Учебното заведение е закупило наскоро нови музикални инструменти на стойност 30 000 лева

"Новите музикални инструменти са като черешката на тортата за учениците, като десерта от вечерята им". Това каза пред БТА учителят по ударни инструменти в Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в Русе Лазар Бенов.

Учебното заведение е закупило наскоро нови музикални инструменти на стойност 30 000 лева. Сред тях са тимпани, голям барабан, маршови барабани, вибрафон и ксилофон. Те допълват комплекта от инструменти, закупен миналата година, в който най-скъпа е маримбата.

"Това е голяма радост за нас, за нашите ученици, за школата по ударни инструменти. Това са нашите огромни "бебчета" - големият барабан, професионалните тимпани. Нямаме думи да изразим колко сме развълнувани", каза Бенов.

По думите му разнообразието от ударни инструменти е много важно за училището.

Според Бенов тимпаните са едни от най-важните инструменти в симфоничния оркестър.

"И то не само защото се намират на най-високото място на сцената и най-отзад. Те са темперирани инструменти, имат тонове и са част от хармонията", казва учителят.

Бенов обяснява, че 12 ученици изучават ударни инструменти в Националното училище по изкуствата в Русе. Сред тях е и четвъртокласникът Павел Георгиев. "Мисля, че моят господин е доста успешен в работата си. Когато ме учи на нещо, го разбирам", казва с усмивка момчето.

"От много малък, от още тригодишен, когато майка ми пусне някаква песничка, започвах да тактувам на метална кутия. Искам да стана като господина, да уча малките деца, за да разберат какво е ударен инструмент", споделя Павел.

Момчето обяснява, че в началото му било много трудно, но с годините все повече разбирал музикалното изкуство.

Учителят ще изработи и дари ксилофон на училището

Лазар Бенов казва, че в бъдеще предстои да бъдат закупени още нови инструменти.

"Старите инструменти, които са на около 40 години, ще ги реставрирам. След това ще ги предоставим на учениците да се подготвят с тях вкъщи", обяснява учителят и споделя, че е напът да започне да произвежда ксилофони. Първият прототип вече е готов и предстои да изработи още един, който ще дари на училището.

"Във фамилията ми има дърводелци. Брат ми наследи занаята, а аз станах музикант. Той ми помогна много за изработването на прототипа на ксилофона", казва Бенов.

Прототипът изработил бавно, но вече имал изградена система на работа и следващият инструмент ще бъде готов за около месец и половина.

"Дървото, което използваме за ксилофона, е акация. Подбира се здраво дърво, жилите му да са напречни, защото иначе звукът не е толкова хубав. Изрязват се размерите на пластините, след което започва фината част с настройването. Използва се лентов шлайф, като се отнема в средата от пластината, докато се стигне до съответния тон", обяснява Бенов и допълва, че е много забавно и интересно.

"Изключително увлекателно е да се настройват пластините. Най-хубаво е, когато се получи правилният звукоред, след като се изсвири един акорд и чуя с ушите си, че струи правилно. От това удоволствието е почти толкова голямо, колкото и от свиренето", споделя учителят.

Според Бенов е трудно да се работи с 12 ученици

По думите му не е лесно да се работи с 12 ученици. "Според мен съвременната образователна система е много натоварена и трябва да си извоювам време от учениците, за да се занимавам допълнително с тях", казва Бенов. Според него най-добре е да се работи с шест деца. "Обичам да работя с тях с часове и така ще имам време да разделя седмицата, като се занимавам по няколко часа на ден с един ученик", обяснява Бенов.

Казва, че музикалността на едно дете се проверява още преди първия урок по съответния инструмент.

"Много е важно да се установи дали детето чува разликата в тоновете, а след това и колко е ритмично. Най-голямо значение има желанието му. След изпита по солфеж ги проверявам с прости кратки ритмични фрази. Успеят ли да ги повторят, това е ясен знак, че чуват и усещат", обяснява учителят.

Да се научиш да свириш на ударни инструменти е трудно, но подготовката вкъщи създава проблем и на съседите.

"Затова вече нямам съседи", шегува се Лазар Бенов и обяснява, че е от Плевен, а докато живеел там, в апартамента имал барабани, перкусии, бас китара, класическа китара, пиано, а също тромбон и тромпет.

"Като бях малък и се учех, комшията дойде пред нашия апартамент веднъж с бухалка. Не я използва, но беше много нервен. Спазвах часовете за почивка, но ги разбирам съседите - прибрали се от работа, а някой им свири над главите. Сега вече не бих сложил барабаните си в хола и да свиря на тях", казва Лазар Бенов.