От началото на годината девет българи са били подслушвани незаконно.

Това показват данните на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

Бюрото за контрол на подслушванията е проверило 115 случая. Повечето след жалби на граждани, притеснени че ги слушат. Оказали са се неоснователни. С изключение на деветима, които са уведомени, че са слушани незаконно. Те могат да търсят правата си в съда, съобщи БТВ.

Държавата ни вече е осъждана три пъти в Страсбург за подобна намеса в личния живот. „За мен е важно хората да знаят, че режимът се подобрява и. най-важното. ако имат информация за подслушване, имат право и на обезщетение. Това е спирачка на държавата...”, коментира правозащитникът адв. Александър Кашъмов.

За първата половина на 2015 г. исканията на службите да слушат чувствително са намалели. От 614 на месец преди години, вече са 365. А отказите на съда драстично са се увеличили. Най-осезаемо в Софийският градски съд. От там също отказаха коментар. Миналата година съдиите са отказали едва 15 подслушвания, а тази - 130.

И въпреки по-добрата картина, според адв. Кашъмов са нужни още стъпки. И освен гражданите, юридическите лица също трябва да научават дали са били слушани: „Хората имат право да знаят, че в определен момент те са попадали под ударите на подслушванията”.

Освен подслушването, службите боравят и със следене - достъп до трафични данни. От началото на 2015 г., най-големият съд - Софийският районен е давал средно по 451 разрешения всеки месец за достъп до телефонни разговори, SMS-и и имейли. Най-много са исканията от ДАНС и от националната полиция. По думите на съдия Кирил Димитров, повечето искания са свързани с тероризъм, престъпления против републиката и каналджийство. За разлика от подслушването обаче, дали личната ви кореспонденция незаконно е била ровена - няма как да разберете.