Проект за изучаване на древногръцката музика, върху който се работи от 2013 г., наскоро показа резултатите си, които дават цялостна представа за музиката на древните гърци, разказва Арманд Д'Ангур (Armand D'Angour), ръководител на проекта на страницата на The Conversation.

Древногръцката музика дълго време бе пълна загадка. А някога музиката в класическа Гърция е била на почит като по-голямата част от поезията от 750 до 350 г. пр. н.е. - песните на Омир, Сафо и други - са съчинявани и изпълнявани точно като музика, понякога придружена от танци. Литературните текстове съдържат изобилна и много специфична информация за нотите, силата, ефектите, както и използваните инструменти. Лирата е била популярен инструмент, заедно с не по-малко популярния авлос, двойни тръстикови тръби, на които свири един изпълнител и звучи като два мощни обоя, пише OFFNews.

Въпреки това богатство от информация, усещането и звуците на древногръцката музика се оказват невероятно неуловими.

Това е така, защото термините и нотите, намерени в древните източници - лад*, енхармонизъм*, диези и т.н. - са сложни и непознати. А доколкото съществува нотирана музика  и може надеждно да се интерпретира, то тя е оскъдна и фрагментарна. Това, което може да се реконструира на практика, често звучи доста странно и непривлекателно - затова древногръцката музика се смяташе за изгубено изкуство, отбелязва Д'Ангур.

*Енхармонизъм е явление в музиката, при което тонове, интервали и други се изписват различно, но звучат еднакво взети извън тоналността и в темпериран музикален строй.

*Лад е система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои са придобили вид на устойчиви, а други на неустойчиви. Устойчиви тонове са тези, които имат завършен вид. Те притеглят към себе си неустойчивите. Основен, най-устойчив тон е тоника на лада и определя неговата тоналност.

Но последните събития опровергават тази мрачна оценка.

Проект за изследване на древногръцката музика, върху който се работи от 2013 г., наскоро показа резултатите си, които дават цялостна представа за това, как древните гърци са правили музика.

"Моето изследване дори доведе до представянето му - и се надяваме, че в бъдеще ще видим още много такива реконструкции", коментира Д'Ангур.

Нови подходи

Ситуацията се промени много, защото през последните години няколко добре запазени авлоса бяха реконструирани от специалисти.

Важни за древните песни са ритмите им, а ритмите на древногръцката музика могат да се изведат от метриката на поезията. Те се основават единствено на продължителността на сричките на думите, които създават модели на дълги и къси елементи.

Въпреки че за древните песни няма указания за темпото, често е ясно дали трябва да се пее бързо или бавно (до изобретяването на механичните хронометри, темпото във всеки случай не е фиксирано и е задължително да варира между изпълненията). Настройката на подходящо темпо е от съществено значение, за да звучи правилно музиката.

А мелодията и хармонията? Това е, което повечето хора имат предвид, когато твърдят, че древногръцката музика е загубена. Хиляди думи за теорията за мелодията и хармонията оцеляват в писанията на древни автори като Платон, Аристотел, Аристоксен, Птолемей и Аристис Куинтилянус, а няколко фрагментарни данни за древните музикални ноти за пръв път излязоха наяве във Флоренция в края на 16 век. Но това доказателство за истинската музика "не даде никакво усещане на мелодичните и хармонични богатства, за които научаваме от литературни източници", пише Д'Ангур.

От 1581 г. са открити нови документи на древни папируси или камък и сега съществуват около 60 фрагмента. Изцяло компилирани,транскрибирани и интерпретирани от учени като Мартин Уест и Егерт Пелман, те ни дават по-голям шанс да разберем как звучи музиката.

Възпроизвеждането на древногръцката музика

Най-древният значителен музикален документ, намерен през 1892 г., съдържа част от припева на атинската трагедия от Еврипид "Орест" от 408 г. пр.н.е.

Той отдава създаваше проблеми с интерпретацията, главно поради използването на интервали от четвъртинки тонове, които като че ли предполагат извънземна мелодична чувствителност. Западна музика работи с цели тонове и полутонове и всеки по-малък интервал звучи в ушите ни непривично.

Но анализът на Арманд Д'Ангур на този фрагмент доведе до изненадващи изводи. Първо, елементите на музиката са описани с думи и са имитация на смисъла на думите под формата на мелодична линия. "Намираме падаща каденца, настроена на думата "оплакване", и голям скок нагоре, който придружава думата "скача"", обяснява авторът.

На второ място, ако четвъртинките тонове функционираха като "пропуснати ноти", композицията всъщност става тонална. Тази тоналност съществува във всички документи с древна музика от късните векове.

Предвид тези предпоставки, музиката на Орест е реконструирана през 2016 г. за  хора с акомпанимент на авлос, поставяйки високо темпо, както е посочено от съдържанието на думите на хора. Хорът на Орест е изпълнен от хор и авлос в музея Ашмолей в Оксфорд през юли 2017 г., заедно с други реконструирани стари балади.