Това, което ме унищожаваше, беше елиминирането ми от всички мероприятия в училище.

Нужно е достойнство за да си признаеш, че отхвърляш  един специалист и въпрос на модел на управление, когато тормозиш един служител.

Това е един разказ на бивша служителка в училище "Възраждане" в Русе, която изпрати до редакцията на Dunavmost своята история.

Публикуваме историята на г-жа Иванова без редакторска намеса:

Прочитайки написаното от (Автор: Цоньо), за Далаверите в училище ''Възраждане'' реших и аз да разкажа моята история.

Казвам се Мария Иванова, логопед с  38 г.стаж. През  месец октомври 2015 г бях извикана при директора на училището - г-н Станислав Георгиев. Там бяха директорката по икономическите въпроси - Ивелина Денева, главната счетоводителка Елка Георгиева и касиерката Галина Иванова. Бях притисната от директора да си подам документите за ранно пенсиониране. Говореше само директорът. Нямаше диалог. Приех, защото от няколко години имаше напрежение между мен и помощник-директора - г-жа Меглена Христова. Тя не ме харесваше, вероятно защото съм със първа професионално-квалификационна степен, имам професионален сайт и съм ценена като специалист в града.

Директорката не е пропускала да ме противопостави на колеги, проявяваше към мен отхвърлящо отношение, определяше ме като конфликтна. Не е позволявалa на комисиите по  диференцирано заплащане да ме оценяват. Това правеше тя и директорът. Винаги съм имала минимални точки. Протоколите от проверките са били винаги без забележки.

Директорът ми казваше, че съм перфекционист в работата си, но това не се отразяваше върху оценяването в картите за диференцираното заплащане. Директорът винаги имаше отговор, че съм с висока заплата, по-висока от заплатите на неговите помощници.

Изумена съм от факта, че се приема за нормално да се дават награди, затова че си бил свидетел по дело, а не за това каква работа си показал. Имам хронично заболяване - бронхиална астма. Контактите ми с учениците по време на грип oбостряха състоянието ми. Не можах да се лекувам пълноценно. При всяко отсъствие по болест съм била тормозена от директора, който ми звънеше, за да се убеди дали съм в града, а когато съм била в болница е звъняла г-жа Меглена Христова, не да пита как съм, а кога ще ме изписват.

Не съм имала никога заместник. Не съм имала и добра материална база, тъй като директорът  ми отпускаше по 20-30 лева за година, което ми създаваше много трудности при работата с деца със СОП. Притискал  ме е да се отказвам от средствата за логопедичния кабинет, за да оборудва със столове кабинет 28. Справях се с помощта на родителите.

Директорът от районен логопед ме застави да бъда логопед само на училището, за да може средствата, които се полагат за логопедичния кабинет да остават за училището, което ръководи. От мен не е имало никога оплакване от страна на родители и ученици. Колеги тайно ме подкрепяха, защото знаеха какво ги чака.

Това, което ме унищожаваше, беше елиминирането ми от всички мероприятия в училище. Нужно е достойнство за да си признаеш, че отхвърляш  един специалист и въпрос на модел на управление, когато тормозиш служител, затова, че не го харесваш и използваш властта си срещу него.

Никакъв резултат от проверката на Началника на инспектората по Образование в Русе. Той съсипа логопедичната помощ в града. Получих от г-н Райнов отговор пълен с лъжи. Стана ми болно, че уважаваните от мен г-жа Денева и Галя Иванова, за да запазят местата си са излъгали, че аз доброволно съм поискала ранно пенсиониране и че съм била системно проверявана от г-жа Христова. Искам да видя протоколите. Не съм подписвала такива.

Личното ми мнение е, че директорът фаворизира Меглена Христова, която си е създала  обкръжение от няколко колеги, които й помагат и съответно те са най-високо оценени. С нея не може да се води диалог. Директорът ми беше забранил да се обръщам към нея служебно. Последният открит урок правих пред журналисти. Тя присъстваше заедно с другата помощник-директор г-жа Даниела Тодорова. Останах изненадана, че констативният  протокол го беше написала директорката на горния етап.

И двамата са литератори и би трябвало да разбират човешката душевност, да бъдат справедливи. От мен директорът е искал много услуги, безпокоял ме е по празници. Не зная как тези управленци - филолози преподават Йовков.

Бих ги посъветвала да препрочетат романа  "Уморените коне ги убиват, нали?" на американския писател Хорас Маккой