Псилоцибинът е активната съставка в т.нар. "магически гъби"

Загубата на невронните връзки (синапси) в ключови части на мозъка, включително фронталния кортекс, е една от отличителните характеристики на депресията. За щастие, ново изследване показва, че една доза от психоактивната субстанция псилоцибин може да задейства пролиферация* в същите тези региони на мозъчната кора и съответно - представлява потенциално лечение за хората с подобно състояние, пише IFLScience, цитирано от Обекти.

Псилоцибинът (активната съставка в т.нар. „магически гъби“) многократно е доказвал своята ефективност при лечението на депресия. Учените обаче все още не са сигурни какъв точно е механизмът, скрит зад неговия терапевтичен ефект. Ето защо учените решават да проверят дали лекарството стимулира увеличението на броя и плътността на дендритните гърбици – връзката, посредством невроните могат да комуникират помежду си.

Учените инжектират сместа в мишки и в рамките на 24 часа забелязват значително увеличение на дендритните гърбици във фронталния кортекс на гризачите. „Не само че видяхме 10-процентно увеличение в броя на невронните връзки, но и те бяха средно около 10 процента по-големи – т.е. като цяло връзките бяха по-силни“, обяснява Алекс Куан, един от авторите на проучването - професор по психиатрия и невронаука от Йейлския университет.

По-важното в случая, че тези подобрения не са изчезнали дори месец по-късно, което показва, че една доза псилоцибин довежда до трайно увеличение на синапсите в ключови региони на мозъка.

Според авторите на изследването това структурно ремоделиране на мозъка може да помогне за коригирането на определени неврологични дефицити, асоциирани с депресията, и същевременно – да доведе до нов тип самопознание. Те спекулират, че „предизвиканата от псилоцибина невронна пластичност може да подтикне мозъка да интегрира нови психологически преживявания“ и съответно – да стимулира промяна в цялостната нагласа на човека.

Освен че забелязват увеличение в дендритните гърбици, учените установяват и по-високи нива на възбудителна невротрансмисия, което подсказва, че псилоцибинът би могъл да възстанови пораженията, нанесени от свързаните с депресията дефицити в мозъка.

„Бяхме изключително изненадани от трайните промени, предизвикани само от една доза псилоцибин - казва Кван. - Тези нови връзки може да са структурните промени, които мозъкът използва за съхранението на нови преживявания.“

Въпреки че тези открития показват за пореден път, че псилоцибинът може да е особено полезно оръжие в битката с депресията, не трябва да забравяме, че това е психоактивна съставка и като такава тя не е подходяща за голям брой пациенти, тъй като доста хора не биха могли да понесат халюцинациите, които тя предизвиква.

Ето защо специалистите решават да проверят дали подобренията в плътността на дендритните гърбици не биха могли да бъдат поддържани и в ситуация, в която психоактивните ефекти на псилоцибина са блокирани. За тази цел те използват смес, наречена кетансерин, която блокира рецепторите на серотонин, към които псилоцибинът се обвързва, за да произведе промени в съзнанието. При това положение главичките на мишките престават да трептят под влиянието на ефекта на нароктика, което пък от своя страна означава, че не халюцинират.

Фактът, че това не пречи на формирането на нови синапси в рамките на фронталния кортекс показва, че антидепресивната ефективност на псилоцибина вероятно не зависи от неговите психеделични ефекти. Учените обаче подчертават, че психологическото въздействие на псилоцибина върху хората не може да бъде опоределено единствено на базата на наблюдението на поведението на мишки. За да разплетем напълно мистерията на механизма, отговорен за терапевтичните свойства на псилоцибина, ще бъдат необходими още проучвания.

Изследването е публикувано в Neuron.

* Увеличаване броя на клетки, изграждащи дадена тъкан, вследствие на тяхното делене и нарастване. Може да бъде както израз на физиологично състояние, така и изява на патологичен процес.