Ако истината за престъпната същност на периода липсва, означава, че авторите на учебниците са част от продължаващо във времето престъпление.

Александър Йорданов, Фейсбук

Продължавам да следя коментарите за т.нар. "нови учебници по история". Дискусия няма, защото мошениците, които харесват времето на комунизма, си траят. Те разчитат, че и този "научен" опит за прочит на историята ще мине, защото иде есен и учебници трябва да има, каквито и да са. Наистина отношението у нас към миналото е в много отношения мошеническо – т.е. лъжа, фалш и наглост.

Но, кажете ми в коя страна комунистите не са били мошеници?

Именно тази истина за тях е трябвало да залегне в т.нар. "нови учебници". Разминаването между думите и делата, между говоренето и живата действителност. И това трябва да научат децата – че периода на комунизма е период на несекваща лъжа. Като се лъже за всичко за каквото се досетите – от качеството на автомобила "Москвич" до аварията в Чернобил. Без да лъже комунистът не може да съществува. Учебникът трябва да опише фактологично това, което казва Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Като се започне от престъпния устав на комунистическата партия – какви престъпни цели и задачи си поставя тя в него. И след това да се споменат и обяснят конкретните, дори не всички, а само най-големите престъпления. За изреждането на всички комунистически престъпления е необходимо учебникът да тежи поне един тон.

А тези престъпления са физически и духовни. Описването на първите е лесно, защото фактите са вече налице – убийствата без съд и присъда – близо 30 000 души само в първите дни и месеци след 9.09.1944 г. или 5-6 пъти повече отколкото са дали жертви самите комунисти през целия период на съществуване на престъпната им организация. Но тук е важно да се обясни, че комунистите осъществяват нелегална, незаконна престъпна дейност срещу законна и легална държава. И е нормално те да пострадат "смертелно" така както днес, например, "посрещат" в редица страни терористите. Следва незаконния и цинично наречен "Народен съд" – огромно престъпление срещу най-достойните синове на българския народ, когато е унищожен и репресиран политическия, военен,стопански, културен елит на българската нация, за да бъде подменен от простаци тип "мутри". Това учениците лесно ще разберат. Сетне – изграждане на концлагери по съветски и нацистки образец. Затваряне в тях на достойни българи. Депортации и изселвания на хора, антирелигиозна пропаганда, убийства на свещеници и унищожаване на независимостта на църквата. Пълно подчинение на чужда държава –СССР. Смяна под съветски контрол на политическата и икономическата система на страната. Огромни и периодични кризи, изолация от нормалния свят, липса на информация, тотално лъжлива и фалшива медийна пропаганда и тотален контрол върху човешкия живот – в училището, университета, работното място чрез партийните организации на БКП и чрез зловещата Държавна сигурност. А по-страшни от убийствата са моралните поражения. И най-голямото от тях ,че все още има българи, които не приемат истината, че БКП е била престъпна организация и политическият режим който е създала е бил престъпен режим. А законът казва точно това.

Ако истината за престъпната същност на комунистическия режим липсва или е мъгливо представена в учебниците по история, това означава, че самите автори на тези учебници са част от продължаващо във времето престъпление. Учебниците трябва да бъдат написани така, че българските деца да бъдат отвратени от този период в българската история, отвратени от факта, че е съществувала такава престъпна организация като БКП. Нашето отношение към историята не може да бъде хладнокръвно. То е горещо, емоционално. Ние, например, емоционално отхвърляме лъжите на македонските "историчари", а същевременно сме склонни да допуснем лъжите на българските историци за комунистическия период от собствената ни история. Това не трябва да се случва. Комунистическият период на България бе престъпление и то трябва да се опише като престъпление.

Пишело, чета сега, че по времето на този престъпен режим е имало "строителство". И какво от това. Що за аргумент? В кое време на България няма строителство? Разходете се поне един ден в София и с очите си се убедете, че всичко построено преди 9-ти септември 1944 г. е по-красиво и човешко от всичко построено след 9-ти септември 1944 г. Изобщо не може да става сравнение. Говорело се в тези "учебници",че при комунистическия режим имало "благоденствие". Това е вече негодничество. Това е огромна лъжа. Истината бе точно обратната – сравнени със стандарта на живот на хората от всяка част на Европа, където не бе стъпила съветската армия, българите живееха мизерно. Любопитно ми е, дали в учебниците се казва, че преди 9-ти септември 1944 г. стандарта на живот у нас е бил несравнимо по-висок от този при Живковия "социализъм". Дали се казва, че заплащането на "трудодена" на село при Живковото управление не е било и един лев. И откъде ще дойде "голямата" пенсия тогава?

В заключение предлагам т.нар. "нови учебници", спестили истината за престъпленията на комунистите у нас, да не се издават. Родителите да се убедят, че учителите по история на техните деца са демократи, а не фенове на престъпния комунистически режим по "семейни" причини, например. И да не допускат децата да бъдат обучавани от такива "фенове". Сега е моментът гражданските демократични организации да организират масов протест. Прокуратурата трябва да се самосезира, защото има закон от 2001 г., който е характеризирал комунистическия режим като престъпен.

Историята е факти плюс интерпретация, която предполага сравнение и съпоставки. Но първо са фактите. Тях трябва да ги има в учебниците. А сравнението може да бъде само с нормалния свят – на западната демокрация. И нека учителите да сравняват – права и свободи там и тук, мерцедеси и москвичи, свобода на словото – там и концлагер (цензура) за словото тук, заплати там – заплати тук, пенсии – там и пенсии – тук, многопартийна система – там, еднопартийна – тук. Учебникът по история е и учебник по морал. Познаването на историята е морална пътека към едно по-добро настояще и бъдеще. И авторите на учебниците по история не трябва да отклоняват децата от този път.