Не, това не е мечка, която бълва огън.

Това е пара от дишането на животното, оцветена в оранжево заради оптичния ефект, създаден от попадналите в този момент лъчи на залязващото слънце.

Полярните мечки са сред най-интересните животни на планетата. Най-малкото, защото тези същества успяват да оцеляват в екстремално студените условия на полюса. Белите мечки се раждат на сушата, но по-голямата част от живота си прекарват в ледените води на океана. Затова и латинското им наименование (официалното) е Ursus maritimus,  което се превежда като “морска мечка”.

Белите мечки се разделят от “родата си” – кафявите мечки, преди около пет милиона години. От този момент започват еволюционните им изменения, които им помагат да оцелеят в студа на полярните области. Основната им характерна черта е абсолютно бялата козина. Всъщност, космите на козината им представляват прозрачни кухи тръбички, които отразяват светлината. Кожата на полярните мечки е черна  и съчетанието от отразяваща козина и черната кожа под нея е нещото, което им помага да запазват топлината на тялото си.

Полярните мечки са единствените мечки, които не изпадат в летаргичен зимен сън и остават активни през цялото време. Някои учени предполагат, че интелектът им е на нивото на маймуните. Отчасти показателно за това са уникалните им методи на ловуване и изобретателността, която демонстрират. Например, когато ловуват основната си храна – тюлените, те използват някои психологични и интелектуални прийоми. Докато дебнат плячката си, прикриват с лапа черните си муцуни и носове, за да не са толкова лесно забележими на фона на бялата пустош, в която живеят.