"Доктор ми уби детето! Хубавото ми, прекрасно момиченце почина в 8-ия месец в корема ми. Ако лекарят беше постъпил човешки, ако не беше изрод, днес щях да прегръщам детето в ръцете си, а нямаше да плача като луда. А сега се мъча да живея по някакъв начин..."

Пронизващите думи изрича почернената Виктория Димитрова - младо момиче, което в продължение на години се опитва да забременее инвитро, а само месец преди раждането на детето й то умира. И тя има своето обяснение - ужасяваща лекарска небрежност, пише България Днес.

Виктория е съпруга на футболиста на националния отбор по футбол Радослав Димитров, който е познат като българския Меси. Двамата са щастливо българско семейство, което се опитва да създаде поколение. В края на август т.г. обаче животът им се превръща в ад - околоплодните й води изтичат, плацентата се отлепя и детето се задушава.

"На 28 август (неделя) отидох в АГ болницата във Варна (Специализирана болница по акушерство и гинекология и неонатология "Проф. д-р. Д. Стаматов“ - Варна), защото бях подмокрена. Впоследствие се оказа, че това е било част от околоплодната течност. Д-р Георги Георгиев беше на смяна, но просто не мога да ви опиша прегледа, който ми направи - в стил "Минута е много". Въобще не ме огледа, нито пък състоянието на детето. И ми каза: "Напикала си се, прибирай се". Това му бяха думите. Даже се смееше, че млади и стари се напикавали в днешно време", започна разказа си Виктория.

"След няколко дни - на 31 август (сряда), вече не усещах движение на плода. Отново отидох в болницата и тя вече беше мъртва. Георгиев се уплаши, защото вероятно започна да изпитва вина. Започна да вдига рамене. Лекарят, който ме прие по спешност, извика д-р Георгиев, защото той наблюдаваше бременността ми и беше запознат. Георгиев дойде, каза, че детето ми е умряло, вдигна ръце и заяви: "Изморен съм, не мога да се занимавам с теб", връща се към ужаса почернената млада жена. Тя е в първата седмица на 8-ия месец, когато губи детето си.

И допълни: "След това ме изоставиха в една стая и 30 часа стоях с мъртъв плод в корема. Молех някой да направи нещо, защото вече започнах да се плаша за моя живот. Можеше и аз да умра. Впоследствие се появи друг доктор, който предложи на следващия ден да си заплатя екип и да ме оперират, за да извадят плода. След операцията се оказах и с инфекция, та се наложи в продължение на две седмици да пия два антибиотика. Лекарите там просто не са човеци. Като постъпвах в болницата, в продължение на 3 часа не ме приемаха. Три часа стоях в чакалнята с мъртъв плод и накрая припаднах. Чак тогава ме качиха в отделението, където бях зарязана в продължение на 30 часа".

Виктория дълго време не получава информация каква е причината за смъртта на момиченцето. В крайна сметка обаче научава - рязко спиране на кръвотока.
"Докторът има вина, защото в онази ужасна неделя трябваше да реагира - да направи тестовете за околоплодна течност и да види какво се случва. Аутопсията показва, че детето е било абсолютно здраво и не е имало никакви заболявания. Не се е задушило и с пъпна връв", каза още Димитрова.

"Няма да си върна детето, няма и скоро да забременея. Но събирам сили, защото не е справедливо и честно. Не трябва докторите в България да се отнасят така с жените, които чакат да си прегърнат рожбата. Отношението е все едно сме боклуци. С мен се държаха все едно съм откраднала нещо или съм убила човек. Бях потресена от отношението. Не съм вярвала, че може да има такива изроди в държавните болници. Това са хора без сърца. В операционната ми крещяха да спра да плача. Бях потресена", с мъка добавя изстрадалата жена.

Тя признава, че й е било доста трудно и е минала през много мъки, преди да зачене инвитро. "Доста години се борихме, доста трънлив път имахме, за да достигнем до мечтаното бебе. Затова сме още по-гневни. Заради едно нелепо отношение и един неделен ден, в който лекаря вероятно го мързеше. Патоложката го каза - детето ни е починало от нелепа смърт.

Осъзнавам, че в България няма осъден лекар. Винаги имат някакви техни вратички, чрез които се измъкват и изкарват хората, че сами са си виновни. В моята епикриза никъде не пише, че 3 дни преди смъртта д-р Георгиев ме е върнал с "напикаване". Никъде не пише, че са ми изтекли водите, които са задушили бебето. Още не сме получи смъртния акт на бебето - интересно ми е какво ще напишат там", допълни съпругата на футболния национал, която признава, че Радослав много й помага да преживее трудния момент и е неизменно да нея.

И завърши разказа си с надежда: "Не спирам да плача в продължение на дни. Но моля се Господ да ни даде сили един ден отново да имаме шанса да бъдем родители... Вярвайте ми, на никого не пожелавам да се случи. Това е най-голямата мъка - да ти почине рожбата, която толкова много време си чакал".

Д-р Георги Георгиев: Не съм виновен за смъртта 

- Д-р Георгиев, приемате ли обвиненията, че сте причината бебето на Виктория и Радослав Димитрови да почине?

- Категорично заявявам, че не съм аз причината детето да почине. Пациентката познавам бегло, защото не е при мен на консултация. Касае се за бременност в 8-ия месец. Пристига в болницата с оплаквания, че не усеща бебето. Мой колега я приема. Последното виждане с мен е седмица преди да постъпи в болницата. Аз нямам никакво активно злонамерено поведение към нея.

Съчувствам на семейството, но не мога да нося отговорност за всички случки, които стават в живота извън болницата. Не става въпрос за болнична намеса по време на престой, не става въпрос за злоумишлено деяние. Клиничен случай, който е неблагоприятен за семейството.

- Защо се е стигнало до фатален край?

- Тепърва предстоят изследвания за доказване на причината. Може да се открият проблеми от страна на плода. Още съм под емоционално въздействие и се чувствам неловко. За себе си съм съвсем спокоен от гледна точка на лекарския морал и поведението към случая. Подходил съм отговорно и моята съвест е чиста. За нещата, които се случват у дома, не мога да нося отговорност. Тя не е пациент на болницата. Няма данни за страданието на бебето, няма данни за инфекции.

Жената може би търси някаква причина. По отношение на медицинското и етичното поведение съм бил на ниво спрямо това семейство. Такива неща за съжаление се случват по всяко време на бременността и рискът е 6-7 процента. Не съм проявил нехайство, немарливост или нежелание да се занимавам със случая. Мисля, че се търси изкупителна жертва, и то твърде рано след инцидента.

Не виждам защо го правят, след като съм бил коректен. Нямам морални основания да не желая да помогна на семейството. Това може да се случи на всяка жена. В един момент ще трябва да си защитя името, защото съм го градил 30 години. Не бих допуснал такова неоснователно петно да се лепва към моето име.