Виктория Димитрова проговори за мъртвата си дъщеричка, предаде Traffic News.bg. 

Припомняме, че семейството на Вики и футболиста екснационал Радослав Димитров, беше почернено след смъртта на нероденото им дете в 8-мия месец.

Двойката е на мнение, че става дума за лекарска грешка, а Вики разказа цялата история за мъките, щастието и празнотата.

- Как се стигна до зачеването на детето ви? Как вървеше бременността?

- От 21-годишна ходя по лекари, защото след многократни опити да забременея по естествен път стана ясно, че имам ендометриоза. Не съм изживяла младостта си - 5 години се боря с тази диагноза… подложих се на операции. След редица неуспешни процедури, благодарение на неуморните грижи, много търпение и работа на професионалисти, успях да забременея инвитро. Д-р Георгиев съсипа както неуморния труд на лекарите, така и моя живот. Жалко, че не го осъзнава или не си го признава.

- Какво се случи точно в деня, когато отидохте на консултация?

- На 28.08./неделя/ отидох в АГ във Варна със съмнение за изтекли води, тъй като имах повече от нормалното. След 27-28 седмица водите трябва да започнат да намалят, но при мен не се случваше, продължаваха да бъдат обилни в 32 седмица. Четох, че има и други майки със същия проблем, но се предписват лекарства, които овладяват състоянието, точно за да не се стигне до тази развръзка. Всеки път когато споменавах за това пред д-р Георгиев, той ми се смееше в лицето и ме убеждаваше, че няма за какво да се тревожа. Аз го слушах,  вярвах му – все пак той е докторът. Този път обаче бях много уплашена и го помолих да направим тест за околоплодна течност. След минута преглед и платени 40 лв. без касова бележка, той отказа и ме отпрати с репликата: „Има пулс детето, не се притеснявай. Напикала си се, прибирай се!“.

- Какво последва?

- Вторник вечерта бебето ме риташе повече от обичайно. Събудих се в сряда сутринта и усетих, че нещо не е наред. Моментално отидохме в болницата, а дежурният ме пое. Видях изражението му след прегледа - той веднага извика наблюдаващия бременността му. Д-р Георгиев влезе стреснат, все пак преди два дни ме беше отпратил, а сега идвам с мъртво дете. Честно казано следващите часове са ми като някакъв сън – кошмар. Той се отнесе изключително грубо с мен, каза ми да ходя да си взема багаж. Чаках 3 часа, припаднах и чак тогава направиха секцио, но не го извърши Георгиев. Той сякаш изчезна в дън земя и отбягваше майка ми и съпруга ми по коридорите на болницата.

- Ще търсите ли отговорност от д-р Георгиев?

- Що се касае до отговорност, има пречка да се обърна към съда. По време на бременността си не бях доволна от акушерката на д-р Георгиев, защото не ми правеше нужните изследвания – нямам нито един пуснат лист за изследване. Преместих се при друга акушерка за консултации, но с изричното условие Георгиев да остане наблюдаващ и израждащ детето ми. Така и стана, той ме следеше, но направлението ми бе преместено и консултациите бяха при друга жена.

- Имате ли информация от аутопсията?

- Получих обаждане от патолога в „Св. Мина“, където бе откарано трупчето на детето ми. Жената ми обясни, че е извършила аутопсията с думите: „Бебето ви е с органи, развити и здрави като по учебник. Причината за смъртта е рязко спиране на кръвоток, което се получава при отлепяне на плацентата, което спира кислорода на бебето. Официално имат право да бавят документално експертизата 30 дни, съответно още не е излязла.

Много ще се изложат, ако пише друго на крайната епикризата, с цел да се прикрие случилото и да се осигури протекция на доктора. Има слух, че гласят доктора за висок пост в АГ, затова се опасявам, че тази история ще бъде заметена под килима.

- Как се чувствате сега?

- Не знам дали ще успея да се съхраня. Не знам защо се случи точно на мен, при положение, че съм от хората, които искат повече от всичко на света да бъдат родители. Той 9 (б.а. д-р Георгиев) може да говори каквото си иска, но той и аз знаем каква е истината. Това, че е изродил много деца, не значи, ще не е убиец на моето дете. Днес трябваше да прегръщам дъщеря си. Ако той беше предприел някаква човешка, професионална, адекватна загриженост към мен, тя нямаше да умре. Аз бях там, при него, когато най-лошото се случваше… да беше склонил да направим тест… Като инвитро, бременността трябваше да бъда следена по-изкъсо. Ако това не е негова вина, не знам какво е.

Вики завърши с това, че няма да спре да настоява, докторът да поеме вина, защото не иска и други майки да преживеят нейната трагедия.