В разгара на водната криза и след скандалите и арестите - екипът на Тина Ивайлова разкри още една злоупотреба с води. 

Снимките и видеото, което виждате, са от река Осъм край село Черковица, община Никопол. А мръсотията, която се излива в този канал и се влива в реката, са от този завод за тоалетна и домакинска хартия. Почти цяла година получавахме снимки и материали от граждани на Никопол и общината. Досега те оставаха анонимни, сега решиха да застанат с лицата си пред нашата камера.

„Това е тръбата, която идва от завода. Точно тука се излива цялата тази мизерия, която виждате, и се влива в реката. Той е направен специално за тази цел, да се излива мизерията от тука, всички тези химикали. Никой не е мислил да прави пречиствателна станция”, разказва Богомил Пешов пред репортерът на NOVA Тина Ивайлова.

Собственик на завода от 2012г. е ливанец с американско гражданство. В предприятието работят много хора от общината. Никой от тях не желае да коментира това, което се случва с реката. Казват ни ,че се страхуват да не загубят работата си.

"Давали сме сигнали в РИОСВ –Плевен, директорката беше излязла със становище, че няма замърсяване, но пък е факт, че не емигрира риба", обясни Христо Иванов.

В продължение на 10 дни молим за интервю или някакво становище експертите от РИОСВ-Плевен. Сигнал до компетентните институции подава и депутатът Стефан Бурджев.

"Аз сезирах Районната прокуратура в Никопол, РИОСВ –Плевен, директора на полицията и след това и поставих парламентарно питане и към министъра на околната среда и водите Нено Димов. Следяхме и с тези граждани за безконтролно изпускане на неестествена течност от една тръба, която отвеждаше от съоръженията, в които се обработва хартията. За мен беше сериозен резултат и напредък по случая на министерството на околната среда  и водите, което наложи два акта за десетки хиляди лева глоба на завода", заяви депутатът Стефан Бурджев.

Търсим собственика на завода. Срещаме се с Иво Йорданов, който твърди, че упълномощен от собственика да го ръководи. Не желае да застане пред камера, но ние записваме разговора, защото държим да имаме и другата гледната точка. Разбираме, че според Йорданов не само,че  има пречиствателна станция, но и...

"Има проблем, има огромен проблем. Значи това е завод, който работи тук от 70 години.Последните 4-5 години, откакто ние направихме пречиствателна станция, сме вложили сигурно 250 хиляди лева, такава не е имало никога. Той работи така още от комунизма.Още от 70—та година.Никога не е имало пречиствателна станция", обясни той.

Проблемът, според хората, е от 4 години, като през 2019г. замърсяването се увеличавало ежедневно. Кадрите, които ви показваме, потвърждават това.

"Да, имаше. Дойдоха РИОСВ, имаше прокурор, имаше всичко. Взимат се проби от това, което хвърляме. Мене ме задължи РИОСВ, над 10 хиляди лева съм дал да изчистя с трактор и фадроми. То беше нещо ужасно. Значи ние това така сме го наследили", обясни Иво Йорданов. 

"И може би месец след това бяхме поканени от управителя на завода, срещнахме се. Искаше да ни увери,че това, което е трябвало да направи пречиствателна станция, е трето стъпало, което вече е в ход. Спрял е дейността, докато не се подготвят тези съоръжения. Тогава съвсем възпитано си дадохме мъжка дума с Иво Йорданов, че ако има някакви пропуски, ще си понесат последствията ,наказанията, глобите и че повече този процес няма да бъде по този начин. Ще бъде абсолютно регулиран", сподели още Стефан Бурджев.

И според експертите от РИОСВ –Плевен процесът е регулиран. Ден преди предаването ни, получаваме отговор, с който от Екониспекцията потвърждават за наложени санкции за над 15 хиляди лева през 2018 г. на завода. Посочено е също, че е направен контролен мониторинг и е наложена санкция за превишени норми през септември миналата година в размер на 119 лева месечно, която през октомври е отменена. При последната проверка на 17 декември отново са взети проби, а резултатите от тях още не са готови.

Разбираме, че заводът работи с вода от река Дунав. Според наши източници се ползва по-голямо количество, от колкото се отчита. Водата минава през тръби, а в тази станция се намира дебитомер. От тук водата отива в завода, използва се в производството, след което по канала се излива в река Осъм, която пък се влива обратно в река Дунав.

От тези тръби от река Дунав, заводът за хартия в Черковица черпи вода за производство. Какво е потреблението? Кой го контролира? И каква е цената ? Очакваме отговорите на Басейнова дирекция.

Получаваме становище също в последния момент. Прави впечатление, че през 2018 г. заводът е изразходвал 109 596 кубика вода. Това означава, че за производство са използвани едва 5% от капацитета на машините на предприятието. А цената за разход на вода от река Дунав е само 3455,73 лева за цяла година.

Потърсихме и кмета на община Никопол с въпрос има ли според него проблем и ако е така, как ще бъде решен.

"Тук официално такава информация ние нямаме При нас не е идвало нищо", обясни кметът община Никопол Ивелин Савов.

И докато от РИОСВ - Плевен твърдят, че няма проблем, хората продължават да публикуват снимки и видеа на мръсната река. Техните искания са независими експерти да изследват водата и въздуха в района. Хората от Никопол заплашиха с протести, ако проблема със замърсяването на водата не спре.