Кирил Балдев започва акция за събиране на книги за библиотеката в родното му село, след като пожар я опустошава.

Случката е отпреди три години, когато той е четиринайсетгодишен. След това решава да продължи и да събира книги и за други библиотеки в села и малки населени места. Защо - "ако имаше организация, която да го прави, нямаше изобщо да се наемам да събирам книги".

Целта му - да се върне любовта към четенето. Убеден е, че делото му има смисъл. Обяснява: Не ги дарявам от моята библиотека, просто помагам на хората чрез мен да си дарят книгите, пише Дневник.

Самият той няма най-любима книга и е на мнение, че всяка е ценна сама по себе си. Все пак казва, че има любима литература – българската. Много харесва творчеството на Иван Вазов и Христо Ботев.

Учи в математическата гимназия в Пазарджик. Прави впечатление на много мъдър за възрастта си. Живее в социален дом в пазарджишкото село Звъничево. Понякога и семейството му изпраща пари. Не се чувства ощетен.

А е щастлив, когато има възможност да общува "с човеци, а не просто с хора".

Тъй като обича да пише поезия, понякога участва в литературни конкурси. Иска да следва журналистика и да бъде журналист. Харесва му това, че тази работа ще му даде възможност да разкаже много добри истории.

За предразсъдъка, че децата от социалните домове са лъжливи и крадливи, Кирил коментира: "В домовете има както такива деца, така и други, които се развиват. Човек, който не е попадал или работил в такава институция, не може да е добре запознат с тази среда и да сочи с пръст. Всяко дете в такъв дом има своята индивидуална история".

Слуша всякаква музика. Включително и поп фолк, когато се събира с приятели. Казва: "Чалгата е просто забавление и не носи никаква ценност. Тя временно отклонява вниманието на хората от проблемите, затова се слуша много". А що се отнася до киното, най-много харесва документалните филми.

"Казват, че в младите доброто често липсва. Но покрай кампаниите виждам, че и в младите доброто съществува", казва Кирил. Убеден е, че у всеки човек има нещо добро независимо как се държи. Допълва: Аз не съдя хората. Ако вярвам, че някой е добър, а се окаже, че той не е, тогава дори и мнението си не казвам за този човек."

Кирил не брои колко книги са дарени с неговата помощ, нито на колко читалища ги е предоставил. Вмята, че по доброволчеството често има разходи, които остават за негова сметка. Случва се да плаща доставки. Помагат му приятели, хора с бизнес и с хубави професии, които имат възможност да дарят. Мисли си обаче, че общините трябва да отпускат повече пари за книги на читалищните библиотеки.

Мечтае да живее в страна, в която животът е спокоен. Признава, че понякога си мисли за емиграция особено като гледа хората, които стоят посред ден в кафенетата, защото за тях няма работа. Владее английски език и си мисли, че евентуално би могъл да живее в САЩ или в Обединеното кралство.

Не е оптимист за бъдещето на България. Казва: "Проблемът е, че хората не живеят с мисълта, че трябва да се образоват всеки ден. Вземат ли висшето си образование, просто спират да учат". Не му харесва и това как медиите влияят на хората: "Ако прочетат статия, дори и да е фалшива, веднага избухват и коментират".

Кирил не може да каже дали ще продължи да се занимава с това да събира и дарява книги в бъдеще. Не обича да прави планове. Но знае: Само от мен зависи какво ще бъде бъдещето ми.