В Гоце Делчев лекуват пациенти с парите, отпуснати за вдигане на заплатите на лекари и сестри

120-те общински болници в страната - тези, които са най-близо до хората, са в най-тежкото си финансово положение посред зима и пандемия. Те представляват 38% от лечебните заведения у нас.

Причината - заливат ги не една, а поне три вълни, и то не само COVID, пише в. “24 часа”.

В момента отново е спрян плановият прием - основен източник на средства. През последната година и половина те лекуват основно пациенти с коронавирус, от което са на загуба, тъй като плащаното от касата не покрива реалните разходи за един такъв пациент. Отделно от страна на НЗОК за декември 2021 г. бяха орязани лимитите. Растат цените на лекарства, консумативи, хранителни продукти. А накрая дойдоха и сметките им за ток, които са с около 3 пъти по-високи спрямо тези през декември миналата година.

В такава ситуация е и най-голямата общинска болница у нас - софийската МБАЛ “Княгиня Клементина” (бившата Пета).

“От една страна, се повишават цените - на електричество, на медикаменти, на медицински консумативи, разходите за храна на болни и персонал и т.н. Освен това за декември месец бяха орязани и лимитите с над 30%”, обясни директорът ѝ д-р Борил Петров.

Заради струпалите се проблеми първо среща със здравната министърка Асена Сербезова е имала кметът на София Йорданка Фандъкова. След това директорите на общинските болници също са се срещнали с проф. Сербезова, която поела ангажимент за решаване на проблема.

“НЗОК взеха мерки и днес вече получихме доплащане на част от средствата за декември”, подчерта д-р Петров във вторник.

От 28 януари районните здравноосигурителни каси започнаха изплащане на средствата в пълен обем за всички изработени и отчетени дейности от лечебните заведения за болнична медицинска помощ.

Причината за неизплащането на лимитите са новите правила, по които НЗОК действа до приемането на бюджета за 2022 г. Месечните бюджети на болниците са определени на база реално изработеното от тях през миналата година. Тогава обаче дейността им беше още по-свита заради пандемията, имаше и спиране на плановия прием, което води до намаляване на пациентите. В момента в столицата и половината области отново е спрян плановият прием заради пика на омикрон вълната.

Годишно едно ковид отделение в голяма общинска болница трупа около 1 млн. лева загуба, пресмятат столичните медици. Както “24 часа” вече разказа, клиничната пътека не покрива всички разходи по лечението на такива пациенти. Освен това е къса - обичайно в болница влизат хора с двустранна бронхопневмония, неваксинирани, с придружаващи заболявания, които са закъснели в търсенето на лечение. Така за провеждането на адекватна терапия се правели огромни разходи, а и до изписване се стига едва след около 2 седмици. Клиничната пътека обаче е 5 дни за неусложнените и седмица за по-тежките случаи.

Лечението излизало 2300-2400 лв. на човек, а пътеката по каса е 1400 лв., обясняват лекари. Само кислородът струва 18 лв. на минута.

Друг проблем е, че лечебните заведения все още не знаят какви ще са им лимитите за януари и февруари

“Получихме уверение от НЗОК, че ще намерят начин да ни компенсират. Засега успяваме да се справим, без да трупаме задължения, но това е така само защото болницата е финансово стабилна”, обясни и проф. Цветомир Димитров, директор на Университетска Първа МБАЛ в София.

Столичната община предостави целеви субсидии за покриване на разходи за ток, вода, отопление, медицински консумативи и лекарства на 4-те общински болници през 2021 г. Отделно са отпуснати и около 150 000 лв. за купуване на още апаратура за лечение на болни с COVID.

Тогава обаче дойдоха и сметките за ток. Първа МБАЛ е платила през ноември 2020 г. 12 441 лв., а за ноември 2021 г. - 37 032 лв., или скок от 198%.

В МБАЛ “Княгиня Клементина” пък токът преди 1 г. струвал 15 326 лв., а този декември - 47 719 лв., или увеличението е 211%

“Имаме близо 200 доставчици. Засега успяваме да се справим с помощта на нашия принципал - Столичната община, но сме на ръба. Необходимо е държавата да се намеси и да помогне на болниците”, апелира д-р Петров.

Според правителственото решение и болниците ще получат компенсации, каквито има за всички небитови абонати. Под 20% компенсация за скъпия ток, засега само за октомври и ноември, е взела обаче пловдивската “Свети Мина”. За октомври - 3300 лева при 15 000 лв. сметка, за ноември ни преведоха 2700 лв. при малко над 15 000 лв. сметка, обясни управителят проф. Петър Петров. Компенсации за газ няма.

“Опитваме се да да справим с наличния ресурс, но ни е много тежко и режем разходите”, заяви той. Такава е картината и в другата пловдивска общинска болница “Св. Пантелеймон”. Тя е получила компенсация от по 110 лв. на мегаватчас само за октомври и ноември. “Да не се наложи да намаляваме и заплатите”, тревожи се дирексторът Константин Сапунджиев.

50 000 лв. е токът за декември на Комплексния онкологичен център в Бургас, който е част от общинското здравеопазване - 5 пъти увеличение спрямо м.г. От октомври, когато сметките скочиха, получили от държавата еднократно компенсация от 13 хил. лв.

“За да се справим, трябва да се увеличи заплащането по пътеките от здравната каса, казва управителят проф. Христо Бозов. Напомня, че проблемът е и в поскъпването на лекарства и дава пример с антибиотика “Меронем”, използван при тежки случаи на COVID, който от 9 станал 14 лв.

“Отопляваме се на газ, но и той поскъпна и сметката ни е още около 26 хил. лв. До миналата година бяхме на отопление с пелети и минахме на газ уж за по-евтино, а се оказа, че вече не е”, коментира управителят на болницата в Гоце Делчев Петър Филибев.

Парите, с които разполага като лимит от миналогодишния бюджет, стигат само за заплати. Болницата вече има 200 хил. лв. разходи над лимита. “Надяваме се обещанията, че ще ни се изплатят раходите, да се изпълнят. Ако и февруари не стане това, то ние ще сме поели за наша сметка лечението на 150-200 болни за месец. Имаме малък резерв от 2021 г., когато излязохме на печалба и общинският съвет прие решение да увеличим заплатите с около 20-25%. Засега използваме този резерв за разплащане. Имаме много болни, а това означава и много разходи. Доставчици на лекарства ни казват, че ще получим медикаментите, след като платим. Вече не искат да изчакват. Големите държавни болници могат да си позволят да трупат задължения от десетки милиони, но нас никой не ни изчаква за разплащането”, коментира д-р Филибев.

Първа МБАЛ в София слага фотоволтаици на покрива

И две поликлиники изграждат своя система заради високите сметки

Столичната общинска Първа МБАЛ е на път да стане първата с фотоволтаици на покрива, допълва “24 часа”.

“Работим по подготовката на проект за изграждане на фотоволтаици. Причината са растящите сметки за електричество, които болницата плаща. Трябва да намерим решение”, съобщи директорът на Университетска Първа МБАЛ “Св. Йоан Кръстител” проф. Цветомир Димитров.

Инженери и консултанти вече работят по подготовката на проекта за изграждане на фотоволтаици на покрива на лечебното заведение.

Подобна идея е обмислял и директорът на най-голямата общинска болница у нас - МБАЛ “Княгиня Клементина” - София, д-р Борил Петров. Проблемът обаче е голямата площ на болницата. По груби сметки се оказало, че за изграждане на фотоволтаична система е нужна първоначална инвестиция от около 800 000 лв. Сумата е непосилна за болницата.

През 2001 г. Столичният общински съвет подкрепи инициативата на управителите на ДКЦ 22 и ДКЦ 12 да закупят и изградят фотоволтаични системи за нуждите на двете поликлиники.