Колкото повече расте заболеваемостта от рак у нас, толкова по-отчетлива е липсата на превенция, профилактика, организирана система за елементарен скрининг на онкологичните болести и изобщо – на каквато и да било държавна политика.

Това заяви в коментара си за Дневник Янина Здравкова - дългогодишен журналист в сферата на здравеопазването и социалната политика.

В Русе, вместо да бият лекари, прибягнаха до друг изпитан метод - група от недоволни близки на пациенти на двама онколози от Комплексния онкологичен център в града се самоорганизира във "Фейсбук", описа детайлно унизителното държане на медиците и насрочи протест срещу нехуманното отношение, което се налага да търпят тежко болни и уплашени хора. Това е и другото уникално в тази история - пациенти излизат сами на протест, без идеята да е подшушната от други лекари, производители на лекарства или строители на болница, и то за да искат човешко отношение, а не скъпи медикаменти, запазване на болница, откриване на поредната инвазивна кардиология и т.н. Искат да бъде запазено достойнството на изключително уязвими пациенти, поставени в екстремна ситуация, без да имат претенции към чисто медицинското поведение на лекарите. Тъй като "Нещата са зле, купи си ковчег", "Ти още ли си жив", "И като ти кажа каква е диагнозата, ще разбереш ли", "Нали изкара 5 години, какво искаш още", са били редовна част от репертоара на д-р Катерина Генова и д-р Людмил Станев, група, организирана от сина на починала в края на 2019 година тяхна пациентка, възропта на глас срещу унизителното отношение към болните.

У нас се случва медици от всички специалности да са груби. Не по-рядко се случва и пациенти да се държат далеч отвъд границите на здравия разум и елементарното възпитание. Но има и предостатъчно случаи, в които хора, които нито са пияни първосигналници, нито арогантни всичкоразбирачи, се сблъскват с непровокирана грубост - от лекари, сестри или санитари. А по обясними причини точно в онкологията грубостта на медици е най-забележима и трудна за преглъщане - там пациентите са най-уязвимите и зависими. Често се случва още на първия курс химиотерапия болните бързо да научат, че трябва да си мълчат, за да не ядосат персонала. Бързо се научават да се страхуват, да си траят и търпят и в никакъв случай да не питат каквото и да било съществено. В името на оцеляването се превръщат в анонимни, безлики единици от стадо болни. Разбира се, за пречупването особено помага и естеството на болестта и лечението й, ужасът от диагнозата, безмилостните ефекти на химиотерапията, болката и нуждата от палиативни грижи при част от случаите. Точно тези пациенти имат най-голяма нужда от човешко отношение, емпатия и психологическа подкрепа, затова и липсата им е толкова крещяща.

За съжаление, уникалното в ситуацията свърши дотук. Наранените близки бързо преминаха от искания за достойнство в заплахи за саморазправа. Управителят на онкодиспансера Камен Кожухаров накара двамата лекари да подадат оставки заради силния обществен натиск. Те го направиха, като обясниха, че началникът е бил принуден от кмета Пенчо Милков, който - изненада - не е от ГЕРБ, а от БСП, но също бързо се е повлиял от "обществения натиск". В резултат КОЦ-Русе, който е единствен не само в областта, но поема раково болните и от Силистра и Разград, остава с 4-ма лекари, които ще имат грижата за 6000 пациенти на химиотерапия. Пациенти на отстранените лекари също бързо се организираха в контрапротест в защита на медиците, тъй като - да не забравяме - възраженията не са срещу медицинската им компетентност, а в неспособността за проява на човешко отношение.

Очевидно е, че проблемът в онкодиспансера в Русе ще става единствено по-голям. Една от причините част от онколозите да се държат безобразно с пациентите си е претовареността им.

Колкото повече расте заболеваемостта от рак у нас, толкова по-отчетлива е липсата на превенция, профилактика, организирана система за елементарен скрининг на онкологичните болести и изобщо - на каквато и да било държавна политика. Няма вече дори раков регистър и адекватна база данни. Пациентите са повече, в късен стадий, от друга страна преживяемостта е по-висока, благодарение на подобрените терапии. Това води до огромни опашки дори в София, където има куп онкологични лечебни заведения (защото от химиотерапия се изкарват добри приходи), а какво остава за Русе, където един диспансер поема 3 области, но вече с двама лекари по-малко. Време и енергия за любезности и обяснения няма.

Липсата на избор за болния и усещането за безнаказаност са друга причина точно тези специалисти понякога да си позволяват да се държат с пациентите си така, както не се държат и с кучето си. Управителят на КОЦ-Русе обясни, че отдавна знаел за грубото отношение на двамата си подопечни, включително към колеги, но понеже - поради страх и зависимост - при него няма писмени жалби, не е могъл да направи друго, освен да отвърне с устни забележки към двамата. Чийто ефект очевидно е бил нулев. Факт е, че той е зависим от персонала си също толкова, колкото са и пациентите, и не е в позиция да наказва, не и докато не се намеси кметът. Защото на подобно място и с подобна специалност лекари могат да бъдат уплашени с едно единствено нещо, и то не е уволнение или някакво друго административно наказание. Вероятно още в деня на оставките си те са си намерили работа другаде, а диспансерът и пациентите му са тези, които остават без лекари. Затова и единствената санкция, която може да има възпитателен ефект, е отнемането на права за практикуване на професията.

По случая вече се сезира и етичната комисия на Българския лекарски съюз в Русе, а съсловната организация има правомощия да лиши от права за практикуване за 3 месеца до една година в случай на неетично поведение. Но го прави изключително рядко и то само при нарушение на етиката спрямо други лекари. За престъпване на неща от кодекса за професионална етика като "лекарят трябва да извърши всичко възможно неизлечимо болните да прекарат остатъка от живота си без болки и страдания, при съхранено достойнство", зачитане на правото на болния да бъде информиран за състоянието си или несъобразяване с общите изисквания за вежливо отношение, санкции няма. Няма да има и този път.

И всичко ще си продължи по същия начин. Въпреки че в България има крещяща нужда от нормализиране на отношенията между лекари и пациенти , които са в състояние на война. Вземането на главата на някой груб лекар с помощта на "Фейсбук" не просто не е решение, то е опасно за всички и само подхранва бойните действия. Но докато самото съсловие не реши, че също иска да работи в по-нормални условия, без натиск от субективната тълпа в социалните медии, и да предложи поне малко уважение на пациентите си, войната ще продължи да дава жертви и от двете страни.

Да, и двете страни са жертви на съсипаната здравна система и уродливите им взаимоотношения са неин логичен дефект. Но това не може да бъде извинение за отказа за съхраняване на елементарно достойнство - и за лекари, и за пациенти.