Не можем да говорим за съжителство, тъй като в историческата наука не разполагаме поне ние с този термин. За мен като историк, този термин в историята е непознат – „съжителство”.

Това заяви пред БГНЕС Христина Георгиева, уредник в музей „Христо Ботев” в Калофер.

Нашата позиция е тази - „османско владичество” и това е, което можем да кажем твърдо. Но да говорим за съжителство е трудно, поне за нас – калоферци, тъй като Калофер е перлата на Стремската долина, това е град, който даде много на нашето Възраждане. Тук са богатите калоферски търговци, които изградиха Даскал Ботьовото училище, това е градът, който даде на България геният.

И той ни остави само 20 стихотворения, които са преведени на 44 езика, и за нас е недопустимо да се говори дали това произведение на Ботев трябва да бъде премахнато от нашите учебници или друго произведение. Неговите стихотворения са само 20, добави Георгиева. „Издаде 4 вестника, които могат да бъдат пример за нашите журналисти и поведе своята чета за освобождението на милото отечество България. Освобождение категорично от османско владичество, а не от съжителство”, подчерта още Георгиева.

Гражданите на Калофер също са убедени в това, че не би трябвало да се говори за съжителство с турците. Един от минувачите в центъра на града каза, че 500 години не са малко и няма как това да е съжителство. „Няма как да се забрави това нещо, аз съм против това”, добави мъжът.

Друг мъж каза, че никога няма как едната дума да замени другата. Робство няма как да бъде сменено със съжителство. Защото ако погледнем реално, бедни турци е имало, заедно с бедни българи – съжителствали са, но народът да съжителства с османската империя – абсурд.

Ако не е имало робство, нямало е да се роди нито Ботев, нито Левски, нямало е да има нито въстания, нямало е да го има Иван Вазов, който да опише „Под игото”. Въобще няма смисъл да говорим назад. Ние, гражданите на Калофер, желаем и спонтанно решихме да си събираме подписи, които ще ги занесем в Министерството на образованието – против намеренията на министъра. Така че назад връщане няма, категоричен е мъжът.

Друг гражданин на Калофер каза, че тогава почти не сме имали права. „И са ни мъчили, колили. Второто Баташко клане е в Калофер, как по друг начин можем да го наречем, освен робство”, подчерта още мъжът.