БАЙ БОЙКО ВЪВ ВИЕНА

Тези, които ме познават, знаят, че разполагам с дискретни връзки в канцлерството. С помощта на няколко добри думи, бутилка домашна кайсиева ракия и една подкова смядовска луканка се сдобих с автентичния запис на срещата между канцлера Курц и премиера Борисов, състояла се вчера на четири очи. Казвам на "четири очи" не защото Курц вече е научил български, а защото преводачката е била със завързани очи, за да не гледа сеира.

СК: Бойко, заповядай. Ще пиеш ли кафе.

ББ: Я да видим, тъй както съм седнАл, мога ли изяде един сахер. Благодарим, Басти! Отде ги взимате вий тези неща?

СК: Купуваме ги. Как мина пътуването?

ББ: Ами как. С правителствения самолет. ВземАх с мене и колегата Янез от Словения. Той завалията си нЕма правителствен самолет. Ти имаш ли си?

СК (плахо): Ами, не.

ББ (изненадано): Ма, вЕрно ли? А как пътуваш?

СК: С редовните полети, икономическа класа.

ББ (покровителствено): Немой да се косиш, кат искаш да одиш някъде, звънни ми. Ше ти пратя моя. Ти сигурно и джипка си нЕмаш?

СК (депресирано): Не.

ББ: Като ми дойдеш на гости в България, ше те повозя на мойта. Да видиш, Басти, ква красота е: кеф ти магистрали, кеф ти хъбове, кеф ти газопроводи, кеф ти нови заводи.

СК (опитва се дискретно да смени темата): Успя ли да разгледаш Виена?

ББ (пренебрежително): Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат.

СК кима разбиращо.

ББ: Абе, Басти, я ми кажи твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега.

СК: Австрийската народна партия е дясно-консервативна, но сега управляваме в коалиция със Зелените.

ББ: Уф и аз съм принуден да управлявам в коалиция с едни УлигУфрени, така че напълно те разбирам. Ти как ги търпиш твойте?

Бай Ганьо в банята – от колекционерското издание на „Бай Ганьо“ с илюстрации на Чавдар Николов, които удивително напомнят Бай Бойко

СК: Нашата партия има големи традиции в коалиционната култура.

ББ: Ха-ха. Коалиционна култура. Да ти кажа, Басти, цялата коалиционна култура се върти около фамилното ти име без последната буква.

При тази шегичка ББ свойски потупва СК по рамото, при което последният едва не пада от стола.

СК (опитва се да мине на същината на срещата): Какво ще правим с ваксините на „Астра Зенека? Ние тук може би ще бъдем принудени да се откажем от тях под натиска на общественото мнение, а вече сме ги поръчали и платили.

ББ (лежерно): НЕмаш грижа. Аз ше ги взема на половин цена. Ние в България си аресваме Астра Зенека. Евчето мойта евродепутатка, нали я знайш, на вашия човек Никлас Майдел булката.

СК кима разбиращо.

ББ: Та майка ѝ на Евчето е шеф на Астра Зенека за България и си връткаме с нея едни далаверки. Ше ги пробутаме и ваште ваксини.

СК (учудено): Българите не ги ли страх от усложненията при Астра Зенека?

ББ (високомерно): Българите никой не ги е**ва за слива. У нас става това, което аз кажа. Ако се наложи и с кучешки ваксини ще ги ваксинирам.

СК (шокирано-обнадеждено): Наистина ли? Питам, защото имаме залежали няколко милиона противобесни ваксини за кучета.

ББ: Давай ги насам. Без това поданиците ми под мойто управление живеят като кучета. Освен това са почнАли да побесняват. Моеш ли си представиш, вече не ги е страх от мене и си позволяват да протестират.

СК: Благодаря ти, Бойко! Да ти завия ли няколко сахера за из път?

ББ (снизходително): Благодаря, Басти! А и още нещо. Десет процента от цялата сделка е комисионната лично за мен. Знайш по коя сметка да ми ги преведеш. Очаквам също така от тебе и партията ти ясна и категорична позиция в моя подкрепа на предстоящите избори.

СК (леко смутено): Разбира се, Бойко. Беше ми приятно.

ББ го прегръща мечешки на сбогуване, при което няколко ребра от нежното тяло на СК изпукват застрашително.

ББ: Чао, Басти. Ше те чакам да ми дойдеш на гости в България. НЕма да съжаляваш.

На въпросителния поглед на чакащата го отвън Севда, ББ промърморва: И тоя го на--ах с двеста.

Автор: Чавдар Михов