Учени откриха останки от непознат досега вид човекоподобна маймуна
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Древният примат е живяла преди 11 милиона години на територията на съвременна Германия
Учени са открили останки от непознат досега вид дребна човекоподобна маймуна, за която се смята, че е живяла преди 11 млн. години на територията на съвременна Германия, съобщи електронното издание "Юрикалърт", като се позова на данни от ново международно изследване.
Наречена е Buronius manfredschmidi, а части от два зъба и колянна капачка от коляно са намерени в находище с вкаменелости в Бавария, най-известно с откритите там останки на древния примат Данувиус, датиращи от късния миоцен, преди 11,6 млн. години.
Според специалистите двата вида човекоподобни маймуни са съжителствали заедно, като са си разпределяли ресурсите.
Резултатите от изследването, в което са участвали учени от университета "Еберхард Карлс" в Тюбинген, Германия, и университета на Торонто, Канада, са публикувани в изданието със свободен достъп PLOS One.
Досега не е известно друго находище в Европа, датиращо от миоцена, да има вкаменелости на повече от един вид примат, като и това в Бавария не правеше изключение, се казва в публикацията. В новото си изследване обаче учените идентифицират втори вид човекоподобна маймуна от същия стратиграфски пласт като Данувиус.
Намерените и частично запазени останки от Buronius manfredschmidi по размер и форма се различават от тези на Данувиус и всички други известни досега подобни видове, отбелязват специалстите.
На базата на структурата на зъбите и колянната капачка изследователите заключават, че представители на вида Buronius са умеели добре да се катерят и са се хранели с меки храни, като например листа. Според размерите на вкаменелостите авторите смятат, че общото им тегло е било около 10 кг, което прави Buronius най-малката известна досега човекоподобна маймуна.
Това дава основания да се предполага, че Buronius е имал различен начин на живот от Данувиус, който е бил по-едър и е консумирал по-твърди храни. Тези различия вероятно са позволили на двата вида примати да споделят едно местообитание, без да се конкурират за ресурси, подобно на съвременните гибони и орангутани, които съжителстват в Борнео и Суматра, казват учените.