Никой не е застрахован

Те мълчат от страх, от срам, за да не говорят хората, за да съхранят семейството, в името на децата. Жертвите на домашно насилие търпят физическия и психически тормоз у дома. Полицията отчита драстичен ръст – от 40 % на случаите на домашно насилие от началото на тази година, предава NOVA. Ще успеят ли промените в закона да осигурят на жертвите бърза, адекватна и ефективна защита, каквато сякаш липсваше досега?

„44-годишна жена е намерена мъртва в Перник. Арестуван е съпругът ѝ. Имало ограничителна заповед срещу него”

„Намерено е тялото на 31-годишна. Основен заподозрян е приятелят й”

„Убийство посред бял ден, 64-годишен застреля съпругата си пред очевидци. Мъжът се е предал, тя е починала на място”

„Жестоко убийство в Пловдив. Според първоначалната информация мъж е застрелял жена си и 5-годишната им дъщеря”

„Отново жесток случай на домашно насилие. 27-годишен мъж преби до смърт приятелката си. Рано тази сутрин тя е починала. Всичко се е случило пред детето”.

Помним тези истории. Истории за любов и смърт. Истории, започнали с обич, надежда и мечти. И завършили с насилие. С убийство. От ръката на довчера любимия човек.

Една такава история ще ви разкажем сега. Нейното начало. Можем да я разкажем, защото е прекъсната навреме. Вероятно.

Мирослава от Видин е на 25. Мечтата ѝ за стабилно и щастливо семейство се разбива още в началото. Среща любовта, докато е студентка.

„Декември разбрах, че съм бременна, бързо се случиха нещата”, споделя тя.

Само няколко месеца по-късно започват и първите дрязги в младото семейство.

„Първите индикации започнаха пролетта – март. Аз бях бременна и се започнаха по-сериозните скандали, преди това е имало пререкания, ревност, дори без тя да е била провокирана с нещо или предизвикана. Аз си мислех - в началото сме, ще се промени това, няма да си мисля някакви неща. Да, ама не, това е голяма заблуда, в която повечето жени вярваме, че ще се промени”, казва Мирослава.

Скандалите у дома стават все по-чести. И все по-непоносими.

„Ревността отмина, дойде друго нещо, не е имало нещо конкретно, просто въпросният индивид си намираше поводи, чрез които да се заяде и провокация, за да може да избухне скандал и конфликт. Не е имало повод, не съм провокирала по никакъв начин, знам какво съм правила и какво не. Тук, според мен, говорим за патологии, за едни травми от детството, причинени от ранна детска възраст. Случвало се е да изпитва ревност, че поддържам връзка с моите роднини. Те ме настройвали срещу него, едни неадекватни мотиви, които да предизвикат поредния скандал. Непрекъснато си търсеше за какво да се заяде, не е бил свикнал да е добре, винаги трябва да има нещо, което да се опитва да смачка в човека отсреща, за да се чувства по-добре, по-достоен, доминиращ. Заплахи от рода – „Ще те ликвидирам, ако не беше бременна, да съм те закопал. Ще избия цялото ти семейство”. Такава омраза изпитваше към тях. Той във физическа саморазправа с вуйчо ми е влизал.

Много скоро след вербалната, идва и физическата агресия”, разказва Мирослава.

„Нещата започнаха да ескалират, с всеки скандал ставаше по-зле. Спомням си доста случки, имала съм дни наред, в които не съм могла да спя от скубането, което ми е причинявал. Казвайки му, че не мога да спя, ми казва: „Ти си виновна, щом защитаваш роднините си”. Избутваше ме в гърдите, синини по ръцете”, разказва Мирослава.

Тя ражда благополучно. А ситуацията става все по-нетърпима.

„Нещата стигнаха до връхна точка, която не вярвах, че могат да ескалират до такова насилие, например, държейки детето си на ръце, той по време на движение, да ме стиска за краката, да ме удря по врата, беше се пресегнал, да ме свали заедно с детето, докато го държа, ритане, скубане”, разказва Мирослава.

Това е и последният изблик, който младата жена понася. Събира кураж и слага точка.

„Моите близки не знаеха какво се случва с мен, обадих им се и им казах да ме приберат. Много им благодаря, много е важно да има на кой да се обадиш. За 5 минути да имам подкрепление на вратата”, казва Мирослава.

„Зададох въпрос: „Аз това заслужавам ли го? Детето ми?”. Когато се повяват децата, в такава ситуация трябва за тях да мислим, заслужават ли, какъв пример да дадем на тези деца, ако бях останал с моя син да живеем там, едва ли щеше да излезе нещо по-различно от него, от насилник. Искам да възпитам достоен човек и мъж, който да знае какво е уважение, грижа, любов, достойнство”, споделя Мирослава.

Днес тя се грижи за детето си сама и е щастлива, че е взела правилното решение. И най-важното – навреме. Тази решаваща крачка обаче се прави много трудно, казват психолозите.

„Това е загуба на мечти, инвестициите, тези жени имат деца, страхуват се какво ще се случи, всичко е индивидуално и не е път в линейна посока, спирала е, отиват напред, лутане е и е много важно да бъде човек до тях. Хората не си дават сметка как може, ние хубави съвети даваме, проблемът е, че не можем да си изпълним собствените съвети”, казва Мария Чомарова, психолог, психотерапевт „Анимус”.

„Най-често когато говорим за домашно насилие, то е физическо и ние реагираме. Но имаме сексуално насилие, а имаме и тежки форми на насилие, които ние не виждаме - да пренебрегваш партньора си, да не говориш с него, да не удовлетворяваш нуждите му. Често пъти жертвите са в тежко икономическо зависимост, не се откъсват от насилника си, защото нямат доходи, кариерата им е спряна и често казват, нямам ход, с две деца съм”, обяснява психологът Младен Владимиров.

„Жените, които се обръщат към нас, са две крачки напред, дали са си сметка, че нещо не е наред. Зависимостта от един разрушителен обект, не е лесно човек да си признае, че е направила грешния избор”, казва Чомарова.

„Много е тревожно положението, защото жертвите на домашно насилие и жените, които са пострадали от такова, са в ситуация, в която не знаят къде да потърсят помощ, срам ги е, мислят, че насилникът ще се промени, в името на децата си го правят, да не останат без съпруг”, казва Дани Колева, УНИЦЕФ. „Имахме среща с жени, пострадали и получили помощ от центъра и беше впечатляващо как една с друга именно това си казаха. Бях възхитена от едната дама, която каза: „Аз търпях, търпях и баба ми каза да се взема в ръце”.

„Домашното насилие е нещо, към което сме станали толерантни. В началото са били интимни партньорите, имали са социален живот, в един момент нещо се случва, партньорите охладняват, истината е, че домашното насилие има домашна история, насилникът е бил в модела налагане и подчинение, единият родител е доминирал и тези модели се унаследяват и си казваме защо да се разведем, и моите родители се покарваха, побийваха, но пък ни отгледаха и тогава съпрузите и родителите се оставят курбан заради децата”, смята Младен Владимиров.

Данните показват известна положителна промяна. Все повече жертви признават за проблема и подават жалби срещу насилника си.

„Наистина жертвите все повече събират кураж да попадат жалба и молба към съответния районен съд, това показва статистиката. За пример мога да ви дам ако се спрем до месец май, заповедите, които са изпратени от районни, са 1590 спрямо миналата - 1346, 18 процента увеличение на издадените заповеди за защита - и незабавна, и постоянно”, обясни Зорница Шуманова, национален координатор за домашно насилие- МВР.

Възможно е обаче това да е резултат от друга тенденция. Сериозният ръст на насилието у дома от началото на годината. С цели 40%, показват данните. Експертите обясняват това драстично увеличение с продължителната COVID криза, която е задълбочила проблемите, отключила е и нови.

„От една страна ръстът на домашно насилие го видяхме по време на COVID. Това, че хората бяха затворени вкъщи, много от хората останаха без работа, много от жертвите не работят. Всичко това оказва влияние, но и това, че постоянно различните ведомства говорят за това и медиите все повече се осмеляват да стигнат до нас, за да им помогнем”, казва Шуманова.

Най-много случаи на домашно насилие са регистрирани в София, на следващо място е Перник, сочат данните. В 99 процента от случаите, жени търсят подкрепа от неправителствените организации. Единици са мъжете. Данните на МВР, обаче показват, че не е никакъв малък броя на мъжете, подали сигнал, че са жертва на тормоз от половинките си. От началото на годината те са 211. За миналата са 417 мъже.

„Профил не мога да определя, имаме и много слабо образовани и високо образовани, имаме и много добре финансово жени обезпечени, но домашното насилие не подминава никой, затова е трудно да работим с определена целева група, никой не е застрахован”, обясни още Шуманова.

„Всеки може да бъде жертва, ние всъщност можем да говорим дали мъжете или жените насилват. Другото е ниската самооценка, неуверен, това можем през ревността да го разберем, ревност, партньора иска да е контролиращ, да доминира, да контролира жертвата. Той иска да контролира. Те са много тревожни, имат проследяващи програми, имат проблеми с доверието или се страхуват, че партньорът им изневерява или от друга страна - те самите изневеряват и искат да оправдаят своята изневяра. Промяна в семейната система също е фактор, поява на детето, ако единият от двамата не е готов, идва едно охладняване. Накарай го да спре да плаче, страдат интимните отошения”, казва Владимиров.

Най-потърпевши от насилието у дома обаче са децата. Директни или косвени жертви. Това дете е жертва на емоционално насилие от страна на майка си. А също и неглижиране. Експерти от „Зона Закрила” към Уницеф работят с него, след като социалните го извеждат от дома му. Сега мечтае за стане шампион по гребане.

По данни на МВР от началото на тази година децата, жертви на насилие у дома са 544. За миналата са 1061. Физическо и психическо насилие. Оставящо белези върху крехката им детска психика за цял живот.