Тя е слънчева, талантлива и учи най-добре, докато рисува.

16-годишната Такухи Кехеян има пълното доверие на съученици, педагози и ръководство на средното училище „Панайот Волов“ в Шумен. Дотолкова, че вече й позволяват да прави цели стенописи в школската сграда. Последното й творение, засъхнало преди дни, краси кабинета по история. На цяла стена 6 на 4 м. тийнейджърката е изрисувала завета за единението и снопа пръчки. Картината „Хан Кубрат и синовете му“ оживява много сполучливо на учебната стена 90 години след създаването на оригинала от Димитър Гюдженов.

Започнала да твори седмица преди старта на учебната година. Докато рисувала, била освободена от всички часове, но вече е успяла да навакса материала, смее се художничката. Инициатор изкуството да влезе в кабинета по история била преподавателката й по рисуване Милена Иванова, която разбрала, че Таки е създала същата картина за залата по кик бокс в Шумен. Предложила малкото платно да порасне до големи размери. Учителят по история Пламен Йотов прегърнал идеята, даже сам направил основата с бяла блажна боя.

После дошъл ред на художничката, която майсторски смесила оцветители, за да създаде бои за мащабната творба. Йотов я насърчил, че не бива да копира буквално автора. Така над легендарната сцена сега се вие прабългарският символ – сокола. Художничката избрала да постави от двете страни на знаменателната картина и известната розета, открита в първата българска столица Плиска.

Признава, че истински се забавлявала, докато пресътворявала историята с четки и бои – „През учебните часове Йотов преподава, а аз отзад рисувам, качена на стълба“. Дисциплината била безупречна. „Никой не смее да гъкне, всички са забили поглед в учителя. Който се обърне, лошо му се пише“, разказва за порядките десетокласничката. Признава, че единственият й проблем бил не дали ще се получи творбата, а страхът от високото и да не би някой майтапчия да я бутне в междучасието. Съучениците й обаче я гледали с възхита и я мотивирали да продължава.

За мащабното творение историкът Йотов й пише шестица, но само на ум. Иначе ученичката е за оценка между 5 и 6, ще видим на края на срока, отсича той. И вече й е задал нова тема за по-дългата стена на кабинета. Там трябва да бъдат увековечени великите български открития, променили света. Те са над 20, като се започне с кирилицата, компютъра, електронния часовник, хапчето „антибебе“… Таки ще решава как да ги пресъздаде.

На нейното въображение сега се разчита и за кабинетите по химия, по информатика. В класната стая по чуждоезиково обучение вече е решено да нарисува титана от древногръцката митология Атлас, понесъл планетата Земя. Във фойето към салона по физическо възпитание са пожелали спортисти. Засега Таки се е спряла на тенисиста Григор Димитров, но още умува.

Ръководството ще предостави боите, а Таки има огромен набор от професионални четки и други материали, нужни на всеки творец. Купила си ги тази година със стипендия от Българския червен кръст. Организацията отличила 17 таланти от страната в Националния конкурс за творческо развитие на деца и младежи с нисък социален статус. Шуменката спечелила със своя картина трето място и 1000 лв., от които половината вложила в материали.

Радва се на училищното доверие и разказва, че го спечелила още миналата година. Тогава трябвало да бъде преобразено разкъртеното фоайе на третия етаж в школската сграда. Темата – цветни човешки фигури, предложила пак учителката по рисуване, а Таки и Александър Пенчев от 11-и клас я реализирали. „Човечетата закриват чудесно несъвършенствата на коридора. Имаше пукнатини, дупки от ритници, разкъртено… Скриха се“, обяснява художничката. Най-впечатляващото е, че досега не е направена нито една драскотина или отпечатък от подметка, отчита директорът на училището Емма Радушева.

Арткоридорът се пази, защото е харесван. Освен това, помощ в изрисуването на стените и тавана са оказвали десетки. Тийнейджърите помагали, като заемат определена поза, а двамата майстори ги очертавали. Участвали и в запълването с боя. Таки свързва сюжета с криминалистиката, защото учи в паралелка „Защита на информацията“, но обяснява, че всеки е свободен да тълкува изкуството по свой начин.

Талантливката признава, че докато рисува, попива учебния материал най-добре. Затова в часовете, докато педагозите преподават, тя не спира да твори по тетрадките. „Учителите ми се карат, някои дори са ми забранили, но продължавам, защото така ушите ми слушат най-добре. Понякога ми казват – повтори последното изречение и аз го казвам абсолютно точно“, смее се Таки. Миналата година завършила с успех 5,41, но тази започва с амбицията за отличие.

Щастлива е, че скоро ще й се удаде възможност да направи първата илюстрация към книга. Нейна приятелка от столицата издава роман и Таки ще отговаря за корицата. Ако има читатели на книжния пазар, ще има и плащане, разсъждава момичето.

Ученичката се изявява и като дизайнер на татуировки. За нея обаче, подобна „придобивка“ е забранена от майка й Сирварт поне до 18-ата година. Едва ли ще се хареса и на баба й, на чиято пенсия разчита тричленната фамилия. Засега за всичките фантазии на Таки остават само школските стени и художествените платна.

Помни, че се запалила сериозно по рисуването още в първите класове, когато от училище ги завели в Художествената галерия в Шумен. Видяла много красиви картини и се размечтала един ден и тя да може да създава изкуство. Тогава обожавала анимацията „Уди Кълвача“ и се заела да рисува любимия герой до премала. Сега сюжетите са различни, минали са години, спечелила е много грамоти със свои рисунки.

Такухи означава кралица на арменски, но Таки не се има за кралица в рисуването. Все пак е убедена, че има талант, защото все повече важни за нея хора го казват и иска един ден да го превърне в професия.