Учител от МГ "Баба Тонка": Голяма част от българите не вярват във ваксините

Автор: Диляна Теохарова / Свободна Европа

Този учител общува лесно. Часовете по математика при Росен Чапаров обикновено протичат с добро настроение, без конфликти и с внимание към материала. Тази атмосфера е едно от най-съществените неща, които се губят във виртуалната класна стая.

Затова Чапаров е сред многото учители, които подкрепят присъственото обучение. Според статистиката обаче той е и един от малкото, които са се ваксинирали преди началото на наближаващата учебна година, пише Диляна Теохарова в Свободна Европа.

По данни на Министерството на образованието педагогическите специалисти в България със завършен ваксинационен цикъл са едва 28,5%, а непедагогическите специалисти – 20,6%. Данните са от анкети на Регионалните управления на образованието.

Някои преподаватели обаче осъждат не само ваксините, но и събирането на такава информация.

"Това директно удря по правото на медицинска тайна и по GDPR. Никой няма право да ви пита дали сте ваксинирани", казва в ефира на БНР Яна Шишкова, преподавател по китайски език в София.

Други се колебаят, тъй като ваксините срещу COVID-19 бяха разработени по-малко от година след началото на пандемията „Медицината достатъчно е напреднала, за да може да развие една наистина добра ваксина, която да е безопасна, но все пак наистина трябва да мине някакво време“, казва пред Дойче Веле учителката Вяра Петрова.

Разрешените в момента ваксини са преминали през всички необходими изпитвания и са доказано ефективни и безопасни, припомнят често от Министерството на здравеопазването. Но това не променя картината.

Здравният министър Стойчо Кацаров потвърди в четвъртък, че новата учебна година ще започне присъствено. Това става на фона на започнала т.нар. четвърта вълна от COVID-19, с близо 4 хиляди души в болниците и висока смъртност, която поставя България в много по-лоша ситуация от всички други държави в Европейския съюз (ЕС).

Това повдига два въпроса. Единият е как да се съберат на едно място учители и ученици, след като голяма част от тях не са предпазени. И другият: Защо българските учители не желаят да се ваксинират?

Защо все пак?

“Това си е пак типично българска черта“, казва Чапаров и добавя:

„Дали си учител, или не, тук няма никакво значение. Според мен цялата работа е, че голяма част от българите не вярват във ваксините”.

Росен Чапаров преподава в Математическа гимназия „Баба Тонка“, Русе. Той самият е „твърдо „за“ ваксините“, но има и колеги, които са против.

„Свободата на личността е важна, може човек да не желае да се ваксинира по здравословни причини. Според мен ваксинирането едва ли може да стане задължително в България, но за мен е хубаво учителите да се ваксинират по-масово“.

Прекалено "информирани"?

Някои учители обаче наблюдават и една интересна тенденция – предимно младите им колеги избягват да се ваксинират.

„Има страх, защото са прекалено "информирани". Аз чух всякакви теории от чипиране до какво ли не друго. Младите хора четат всичко в интернет“, казва Микаела Иванова, учителка по английски език в София.

Неин колега по история в друго столично училище – Емил Джасим, твърди, че потърпевши от дезинформацията в интернет са не само младите хора, но и по-конкретно младите жени.

„Основна причина за това е тази дезинформация, че ваксината може да повлияе на фертилитета на младите жени. Сред тях това е първа и най-важна причина. То върви в комплект с това, че няма достатъчно клинични изследвания върху бременните“, казва Джасим.

„Между другото, вече е доказано, че коронавирусът е изключително опасен за плода. Това не успява да надделее над другото“, допълва той.

Световната здравна организация казва, че ваксините срещу коронавируса са безопасни за бременни и кърмещи жени и дори препоръча и те да се имунизират.

А другите мерки?

И все пак независимо дали заради личната свобода или заради страха от фалшиви новини, над две трети от учителите все още не са се ваксинирали, или поне не напълно.

Според учителите останалите мерки, които ще важат за училищата като носене на маски, спазване на дистанция, проветряване на класните стаи, трудно се спазват в училищна среда.

„Никаква хигиена, никакво спазване на дистанция не може между малки деца“, казва Микаела Иванова за най-малките.

Росен Чапаров твърди, че междинните класове, пети и шести например, обикновено са по-изпълнителни, докато най-големите – по-рядко.

И все пак не възрастта е водещ фактор според двамата преподаватели, а културата, в която израстват децата.

„Това е до самия ученик, до възпитанието, средата, начина на мислене“, казва Чапаров.

Защо присъственото обучение се предпочита

За момента според учителите присъственото обучение като че ли няма добра алтернатива въпреки рисковете, които носи.

„Разбира се, присъственото е за предпочитане. Живият контакт с учениците не може да бъде заменен с компютърни програми“, казва Чапаров.

Тъй като часовете се провеждат предимно при изключени камери, за да не се претоварва мрежата, учителите често не виждат дали ученикът пише, внимава и дори дали е пред компютъра.

„Когато учениците са пред мен, аз мога да видя по погледи, по реакции кой как работи. Също така сякаш по-често се случва да се препращат домашни работи от един на друг ученик, отколкото когато са присъствено“, казва още той.

По думите на Чапаров електронното обучение се възприема от много ученици като по-олекотено, докато на други „действа доста демотивиращо“.

„Специално за математиката, пък и за други науки, има полза от електронното обучение дотолкова, доколкото можеш да подадеш повече електронен материал. Да направиш по-бързо онагледяване на информацията. Имам предвид линкове, различни програми. Това е плюсът. Но всичко друго е минус“, твърди Чапаров.