Интервю на Буалем Сансал пред сп. La Revue

Буалем Сансал е роден през 1949 г. в Тениет ел Хад, Алжир. Захваща се с писане едва през 90-те. В онези години Алжир преживява пристъп на ислямски тероризъм, който ще отнесе живота на хиляди хора и ще бъде овладян от властите с цената на брутални репресии. По това време Сансал е високопоставен държавен чиновник в министерството на индустрията в столицата. Романите му „Клетвата на варварите”, „Селото на германеца” и есето „Алжир, до поискване” му носят международно признание и многохилядни тиражи. Днес Сансал е приветстван от критиката във Франция, но продължава да живее в Алжир, където и властта, и обществото го поставят в изолация, заради упорството му да предлага на света своя прочит на ислямизма.

Новият му роман „2084”е вдъхновен от „1984” на Джордж Оруел и ни пренася в една тоталитарна теокрация на име Абистан. В нея хората говорят абистански (аналогичен на новоговора на Оруел), Големият брат се казва Йола, а неговият наместник на земята е Аби. Антиутопията на Сансал е обект на разгорещени дебати във Франция и Алжир.

В романа „2084” Вие не се колебаете да говорите за края на света. Не преувеличавате ли?

Всъщност не описвам края на света, а края на един свят, в който една теокрация се възцарява над цялата планета. Но в някаква степен това е и краят на света, защото теократичният режим унищожава или свежда до минимум всичко човешко по днешните ни представи: езикът, критичната мисъл и т.н. Тъй че според днешните ни представи този свят, подвластен на нечовешки закони, се родее с края на света.

„2084” сякаш описва режим, който е смес от най-радикален ислямизъм и сталинизъм, защото романът говори за религиозен тоталитаризъм, но и за самокритика и прочее практики, които препращат към сталинизма?

Да, това е сърцевината на книгата. Докато пишех, се стараех читателите да не свързват романа единствено с исляма. Впрочем, дали Алжир и много други страни все още са мюсюлмански? Това са все държави, в които господства ислямизма, но той е някаква странна мутация на исляма, примесен с арабски национализъм, панарабизъм, постколониални чувства и омраза към Запада. Тази „супа” именуваме ислямизъм, поради липса на друго име. Дали това не е някаква нова религия? Може би. Спомних си какво е станало в християнската история. Явява се Иисус, който проповядва пред неколцина сподвижници, покръства най-много към 500 евреи. Скоро го забелязват, залавят и екзекутират. Неколцина от учениците му, апостолите, напускат родната си земя. Учението на Иисус именуваме юдео-християнска религия, но това е неточно. Всъщност в началото има 500 евреи, повечето от които остават по родните си земи и неколцина апостоли, които поемат по света и покръстват езичниците. Тъй че тази религия е христо-езическа. В този смисъл ми се струва, че ислямът също все повече се превръща в религия на конвертираните. Ислямът във френските предградия няма нищо общо с досегашния ислям. Различава се във всичко. Затова доведох разсъжденията си докрай и се опитах да си представя какво би станало, ако през 2084 г. се възцари тази нова религия, този ислямизъм, който се корени както в мюсюлманския свят, така и в Запада, в земята на Просвещението, и който инкорпорира в себе си сума неща, които отсъстват в мюсюлманския свят. Затова и създадох изцяло нова система, с нова свещена книга и нов език. През цялото време „1984” на Оруел беше на писалището ми. Романът ми е почит към този велик писател, който си отива твърде млад. Всъщност често великите писатели са автори на само една книга.

Десет години след литературния ви пробив още живеете в Бумердес. Как отървахте кожата?

Може би с късмет. Градът е светски, но ислямистите са отсреща. Когато бяха публикувани първите ми книги, още бях чиновник, та затова бях мишена поне по две причини: като човек от властта и като светски гражданин. Живеех на 50 километра от столицата и всеки ден пътувах с автомобил. Край пътя се валяха трупове на екзекутирани хора, малцина алжирци се решаваха да пътуват. От мостовете, които обкрачват шосето, висяха обесени хора, а колите ни минаваха под тях. Веднъж се прибирах в полунощ и налетях на един полицейски пост на входа на Бумердес. Когато видяха кола да приближава поста им в този час, полицаите заеха позиция за стрелба. Едва успях да ги убедя, че не съм безумец, а просто се прибирах от закъсняла среща. Показвах им професионалната си легитимация. Не исках да тревожа жена ми, която ме чакаше, и предпочетох да се прибера, макар и късно. Когато замръкнех, карах със 150км/ч, без да се съобразявам с никакви ограничения на скоростта. Беше много страшно. Обмислях емиграция, но така и не се реших, защото майка ми беше жива, а също и родителите на съпругата ми.

Ислямизмът ли е единствената радикална идеология и практика, която грози света? Така излиза при прочита на „2084“. Вашето виждане не се споделя на Запад, където повечето интелектуалци се тревожат от разюздания неолиберализъм, властта на финансите, безконтролното развитие на технонауката, екологичните рискове и опасностите от глобализацията.

Аз се интересувам от дългосрочния исторически процес. А ислямистите са способни да инкорпорират либералните, техническите и научните достижения. Впрочем те вече го правят. Пращат свои хора в най-добрите университети, за да се изучат за инженери, пилоти, финансисти и медийни специалисти – вижте „Ал Джазира“, например. Без да споменаваме десетките пропагандни религиозни канали, които играят „педагогическа“ роля.

Но нацизмът и фашизмът така и не успяха да триумфират нито военно, нито идеологически. Кое ви кара да мислите, че ислямизмът ще успее?

Това е така, но те бяха материализирани в отделни държави. Достатъчно бе да се детронират лидерите им, за да рухнат въплътените в тях идеологии. Ислямизмът е разсеян навред. Сега едва ли не сме късметлии, че съществува Ислямска държава, което ни дава възможност да атакуваме едно материализирано зло. Но тя не е сърцевината на ислямизма. Към нея се присъединяват наши братя, сестри, комшии, все хора, с които никога не бихме желали да воюваме. И това става неумолимо, в мюсюлманския свят, но напоследък все повече и на Запад. Вече не съществува преградата на езика, вече ислямизмът не циркулира само на арабски, особено в интернет. Ислямистите все повече агитират на местните езици. Също като първите християни, които масовизират покръстванията, когато започват да проповядват на наречията на езичниците. А хората не си дават сметка, че с това прекрачваме в нова фаза.

В мюсюлманските страни ислямистите често са в опозиция на непопулярни диктатури, което обяснява успеха им. На какво се дължи обаче разпространението им в Европа?

Трудно е да се каже. Ислямизмът може би е вид убежище за онези, които се страхуват от бъдещето? Някои навярно изпитват възхищение към хората, които се сражават и отдават живота си за исляма. Други са подвластни на омаята на Изтока. Има хора, които копнеят за солидарно общество, защото Западът се отдалечава от него. В ход са най-различни механизми, които вкупом създават определена динамика, при която едно действено малцинство увлича по-големи маси от хора. Но и на християнските проповедници не им е било лесно да покръстят над милиард поклонници… Неведоми са пътищата на идеите. Навремето в университета беше забранено да се разпространяват комунистически идеи, но повечето студенти, включително и аз, бяхме все комунисти. Днес телевизията и интернет ускоряват процеса.

В романа си Вие отдавате голямо значение на езика.

Разбира се, че езикът е първостепенен. Той храни духа, въображението и служи на познанието. Без езика сме безпомощни. Има хора, включително в моята рода, които никога не са прочели нито една книга. Животът им е затворен в 300 думи. Нима може да се развие критичната мисъл с багаж от 300 думи? Какво правят интегристите, когато докопат властта? В Алжир, навремето, Ислямският фронт за спасение завоюва 1400 кметства и забрани библиотеките, затвори кината, кафенетата, сиреч всички места, които свързват човека с останалия свят. Стадионите останаха отворени, за да има къде да се правят митинги. Така джамиите останаха единственото място за срещи.

На Запад днес тероризмът е считан за най-голямата опасност. Вие не споделяте тази оценка.

Тероризмът не е най-опасен, защото за него поемат и носят отговорност терористите. Но всички пренебрегват тихия ислямизъм, който безшумно се разпространява като влагата в един дом. Той е недоловим, макар да го виждаме тук-там с халал-бакалиите , които никнат навред. Той е подмолен и по-коварен.

Тъкмо затова вие считате, че Турция и Иран са по-опасни от терористичните движения и дори от Ислямска държава?

Да, те работят дългосрочно, следват свой план. Докато ИДИЛ скоро ще бъде мъртъв клон на ислямизма.

Превод: Иво Христов