Умира от страх да не се пореже. И няма да си направи сепуко, защото може да е причинил болка на мнозина, но самият той ужасно се страхува от болката

На Цацаров му писнало. „В един момент реших, че безкрайните упражнения с моето име и с това кой е виновен за всички неуспехи и неудачи в тази държава, просто ми дойдоха в повече. Всеки човек има достойнство. Лично смятам, че степента на моето достойнство е дотам да приема, че не мога да бъда обвиняван за всичко онова, което някой не е направил“.

Това заявява шефът в оставка на КПКОНПИ пред Парламентарната комисия по противодействие на корупцията.

Цацаров говори за достойнство, но притежава ли той такова? Ако имаше, щеше да поиска прошка и извинение за десетките несправедливо разбити съдби, заради прокурорско преследване с един единствен аргумент: неудобен на властта, пише Огнян Стефанов в коментар за FrogNews. Олицетворение на достойнството са самураите, например. Но Цацаров е самурай по български, което явление гениално е описал Станислав Стратиев:

„Той дава не обет, а обед за служба.

Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.

Той е винаги от страната на изгряващото слънце.

И никога от страната на залязващото.

Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър“.

Цацаров да не ни будалка със скечове за достойнство, чест и други морални категории. Няма как да страда за нещо, което не съществува.

Ако имаше, щеше да си е посипал публично главата с пепел след позорния панаир, който той и подчинените му прокурори разиграха по скандала „Костинброд“. Първо уж щяха да разобличават Борисов и шайката, след това прикриха Борисов и шайката. Самураят в Цацаров е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата…

Щеше да се е засрамил и когато обвини трима души в заговор за убийство на Пеевски и с този аргумент удари КТБ, а после сам призна, че нямало дори грам доказателство срещу „килърите“.

А Цумгейт? В скандалната среща Цацаров загуби много повече от достойнство – изгори и последните остатъци от обществено доверие.

Цацаров владее някои техники от театър НО - маските. Появява се ту като обикновен човек, ку като човек с божествен произход, като дух или демон. Според ситуацията. В режим на диктатура, в установяването на която участва активно, номерът с маските успява. Когато управлението падна обаче, паднаха и маските.

И ето го днес в позата на обиден, човек със засегнато достойнство. Не му се получава.

Но ще го запомним - с това, че въведе модела на Вишински в работата на прокуратурата, като го обогати с техники от арсенала на Юрий Чайка, негов добър приятел.

Цацаров е български самурай, който умира от страх да не се пореже. И няма да си направи сепуко, защото може да е причинил болка на мнозина, но самият той ужасно се страхува от болката. Освен това кариерата му, както и тази на господарите му, не е в изгряваща фаза, а на заник. И боли. Много боли.