Оставките на партийните водачи оголиха остри проблеми

Изминаха три седмици, откакто гръмовни оставки последваха вододелните избори. И само едно име се завъртя междувременно като евентуален нов партиен лидер – Крум Зарков. Две неща са забавни в този факт. Първо, единственият претендент не може да се вреди за внимание – уж отиващата си Корнелия Нинова бясно развъртя юздите на БСП и държавата; реди кабинет жената. Второ, забавно е самото обстоятелство, че вариантът “Зарков лидер“ при една що-годе нормална за България партия се приема без нужните печални изводи. Въпреки обилните обществени дискусии точно това се случва, пише Диян Божидаров в коментара си за вестник СЕГА.

Нека не бъда разбран неправилно. Крум Зарков е интелигентен мъж, с качества, несравнимо по-нормален (поне засега) по обичайните човешки критерии от Нинова. Налице са вътрешно-партийни причини той да влезе в лидерско състезание (възможно е да сплоти лагерите). Има обаче проблем.

Той е системен и въобще не засяга само БСП. Вижте например Атанас Атанасов - харизма, излъчване, пърхащо край него вдъхновение... Ако дойде човек отвън, незапознат с родната конюнктура, дали би допуснал, че Атанасов може да е лидер на ключова партия? Не. До едно известно време се считаше, че и политическата биография на Атанасов е неприемлива за лидер. Но отдавна не е така. И той 4 години вече оглавява ДСБ. Атанасов не мотивира, не вдъхновява, дори отблъсква - обаче си е председател, легитимен, това е. Ето го системният проблем – изключително занижени са критериите за партийно лидерство у нас. Определя го порочна вътрешна конюнктура. Не се гледат базовите принципи – лидерът да увлича, повежда, да ражда надежда в хората. А и да носи идеи, виждания за политики... Да е част от нормалността, която даже вече не помним каква е. Тъй и при Зарков. Нищо различно не е предложил той от Нинова, като изключим размисли по супер важната джендър тематика. Нито пък с натюрела си би вдъхновил 267 818 гласа на избори, тоест един повече от Нинова. Макар и млад, той презарежда БСП и политиката ни толкова, колкото примерно Андрей Новаков ГЕРБ и “стабилността“ - никак. Абсурдно е да не се схваща и дори забелязва.

Всички тези проблеми са част от общата примитивност, в която е затънала политиката ни.

Бедата е и глобална – щом Джо Байдън е планетарният лидер, значи нещата не са добри. Но у нас има специфики. Стана така, че някакви хора си направиха партии – Бойко Борисов, Слави Трифонов, Волен Сидеров, Валери Симеонов... И доживот ще си ги ръководят, стига да поискат. Други партии пък се маргинализират до степен, че настоящето им е свързано единствено с коалиции, а бъдещето – с още по-големи коалиции. Такава е ДСБ, ВМРО (без съюзи я няма на картата), очевидно и БСП е тръгнала натам. А щом се разчита на коалиции, важното е лидерът не да увлича, а просто да е комбинативен.

Най-добре – ако е “част от играта“

Накратко: 3-ма - 4-ма души си имат партии, а 3-4 милиони българи си нямат лидер – без надежда за нормалността. Вадим от сметката тия, за които е без значение кой точно води любимата им партия – боготворят си я и това е.

Няколко думи на този фон трябва да бъдат казани за Кирил Петков. Управленските му качества са енигма, неясно е може ли появата му да донесе добро на България. В морален аспект утрото не вещае слънчев ден. Но е безспорен факт, че Петков, дори да не носи нови порядки и идеи, притежава способност да презарежда, да вдъхва надежда и увереност.

А това са базовите качества за един лидер. Нима някой си мисли, че ПП спечели вота заради предизборната програма? Или заради чутовната експертиза на Асен Василев, останала незабелязана преди 8 години (сигурен съм, че харесващите го днес дори не подозират, че бе министър в служебния кабинет на Марин Райков). Новата партия, която все още няма и една структура, спечели единствено и само заради чисто човешкия чар на Петков. Телевизионен, дистанционен - но все пак чар. Изборите родиха новини в много посоки, но едната е, че показаха какви базови черти трябва да притежава един лидер. Не е за първи път - по свой си начин в по-миналото десетилетие Борисов също демонстрира такива черти; проблемът е, че отдавна трябваше да си тръгне.

Останалото по темата е все така сълза и смях. Очертава се управленското коалиционно споразумение да бъде с 4-годишен хоризонт, но пък подписано предимно от лидери... в оставка (Нинова, Атанасов, Христо Иванов и някой от многобройните съпредседатели на “Зелено движение“). Но притеснения не бива да има. Неминуемо в навечерието на съответните изборни конгреси ще завалят писма от колективи: “Председателю, на кого ни оставяш!“. Даже вече ги има във Фейсбук. Ако един ден и Кирил Петков счете, че е незаменим, промяната ще извърви пълен кръг.