Учени: Векове наред повечето пари на българите са отивали за храна

1
Трима български учени изследват инфлацията и паричните реформи в България от 1750 година до днес
Трима български учени изследват инфлацията и паричните реформи в България от 1750 година до днес

Трима български учени изследват инфлацията и паричните реформи в България от 1750 година до днес

Това са доц. Ралица Симеонова-Ганева, Мартин Иванов и Стоян Ганев от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Българските учени разглеждат инфлацията и паричните реформи и представя интересни наблюдения и изводи на трима български учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Техният анализ проследява историята на инфлацията и паричните реформи в България от 1750 година до наши дни и се фокусира върху връзката между икономическите промени и потребителските навици на българските домакинства.

Един от ключовите аспекти, подчертани от учените, е непрекъснатият еволюционен процес на българската потребителска кошница. Те забелязват, че домакинствата в България са поддържали един и същ потребителски модел и структура на потребителска кошница в продължение на векове, предаде БНР.

След Втората световна война и по време на индустриализацията и модернизацията в страната, българските потребители започват постепенно да променят своите навици и да забогатяват, което се отразява на тяхната консумация.

Осезаемите промени в потребителските навици стават видими след 70-те и 80-те години, когато структурата на потребителската кошница става по-съвременна и разнообразна. Този период на икономически и социални промени се характеризира с нарастваща глобализация и трансформация на икономиката.

Друг съществен момент, който излиза от анализа на учените, е влизането на България в Европейския съюз. С този етап на историята на страната разходите за храна започват да намаляват като процент от общите разходи на домакинствата.

Това е важно наблюдение, тъй като векове наред повечето пари, които българите изразходвали, са отивали за храна. С влизането в ЕС този разход се свива значително. Относно предстоящата смяна на валутата на България в евро, учените се изказват, че самата смяна на валутата не би трябвало да представлява сериозно решение или източник на инфлационни проблеми. Този процес трябва да бъде добре обмислен и проведен, за да осигури стабилност на икономиката на страната.

Изследвания като това, представени от доц. Ралица Симеонова-Ганева, Мартин Иванов и Стоян Ганев, са важен принос към разбирането на икономическата история на България и нейната връзка с потребителските навици на населението.

Техните анализи и изводи ни помагат да разберем как се е развивала и променяла икономиката и облика на потребителската кошница на българите през вековете.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари