Германия през 2019 г…  Град Дуисбург, провинция Северен Рейн Вестфалия.

Цели ромски квартали на България се изнасят компактно и организирано в Германия. Преселението е с мащаб и темпове, които могат да бъдат определени като исторически.

По квартали, по градове, гетата се преместват на запад. Турскоговорещите роми от Пловдивско и Шуменско са превзели своя територия в град Дуисбург, предава bTV.

Но зад организираното преселение, стоят финансови интереси на турци, живеещи в Германия, които експлоатират ромите с нископлатен труд на черно и източват социалната система чрез тях.

„Ако така се продължава с това преселение, Дуисбург ще стане асоциален град. Просто няма да може да се живее там”, казва писателят Франц Фол.

Журналистът от „Шпигел” Мари Грос е разследвала преселението от „Столипиново” към Дуисбург и Дортмунд.

„Турците, които ги довеждат тук и ги наемат, също така опитват да ги включат в системата за социални помощи. Те не само, че работят нелегално за своите турски работодатели  и не плащат нищо на държавата, но получават и социални помощи”, обясни Мари Грос.

Писателят Франц Фол е живял половин година в гетото на Дуисбург, за да напише книга за социалния феномен там.

„Когато хората идват в Дуисбург, те трябва да си платят пътя, наема на жилището или мястото, където ги настанят. И когато си намерят работа, трябва да изплащат една част от заплатата си на тези хора”,  каза той. 

Въпреки експлоатацията и трудностите, българите продължават да идват в Германия. По 120 на ден, около 50 000 на година. 

Редакторът на местния вестник – Марко Ройс, е роден и израснал в Дуисбург. Свидетел е на преселението през последните няколко години.  

„Животът в града не се е променил. Само конкретни малки райони, конкретни улици са променили начина си на живот – докато децата тичат по улиците, германчетата вече спят в леглата си. Това е начинът на мислене на германеца”, заяви Марко Ройс. 

Българите продължават да идват.

Един от новите преселници обясни, че е дошъл в Германия от немотия, работи във фурна за 8 евро на час, което е под минимума, но успява да праща пари и в България.

„Действителната причина е, че в тяхната родна страна, в България, хората са бедни, нямат перспектива, нямат бъдеще и те вярват, че в Германия, и по-конкретно в Дуисбург, те биха имали перспектива за тях, за децата си, за работа, за пари”, обясни Марко Ройс.

„Имам доста добра идея защо всички тези хора идват в Германия. Прекарах в България 4 дни, в „Столипиново”.  Видях бедността, мръсотията”, каза Мари Гроз.

По думите на Марко Ройс повечето от тях нямат истинска работа, защото без език е трудно.

„Щом успеят да се включат в системата за социални плащания, в система на здравеопазването тук, те просто остават заедно с децата си, с цялото семейство”, обясни Мари Гроз.

Германия гарантира минимален жизнен праг от 424 евро на човек от семейството. Ако със заплатата си, не можеш да го постигнеш, държавата доплаща. Нужно е само да работиш поне по няколко часа. 

„Четири часа работиш и те ти подпомагат с някакви пари за квартира и за ядене. Мини джоб значи това, мини джоб, на 4 часа. Като не можеш да си намериш за 8 часа работа, държавата те подпомага за квартира и за храна ти дава”, обясни един от преселниците.

Освен тези минимум 424 на човек, държавата дава по около 200 евро на дете месечно.

„За четвърто, пето, шесто – 250 евро. Колкото повече деца, толкова повече детски надбавки получава човек”, каза Марко Ройс. 

„200 евро ти дават за храна на месеца и 400 евро ти плащат квартирата. И колкото си изкарваш от работата отделно, те са за тебе. Някъде към 1100 евро на месец идват. С твоята заплата и те като ти дават, стават 1100-1200 евро. Детски отделно. Това е, господине, държавата подпомага, Германия има пари, богата държава”, разказа един от емигрантите.

„Значи бутаме къщи, там ресарвация прайм – е така. Понякога има, понякога няма работа. Като няма работа, помощи дават.

Сега примерно работиме тука, свърши работата, примерно обектът свърши, и имаме документи, джоб, и отиваме в съвета да плаща, и дока чакаме да почваме работа, те пускат някой лев… за квартира и за ядене.

Не както в България да има расова дискриминация, тука си имаме всички права.  А в България като отиваме някъде например – е, циганин айде… така е, а тука си имаме всички права. Където и да отиваме, вратите ни са отворени, друго си е. Европа на това е казва Европа.

Тука семейните са 200 евро, вкъщи са 35 лева, как да живееш? Тука заплатата 1500 лева, в България 400 лева, как да живеем?”, сподели един от многото нови жители на Германия.

Помощи получават дори, ако детето не ходи на училище или детска градина.

По всичко личи, че ромите не са тук временно и ще останат. След месеци експлоатация от турските работодатели, част от тях успяват да се откъснат от зависимостта, да понаучат езика и да намерят легална работа.

„Аз работя шофьор, в Амазон работя. 1800 евро заплата взимам. Какво да правя в България?! Тука сме добре, квартирата ни плащат, на работа отиваме. 1000 евро на месец взимам за децата. В България ще дават ли тез пари, в България гонят ни нас циганите. Така е „брат”, казва един от преселниците.

Държавата подпомага семействата на всички, които се регистрират в Германия.

„Зависи от това колко е голямо семейството. Като пример – един човек получава 424 евро. Евентуално също помощи за жилище. Детските”, обясни Марко Ройс.

Около две трети от българите в Дуисбург получават социални помощи, но дори работещите имат така наречените мини джобс, малки работи по 60 часа на месец. А останалите пари, нужни за живот, получават от държавата.

„Позитивни примери има и то много. Много семейства изобщо не отиват в гетото, а се нанасят в други квартали, учат езика и си намират работа. Но многочислените примери са, че всички се нанасят в гетото, не учат езика, не работят. Но все пак очевидно там им харесва. Поне им харесва повече, отколкото в България”, каза писателят Франц Хол.

„Мисля, че общественото мнение доста се изостри, когато става въпрос за ромите, защото те започнаха да живеят в паралелни светове,  те не общуват с германците. Те изобщо не се интересуват от германците. Те не говорят езика и се оказват една група хора, която физически е тук, сред това общество, но реално не е част от нашето общество. Ние говорихме с много хора в Дуисбург, които казват: „Това вече не е моя град. Те са толкова много и имат толкова различно разбиране за това какво е да си учтив, къде да си изхвърлиш боклука, конфликтите, доста са агресивни”, обясни журналистът Мари Грос.

Българите са членове на Европейския съюз. Те имат право да живеят тук, имат право да работят тук. Пари от борсата могат да получат само тези, които вече са работили в Германия. Ако не е работил, получава социална помощ и детски надбавки. Зависи от това колко е голямо семейството. Като пример – един човек получава 424 евро. Евентуално също помощи за жилище”, каза Марко Ройс.

„Мисля, че германските институции започват да се учат да се справят с проблема в движение, но през последните години те бяха връхлетени от този  проблем и не знаеха как да се справят. Сега започнаха да наемат хора, които владеят български език. Те създадоха нови институции, специално заради тези хора. За да може, когато институциите срещат такъв човек, да могат да говорят с него,  хора, които знаят езика, но преди да се случи това отне много време - преди германските институции да са адекватни с процеса.  На този етап мисля, че е малко късно, но поне започнаха да правят нещо”, заяви Мари Грос. 

Венера Пот е българка, която живее в Берлин от 25 години. Тя един от стотиците наши сънародници, наети от държавата, за да превежда в отношенията между германските институции и новите мигранти от България. Българи като нея работят в детски градини, училища, полиция, общини.

„Работя като преводач в детска градина от известно време. Работя като преводач от български на немски за децата, които пристигат напоследък. Доста много деца от България, за родителите им, които още не говорят езика.  През последните 3-4 години се напълни с хора от България, просто се наводни градът.  Берлин се наводни. Немските детски градини, повечето, имат квота  да приемат чужденци. Горе - долу толкова са и в нашата детска градина. Квотата е 50 процента немски деца, 50% чужденци”, каза Венера Пот.

Германската държава плаща милиони за нови работни места, свързани с интеграцията.

В общината, в бюрото по труда, в полицията, в затвора работят българи, които владеят немски. Германците имат нужда от хиляди преводачи, за да общуват с новите си съседи и съграждани, които пристигат. 

„Аз участвам в процеса на комуникацията, какви са правилата в детската градина, родителите също искат да знаят какво децата трябва да си носят, какво е ежедневието в детската градина, това всичкото го превеждам аз. Ако има някакви проблеми с децата, просто аз съм междинният пункт. Между учителите в детската градина и учителите, и децата”, допълни Венера Пот.

„Не мисля, че германската държава наистина е наясно какво точно се случва с тези хора. Мисля, че държавата няма идея как да интегрира тези хора. Те внезапно тръгват някъде, идват, връщат се,  много е трудно да се измисли системен подход към тях. Мисля, че това, което германската държава инвестира повече е в тяхното образование.  Да им даде тази помощ, от която те имат нужда, да има българоговорящи служители, които да им предоставят информация”, коментира Мари Ройс.

Тя допълни, че правителството се опитва да вкара колко се може повече деца в училище.

„В началото дори не беше ясно колко са тези деца, къде са и какво правят. Сега училищата вече са проактивни, опитват се да привлекат децата в училище, да ги образоват.

Това е трудна задача, но от учители разбирам, че се полагат големи усилия. Някои семейства сътрудничат в този процес, но някои не. Правителството започва да си дава сметка, че това са хиляди деца, които ,може би ,ще останат в Германия и след 20 години, те ще са тук, това накара правителството да погледне в бъдещето и да опита да образова тези деца.

Тук в Хамбург също имаме много роми, но училищата правят огромни усилия, за да ги вземат с такси. Тук до Хамбург имаме едно място до магистралата, на което са се заселили роми и те ги взимат с такси само и само да ги изкарат от тяхното място и да ги закарат на училище. Има усилия, които се полагат. Но все пак е много трудно”, обясни Мари Ройс. 

Ромите, които имат желание  да се трудят и да образоват децата си, са добре дошли в Германия и успяват да заживеят достоен живот, който изглежда непостижим у нас. Таир Асан е от „Столипиново”. В Германия е от няколко години.

– Работим в "Тисен".

– Значи вие знаете езика?

– Ами, да. Ако не знаеш езика, не те вземат.

"Тисен Круп" е най-големият завод за стомана в Германия. Намира са в Дуисбург. Тук има глад за работна ръка.

– А в "Тисен" каква точно е вашата работа?

– Режеме тухли за таковото, за огъня, дето приготвят и излизат тука за желязото. Натопяват дето желязото…стоманата. Шестдесет часа, да кажем 700 евро на месец дават. На повикване и да кажем днес се обажда в 10 ч., и казва ела  в 1 ч. започваш на работа. И ти отиваш. Той ти показва частите вътре в завода, къде да се чисти, къде да се прави, къде да се чисти, чистиш си 8 часа, да кайм и се прибираш.

Социалното, джоб център има, такова социално и там, от 600 лева като се покажеш, че нямаш повече пари, че само работиш за 600 и те ти дават такова, социално, 300 на човек допълнително ти дават и някъде 1200-1500 ти излиза всичко. Евро. И плащаш си наема”, обясни Таир Асан.

Таир ни кани в дома си квартал „Брукхаузен”.

–  Ето това е холът и това е спалнята.

– На това колко му е наемът?

– 350 плащаме на месец. Трима сме – синът, жената и аз. Другите са големи. Женени са. Стига ни за трима човека.

Таир е работил в завод за стомана в Пловдив по времето на комунизма.

„Ама те го затвориха и немаше начин, къде да ходиш? Той го вкарва в кимизарника и му дава 500 – 600 евро и той не може да бяга вече. Той трябва да стои. Подиграват се с нас, но ние сме на зор, отчаяни сме и те като си на зор, те праят на луд”, казва мъжът.

Таир започва по трудния начин, но вече знае немски, има работа и е легален в Германия.

„Аз три месеца бях на пейката… турци, мурци, никой не те взима в къщата. И като дойдохме вика, Европа като се отвори и никой не те взима вкъщи, и на пейката стоиш, и взимаш на кафето, отиваш – чистиш тоалетни, моалетни, за да вземеш хляб. Вземахме квартира, 10 човека бяхме вътре, няма къде да стоим.

От нас хващат таковата, като такова ни използват… евтина ръка, ни изплащат за работа, да кажем, че те взимат по 2000, на нас ни дават 1000 и човекът е съгласен, взима 10 човека по 1000 като му останат 10 000, е аванта от нас”, обясни Таир.

„ Да не мислят, че всичките ромите са мизерници… ето аз съм тука 15 години и си имам работно място, работя си… това заведение е моето, имам 4 деца, отиват на училище, синът ми 8-ми клас, дъщеря ми 6-ти клас. Те да не мислят, че много искаме да се върнем в България… какво да правим там, знаем и предишния си живот в България какво беше. Мизерия беше”, разказа собственик на кафене.

Таир помага на свой близък от „Столипиново”, който е дошъл наскоро.

– Преди три месеца работих в България в чистотата, плащат ти 400 лева и като хващат данъци и осигуровки, какво ти остава? Нищо, разказа Хасан.

– Кога дойде?

– 6 месеца вече става, щото имам три деца.

– Сега къде работиш?

– Сега тука работя в един фирма. Майсторска работа.

„Столипиново” продължава да се изнася към Германия. Кочо от бл. 10 ни разказва, че повечето апартаменти във входа на блока му вече са празни.

„От 200 ако има 30-40 човека, айде 50 да бъдат. Има стари хора останаха, тук-там някое дете. Онзи ден една учителка тука търсеше… викам какво търсиш, те от училище, където са като тръгнат – семейно тръгват. Учителката търси децата… Търсят, а те кой по Дортмунд, кой по Дуисбург, Дюселкирхен, как беше оня…  Гелзенкирхен.

Ако сме били 50 хиляди, ще останем 12 – 13 хиляди. 30 най-малко се изнасят. Политиката е такава на държавата”, каза Хасан.

„Всичко замина. Сега има вече модерно робство, господине. Никак не е хубаво в Германия. Аз съм бил в Германия. Ние сме там черни хора, ние не заем език, нямаме занаят. Просто хората имат нужда от роби”, каза един от жителите на „Столипиново”. 

Младите, които са останали, вече стягат куфарите.

„Никога не съм била в такова място преди това. Това са едва 2 часа полет от Мюнхен, за да стигнеш там, а това са два свята, от западната култура, от Европа, на място, което…

– По-лошо от третия свят?

– Да. Да видиш децата, които играят в мръсотията. Моята надежда е, че в Германия няма да има такова съществуване, такъв гетовизиран живот, като това, което видят в „Столипиново”. Надявам се, че децата, които растат тук, ще имат по-добър шанс да свикнат с Германия. Ако те получат най-доброто от това, което може да им даде образователната система, всичко ще бъде наред. Тези, които няма да бъдат интегрирани, които вече работят, не знаят немски, но в бъдещето има надежда за децата, които вече са тук. Мисля, че те имат по-добър шанс тук, отколкото в България”, каза Мари Грос.

Германското общество няма намерение да изолира ромите и прави най-доброто, за да инвестира в бъдещето на тези хора.  Децата на мигранти от България не знаят български, защото вкъщи говорят турски, а в училище немски. Пътят им обратно към България е все по-малко вероятен, затова Германия опитва да приобщи новите си съграждани.

„Има частни инициативи, където лекарите частно, без да искат пари, ги лекуват. Това го има като частна инициатива. Ако отидат в болницата, но нямат осигуровка, тогава просто не ги лекуват там, но има и лекари, които въпреки това го правят – например в Петерсхоф, в Марксло, има свещеник в църквата, който се грижи за тях. Например там дори се слагат ваксини на децата срещу морбили, туберкулоза”, допълни Марко Ройс. 

„Естествено, че има и много критични настроения… в момента е някакъв преломен момент, голяма промяна.Тук винаги е имало бежанци, винаги е имало хора, търсещи убежище, но мащабът сега е… ясно е, че ще отнеме години, докато се уталожат нещата.  Също има огромна помощ от страна на населението. Иначе властите нямаше да се справят. Самото население започва да помага с две ръце, запретнаха ръкави и започнаха да помагат благотоворително.

Има много хора, които искат да помогнат. Лекарите, хора, които се грижат за децата, дори класовете в училище, където им се преподава немски, за да им дадат перспектива. Да им дадат старт в живота – после да идат в истинско немско училище, да намерят работа. Има големи инициативи”, обясни Венера Пот. 

От общината в Дуисбург заявиха за bTV, че най-големите трудности, които изпитват с интеграцията са свързани с непрекъснатото преместване на хората от България и големият брой нови пристигащи.

„Надявам се, че всичко ще се успокои, ще се влезе в рамките. През 60-те години, когато гастарбайтерите от Турция и Италия дойдоха, те всички са интегрирани. Всичко се получи. Надявам се, че ще се получи и с българите. Освен, ако начинът им на живот като номади не изчезне – тогава вече ще е трудно. Ако на всеки 4 седмици се местя, няма да мога да се интегрирам. Няма да се получи. Но се надявам, че ще се получи”, коментира Марко Ройс. 

„Това определено е бъдещето, защото Европа остарява и умира статистически, имаме нужда от свежа работна ръка, има нужда от нова кръв, мисля ,че бъдещето ще е много по-цветно, отколкото сега, то вече е цветно”, смята Венера Пот.

„Оптимист съм. Няма как иначе. Границите са отворени и мисля, че е възможно. За много. Не за всички, но за много”, каза Марко Ройс.