Това сочи прогнозата на експерти от Министерството на транспорта

Втори мост на река Дунав при Русе - прогнози и планове.

След дълги години на обсъждане и планиране, проектът за трети мост на река Дунав в района на Русе най-накрая започва да придобива реални очертания. Според експерти от Министерството на транспорта, новото съоръжение може да бъде завършено най-рано през 2032-2033 година, което означава, че жителите на региона ще трябва да изчакат поне още 8 години, преди да видят резултата от този мащабен инфраструктурен проект, пише вестник "24 часа".

На 30 август Румъния обяви поръчка за предпроектно проучване, което ще определи местоположението на моста на румънска територия и ще очертае връзките с пътната и железопътната инфраструктура. Срокът за избор на място от румънска страна е определен на 23 месеца.

Този ход бележи първите реални стъпки към осъществяването на проекта, който беше обявен преди цели 21 години. Процесът се развива бавно, но постепенно напредва.

Преди точно година българското Министерство на транспорта съобщи, че България и Румъния са подали съвместен проект пред Европейската комисия за предпроектно проучване на втори мост Русе-Гюргево. През януари 2024 година Брюксел одобри 7 милиона евро финансиране за това проучване по линия на военната мобилност на Механизма за свързване на Европа. Румънската страна пое ролята на координатор на инвестицията и подаде необходимите документи.

България вече е набелязала три потенциални локации за моста, но окончателният избор зависи от резултатите от проучването в Румъния. Предварителните очаквания сочат, че най-вероятната точка за изграждане на съоръжението е в близост до град Мартен, източно от Русе.

Мартин Георгиев, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" и ръководител на управляващия орган на оперативна програма "Транспортна свързаност", споделя, че румънската страна ще проучи три пътни и два железопътни варианта. Той подчертава, че българската позиция е категорична: "Никакви други възможности освен комбиниран мост - пътен и железопътен, няма да бъдат приети." Тази позиция се подкрепя и от Европейската комисия.

Докато за пътната инфраструктура в Румъния не се очакват сериозни препятствия при свързването на моста с четирилентовия път от Гюргево до Букурещ, железопътната връзка представлява по-голямо предизвикателство. Ще се наложи линията да заобиколи Гюргево, тъй като сегашната гара е разположена близо до съществуващия Дунав мост.

От българска страна вече е избран изпълнител за участъка от магистралата Русе - Велико Търново между Русе и Бяла. Строителството може да започне от Велико Търново, като се очаква до достигането на Дунав да бъде ясно точното местоположение на новия мост. Георгиев обяснява:

"Когато трасето стигне до Русе и се очертае, че липсват 5 километра, то може да се коригира, а не като си стигнал реката, да местиш трасе. Ще се стараем да избегнем тази ситуация."

Железопътната инфраструктура от българска страна се очертава като по-лесна за реализация. Влаковете ще могат да преминават през гарата в Русе и да се отправят към новия мост. Трасето ще преминава през индустриалната зона на града, избягвайки жилищните райони.

Експертите виждат потенциал за увеличаване на товарните железопътни превози по линията Русе - Каспичан, с продължение по Синдел - Карнобат към Южна България. Те обаче подчертават необходимостта от добра поддръжка на инфраструктурата.

"Този маршрут може да поеме товарния трафик от юг," отбелязват специалистите, като добавят, че пробиването на тунел през Стара планина за връзка между Северна и Южна България е бавен и скъп вариант, който заслужава отделно обсъждане.

Изборът на точното местоположение на моста ще зависи от желанието на двете страни да минимизират разходите както за самото съоръжение, така и за довеждащата инфраструктура. Това ще има пряко отражение върху таксите за преминаване. Силното лоби на превозвачите в България и Румъния настоява за магистрални параметри, съчетани с ниски такси.

Георгиев коментира: "За мен цената не е само на моста, а на довеждащата инфраструктура. Идваха преди някакви кандидати, казват, ще направим мост, но вие построете магистралата, а той може да струва 50 милиона евро, а аутобанът - 250 милиона."

За ускоряване на процеса българската страна е сформирала работни групи от водещи експерти по пътища и железопътен транспорт. Тяхната задача е да подпомогнат румънските колеги при избора на точката, на която да стъпи новият мост на техния бряг, както и при планирането на връзките с пътната и железопътната инфраструктура.

След изтичането на 23-месечния срок за предпроектното проучване и при наличието на одобрен вариант от българска страна, следващите стъпки включват избор на консултант за разработване на довеждащата инфраструктура. Очаква се това да отнеме още около година.

"До края на октомври е срокът за оферти. Ако до Нова година успеят да изберат изпълнител, ние имаме готовност другата година да възложим разработката, да изберем консултант, който да изработи комплекса с довеждащата инфраструктура и да започнем нещо да оформяме," обяснява Георгиев.

Според българските експерти, самото строителство на моста би могло да продължи 2-3 години. Те обаче напомнят за опита с моста Видин-Калафат, чието изграждане се проточи 7 години и едва не доведе до загуба на европейското финансиране.

България е предложила след избора на местоположението и основните параметри на моста, процедурите за проектиране и строителство да бъдат обявени съвместно. Това ще позволи провеждането на обща политика за тарифиране, подобно на модела при Видин. Георгиев отбелязва, че има достатъчно време за тези стъпки, като ключовият въпрос е да се определи общата стойност на инвестицията и съответният дял на всяка от страните.

Интересен факт е, че в историята строежът на мостове над Дунав често е отнемал значително по-кратко време. Още по времето на Римската империя са изграждани внушителни съоръжения за период от 2-3 години. Траяновият мост например е построен между 103 и 105 година, с впечатляваща дължина от 1135 метра и 8 стълба. Константиновият мост, свързвал Улпия Ескус (днешното село Гиген в България) със Сукидава (близо до град Корабия в Румъния), е бил с дължина 2434 метра и е построен за пет години - между 323 и 328 година.

По-близо до нашето време, съществуващият Дунав мост при Русе е изграден за изключително кратък срок - само две години и три месеца, между началото на 1952 и март 1954 година. Строителството му е било пазено в тайна по време на социалистическия период в България.

Експертите отбелязват, че през вековете са съществували поне 9 моста над Дунав в различни участъци на реката. Освен вече споменатите, други значими съоръжения са били: мостът между Трансмариска и Константиана Дафна (367 година), мостът при Новиодунум (369 година), мостът Видин - Калафат (1606 година) и мостът Черна вода - Фетещ (1895 година).