонена лилава къща. Отпред на пейката направили нейната фигурка.

“Това е рано сутрин, ти се радваш на изгрева, а ние спим вътре в къщата”, обяснили те.