Бактериите в туршията са много полезни

Туршуджу кьой се нарича едно село, което се намира в околността Кемербургаз на Истанбул. В превод означава "селото на търговците на туршия". Според познавачи тук се приготвят най-много и най-вкусните туршии, с които селото се слави в мегаполиса.

В последно време Туршуджу кьой буквално прелива от купувачи, пишат местни медии.

"По принцип със застудяването на времето се увеличават и продажбите, тъй като туршията е традиционна в храната на нашия народ. Освен това има и естествен антибиотичен ефект. Това я прави търсена от хората, особено в момент, когато е важно подсилването на имунната система срещу Ковид-19. В нашето село туршията е поминък за много семейства и се слави като много вкусна. Затова идват купувачи от Истанбул и от други области", разказа Егемен Демир пред местен вестник, предава БТА.

Турски лекари, които се включват в ТВ програми, излъчвани в диапазона 11-13 часа, а също и в гурме програмите, разказват за ползата от консумирането на туршия и я препоръчват като средство за предпазване от грип и ковид на фона на силното увеличение на случаите на заразени в Турция в последно време. Препоръките са да се консумира и сокът от туршия.

Туршията е популярна в кухнята на много държави от Балканите и Близкия изток. На турски се произнася "туршу" - етимологичен вариант на думата "торш", която означава "кисело". Предлага се за продажба в магазините в различни разфасовки и на килограм, на пазарите на открито, а също и на открити сергии в колички. Основно се приготвят и консумират туршии от зеле, краставички и чушки. В много райони е неизменно блюдо на трапезата през зимните месеци.

Отличителното на турската туршия е, че е солена, за разлика от иранската например, в която има повече оцет, твърдят познавачи.

Килограм туршия струва около 22 турски лири /приблизително 2 евро/.

Във фамилиите на изселниците от България се приготвят за зимнина туршиени видове от родните им места, между които са царската и селската туршия. Киселото зеле, без което българската трапеза е немислима през зимата, се приготвя по-малко, понеже времето в Турция е по-топло и не позволява на зелето да стане кисело.