Днес се навършват 144 години от обесването на Васил Левски.

Неговото документално наследство е проучено и обнародвано пред българската общественост. Основно място сред него заемат писмата, отнасящи се до дейността на Вътрешната революционна организация. До нас са достигнали и седем фотографии на Левски, които са получили широка популярност.

За най-ранна снимка се приема тази от август 1867 г., на която Апостолът е тридесет годишен, в униформа на знаменосец от четата на Панайот Хитов. Фотографията е направена в Белград от Атанас Карастоянов след завръщането на четата от обиколката си в българските земи.

Последната снимка на Левски е направена в Букурещ около месец юни 1872 г., преди да предприеме последната си, четвърта обиколка в българските земи. На този последен портрет той е вече на 35 години и по нея Дяконът е издирван от полицията.

За последен път Левски застава пред фотографския обектив в хода на съдебния процес в София в началото на 1873 г. Портретът е бил приложен към документите от делото и днес вероятно е някъде из османските архиви.

През годините седемте фотографии са били обект на изследвания и публикации, а множество техни копия са придобили популярност сред българското общество.
Заедно с тези снимки има и други, които са спорни и няма точни доказателства, че на тях присъства Васил Левски. Всички те са колективни, с хора, в една или друга степен свързани с неговия живот и революционна дейност.

На 27 февруари „Църковен вестник” също публикува индивидуалната фотография с обширен материал за живота на дядо Максим в Троянския манастир през 1870-72 г. Под портрета е добавен и следният текст:

„Единственият действителен портрет на дякон Игнатий- Васил Левски. Малей Лулчев Малеев Портретът ни е предаден от Пловдивския митрополит Максим.“

Малко след това във вестниците „Мир” и „Утро” излизат статии, които оборват тези твърдения.

Журналистът Никола Гашаров, който през 1933 г. публикува общата снимка, сега във в-к „Мир” от 8 март, обяснява как се появява самостоятелният портрет. Според него общата снимка е направена от френски фотограф през 1857 или 1858 година. През 1936 г. с него разговарял архимандрит Климент, който му споделил за желанието на Пловдивската митрополия да извади портрета от общата снимка.

След това в пресата се появява самостоятелният портрет с уточнението, че той е бил притежание на дядо Максим. В спомените си дядо Максим отбелязва, че в периода 1870 – 72 г. няколко пъти се е срещал с Левски по революционни дела. Но през 1937 г. в разговор с Никола Гашаров заявява, че никога не е получавал такъв портрет и никога не го е давал на никого за разпространение.

Според него това е дело на близките до него млади духовници архимандрит Климент и архимандрит Антим. Всичко това е направено от тях, единствено с благородната цел да се популяризират животът и идеите на Апостола на българската свобода.

Иво СТОЯНОВ, РИМ – гр. Разград, завеждащ отдел „История на България ХV – ХIХ в.“