Инфлацията от 85% тласна страната към една от най-тежките ѝ имотни кризи

Хатидже Ердал получила срок от една седмица да се изнесе от жилището си под наем, което щяло да бъде разрушено. Чистачката и съпругът ѝ получават минимална заплата и дори с общите си доходи не могат да намерят нищо, отговарящо на бюджета им на нажежения жилищен пазар в Истанбул, пише AP, предава Investor.bg.

„Намерих жилище, то струваше 12 хил. лири (645 долара) и още едно за 10 хил. лири (537 долара). Не мога да дам толкова пари… Какво ще ям и ще пия?, пита се Ердал във връзка с месечните наеми. „Ако времето беше топло, щях да живея в палатка, но не мога да направя и това. Не зная как ще се справя“, допълва тя.

Икономическите сътресения заради инфлацията от цели 85% тласна Турция в една от най-тежките ѝ имотни кризи. Рязко нарастващите цени правят намирането на достъпно жилище за наем или покупка трудна битка за мнозина, особено за милиони хора, които получават минималната месечна заплата от 5500 лири (295 долара) и трудно посрещат разходите си за храна, енергия и други нужди.

Макар че растящите строителни разходи и инфлацията тласкат нагоре цените на жилищата в цял свят, имотната криза в Турция е задълбочена от неортодоксалната политика на президента Реджеп Ердоган за намаляване на лихвите въпреки високата инфлация – противоположно на традиционното икономическо мислене. Това кара мнозина да инвестират в имот, за да запазят разходите си от ускоряващата се инфлация. Тъй като предлагането на жилища е недостатъчно, цените нарастват.

Хората избират да купят имот, вместо да държат спестявания при ниски лихви в банкови сметки. Турската централна банка понижи лихвите до 9% въпреки инфлацията, която според независими икономисти е достигнала 170,7% през ноември. Ердоган смята, че високите лихви по заемите водят до по-високи цени, докато повечето икономисти твърдят, че повишаването на лихвите е традиционното противодействие на инфлацията.

Чуждестранни купувачи също наводняват турския имотен пазар, привлечени от спада на курса на турската лира с 28% спрямо американския долар от началото на миналата година след още по-големия срив през 2021 г. Те също така имат шанс да се сдобият с турско гражданство чрез покупка на имот.

Продажбите на жилища на чужденци са нараснали с 20,4% между януари и ноември 2022 г. спрямо същия период на 2021 г., сочат данни на Държавния статистически институт. Повечето купувачи са руски граждани, следвани от иранци, иракчани и украинци.

Кризата тласна индекса на цените на жилищата в Турция нагоре с близо 190% през септември м. г. спрямо предходната година, показаха данни на централната банка. Годишният ръст в Истанбул, най-гъстонаселения град в Турция, достигна главозамайващите 212%.

Инфлацията и растящите цени на жилищата водят и до безпрецедентен ръст на наемите.

„За първи път преживяваме такова нещо – цените да растат толкова много“, коментира брокерът на недвижими имоти Кенан Алтинай. „Всяка година виждаме разлика с 20% или 25%, но тази година тя достигна 200%“, допълва той.

В опит да контролира цените правителството наложи таван от 25% на повишаването на наемите, но малко собственици спазват правилото в усилията си да приведат доходите си в унисон с инфлацията.

Адвокатката, специализирана в недвижимите имоти, Идил Бора казва, че била залята с дела заради принудително изгонване, породено от спорове за повишени наеми.

„Гражданските мирови съдилища, където се гледат тези дела, имат толкова много работа, че съдебни заседания се насрочват за след пет или десет месеца“, казва тя.

Хора като Дуйгу Атаман Гюнай не са сигурни какво предстои. Гюнай, която е архитектка, е притеснена, че собственикът на жилището ѝ ще повиши наема повече, отколкото може да си позволи, когато преразгледат договора този месец.

„Не зная какво ни чака през януари. Или наемът ни ще нарасне три пъти, или собственикът ще обяви жилището за продажба“, казва Гюнай.

Тя отбелязва, че разходите за наем, храна и дрехи са нараснали два или три пъти и че квалифицирани служители като нея не са получили повишения на заплатите си, за да се справят с ръстовете на цените.

„Покупателната ни способност намалява напълно“, казва Гюнай.