Главният прокурор Сотир Цацаров ще бъде новият министър-председател на България. Това казаха пред Фрог нюз магистрати, относно предстоящата съдебна реформа. Те са скептични, че действително ще има промяна. Категорични са, че дори някои проблеми ще се задълбочат, а прокуратурата ще действа още по-безнаказано, избирателно, безскрупулно и репресивно, дирижирана от модела КОЙ.

Според юристите, предлаганите промени в Конституцията, във връзка със съдебната реформа, са абсолютно излишни, непълни и създават предпоставки за задълбочаване на кризата. Основното, което се цели с промяна в Конституцията и впоследствие със закона за съдебната власт е разделянето на ВСС на две камари-съдийска и прокурорска. Предвидено е в съдийската квота де преобладават съдии, избирани пряко от съдийската общност. В прокурорският съвет, освен 4-ма прокурори и един следовател, избрани пряко от колегите си, в него ще участват още главният прокурор и юристи, избрани от парламента. Мнозинство с един човек, в прокурорския съвет ще имат лицата, посочени от Народното събрание. Тук следва да се зададе логичния въпрос: Защо тези хора не се предлагат на Народното събрание от академичните среди, не се залагат никакви изисквания за ценз. Не следва ли те да са повече от 6 човека?!

Създаването на тези две камари е първа предпоставка за опасно капсулиране и самоуправление, най-вече от страна на прокурори и следователи, оглавявани от обвинител №1 Сотир Цацаров. Съгласно сегашната субординация в прокуратурата, всички прокурори в страната и съответно следователи, освен процесуално, са и административно подчинени на Цацаров. Точно поради тази подчиненост и създалата се атмосфера на страх, в редиците на прокуратурата и следствието, никой обвинител няма да има смелост да гласува различно от това, което реши Цацаров. За да има мнозинство за взимане на решения е необходимо още един човек, член на прокурорския съвет от т. нар.- парламентарна квота. Като се има предвид, че понастоящем, повече от половината членове на ВСС са в т. нар. квота на главния прокурор, зависим от него и от други задкулисни играчи от модела КОЙ, те могат съвсем безпроблемно да си осигурят необходимия един, а и повече гласове от членовете на прокурорския съвет от тази парламентарна квота.

Или накратко казано, след като си купил 17 души, колко е да купиш един или двама?! Много по-лесно и по-евтино. Не е за пренебрегване и фактът, че поне един човек от избраните от НС юристи за членове на прокурорския съвет, ще е от ДПС. Така моделът КОЙ, не само няма да бъде изолиран, а напротив. Той ще се затвърди и ще се задълбочи негово влияние над съдебната система. Така фактически прокурорският съвет ще се превърне в съвет на г-н Цацаров и на КОЙ. Неясно е защо Реформаторите и правосъдният министър Христо Иванов, които са основни инициатори за промените, вместо съдебна реформа, предлагат да се извърши една трансформация, от която ще спечели единствено близкия до ДПС порочен модел. Явление, което е изключително опасно за демокрацията, правовите устои на държавата и върховенството на закона.

Недопустимо да не се предлага паралелно преструктуриране на прокуратурата и контрол над главния прокурор. Доклади и отчети пред НС не са абсолютно никакъв реален контрол, а имитация на такъв. Той предполага само формално отчитане на дейността. Тук е мястото да отбележим и значението на личността, изпълняваща длъжността главен прокурор. Никой не е казал, че е против това, да има контрол над действията и актовете на всеки един прокурор на основание НПК. Но в никакъв случай не бива да остава възможността главният прокурор да има административната власт над всички прокурори и следователи. Недопустимо е те да са напълно зависими при взимането на своите решения и създаване на „вътрешно убеждение”.

Това ги лишава от възможността да извършат истинско разследване на базата на доказателствата, както и да прилагат закона, без никаква избирателност, каквато порочна практика се прилага сега от прокуратурата и следствието. Истинско разследване може да се извърши само ако обвинителят или следователят не са административно подчинени на множество прокурори над себе си и най-вече на главния. В противен случай винаги ще се намери някой „отгоре”, който да каже в каква посока да се води разследването, за кой сигнал да се образува досъдебно производство или отказ, както и на кого да се повдига обвинение. При настоящата зависимост от главния прокурор се вижда излиятелност в действията на цялата прокуратура.

Г-н Христо Иванов, уважаеми Реформатори и всички заинтересовани от промяната, каква реформа вършите?! Не давате ли по този начин възможност на един главен прокурор почти самостоятелно да взима решения безпрепятствено и като висш кадрови орган чрез т. нар. прокурорски съвет, с което се поставя в още по-голяма зависимост всеки прокурор и следовател?! Има огромен риск избирателните действия на главния прокурор да се задълбочат и съответно цялата прокуратурата и следствие да стане единен репресивен орган за набелязани лица, както в самата съдебна система, така и извън нея.

Нещо повече-в промените не се предвижда контрол върху действията на главния прокурор и възможност за търсене на дисциплинарната му и наказателна отговорност. Това показва, че длъжността с най-много правомощия в държавата ни остава тотално безконтролна, което е в абсолютно противоречие с всякакви демократични принципи и норми. Това е присъщо само на тоталитарни общества и държави. В случая у нас се създава възможност за още силна и безконтролна саморазправа с неудобните прокурори и следователи, които са подчинени на Сотир Цацаров.

Българският съд наистина следва да бъде независим. Но с предлаганата промяна, не се ли задълбочава кризата в прокуратурата и възможността тя да служи на определени политико-икономически интереси, по-специално на модела КОЙ. Отделно от това се дават допълнителни правомощия за саморазправа от страна на главния прокурор с всички подчинени. Сега все пак във ВСС има членове, които му опонират и се съпротивляват на някои от неговите действия и мнения. Ако реформата бъде приета в този вид, тази възможност ще бъде парирана или незначителна. Това звучи плашещо и стряскащо не само за всички граждани, но и за всички вас, които предлагате тези реформи, включително и за лицата в съдебната система. В тази си роля Сотир Цацаров, ще бъде Господ, направляван от модела КОЙ. Ще е е новият министър-председател, президент, председател на Народното събрание и всичко, което можете да се сетите.

Налице е и персонален проблем, относно личността, изпълняваща главен прокурор на страната. Считаме, че  Сотир Цацаров, показвайки перманентно излиятелност при прилагането на НК и НПК, спрямо определени лица, поставя в неравнопостовеност гражданите на България и тези на други страни. Това е недопустимо за един главен прокурор. Наказателните закони следва да бъдат прилагани абсолютно еднакво спрямо всички граждани, а не съобразявайки се с интересите на този или онзи. Крайно време е на  Цацаров да му бъде поискана оставката, тъй като с действията си до момента показва абсолютна несъвместимост с длъжността, която изпълнява. Тази несъвместимост задълбочава още повече проблемите в съдебната власт и в частност в прокуратурата, което рефлектира негативно върху цялото ни общество.