Учените от Австралийския изследователски институт (NeuRA) нарекоха откритието си endorestiform nucleus, тъй като мястото е разположено в долната част на мозъчния ствол. То се намира в основата на мозъка, където се свързва с гръбначния мозък и отговаря за нашата поза, баланс и движение.

"Долната част на мозъчния ствол може да бъде сравнен с река, която носи информация от гръбначния мозък и мозъчния ствол към церебелума, а endorestiform nucleus е група от неврони, подобна на остров в тази река", обяснява невробиологът Джордж Паксинос (George Paxinos), водещ автор на откритието за ScienceAlert.

Името на новата област "endorestiform nucleus" означава, че това е ядро (nucleus), което се намира в (endo) долната част на мозъчния ствол (наричан още "restiform body").

Статията все още се подготвя за преглед, но подробности за резултатите са вече достъпни в последния атлас на мозъка на Паксинос, озаглавен Cytoarchitecture, Chemoarchitecture, Myeloarchitecture.

Паксинос идентифицира тази част от мозъка с помощта на сравнително нова техника на оцветяване на мозъка, която сам е разработил, за да направи изображенията на мозъчната тъкан по-ясни за последния си атлас.

Тези оцветяващи елементи са насочени към активни клетъчни продукти - химически вещества в мозъка - невротрансмитери, които осигуряват карта на мозъчната тъкан. Това помага да се разделят групите неврони по функции, а не по външен вид. Използвайки такава техника, еndorestiform nucleus ​​очевидно се откроява от останалите обекти - "оцветяването" се оказа по-плътно и околните области са представени в негатив. По този начин Паксинос прави откритието си.

Невроученият се досеща за съществуването на този участък от мозъка още преди идентифицирането му. При операции с цел елиминиране на силна болка чрез намаляване на гръбначните пътища, той и колегите му забелязват, че дългите влакна от гръбначния стълб сякаш завършват около мястото, където е открито еndorestiform nucleus. Паксинос подозира, че тази област може би е включена в процесите на фината моторика.

Предположението се подкрепя и от факта, че този участък все още не е идентифициран при други животни, включително маймуните.

Хората имат мозък най-малко два пъти по-голям от мозъка на шимпанзетата (1300 грама срещу 600 грама) и по-голям процент невронни пътища в мозъка, свързани с моторните неврони съответно с 20% и 5%. По този начин еndorestiform nucleus ​​може да се превърне в друга уникална характеристика на нашата нервна система.

Паксинос и екипът му имат намерение да проучат по-детайлно мозъка на шимпанзетата, а за да научат повече за функциите на открития мозъчен участък, са им нужни данни от магнитно-резонансна томография на това място от жив човек.