Преди време ви показахме едни от най-тежките случаи на домашно насилие, завършили със смърт. 

Сега ви срещаме с жена, успяла да избяга от насилника си. Мнението на експертите за проблема. Както и готов ли е законопроектът за домашното насилие, по който работи Министерството на правосъдието. За всичко това разказва екипа на Glasnews.bg

Стана ясно, че 2816 жени и 935 деца са жертва на домашно насилие, според статистиката на МВР за 2021 година. Това означава, че всеки ден 7 жени и 3 деца биват бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си. Това е статистиката на подадените жалби в МВР, колко обаче реално са жертвите, не е ясно. 

Евгения Георгиева е от тези жени, които не са част от статистиката.

„Беше много мил, внимателен, добър, сваляше ми всички звезди. На 18 години някъде аз забременях, бях все още ученичка, ходих на училище, но в момента, в който забременях, започна розовото лека-полека да става сиво. Започна да ме отделя от родителите ми, от приятелите ми. Започна един психически тормоз. Когато родих, започна и физическият тормоз. Побоища, ритници в бъбреците, влачене по земята, синини…“, разказва Евгения.

Не пускала жалби защото:

„Страхът беше основното нещо, което винаги ме е спирало и това, че все си мислех, че без него не мога. Така ми беше вменил, че без него не мога да се оправя. Беше вменено, че аз го предизвиквам. Започнах да се чудя какво, къде бъркам, какво не правя както трябва, какво трябва да променя, за да се променят взаимоотношенията. Много скоро след това забременях с второто дете. Той каза, че това дете не е негово“, допълва Евгения.

Според псхиатъра Цветеслава Гълъбова проблемът е много сериозен, защото у жертвите на насилие се създава чувство на вина, че с някакво собствено поведение са предизвикали агресията и насилието. Така им се създава зависимост.

„За насилника е от изключителна важност да създаде зависимост, дали емоционална, дали финансова, дали някаква друга или всичко взето заедно. И насилниците успяват това да направят. И затова жертвите на насилие наистина се срамуват, убедени са, че те понякакъв начин са предизвикали това поведение и съчетано със зависимостта, води до това, те да не споделят със своите близки. Да не търсят институциите, притесняват се социалните да не им вземат децата. Факт е, че нашите институции не работят добре“, смята Цветеслава Гълъбова.

Евгения твърди, че бившия ѝ съпруг многократно е удрял децата им.

„Биеше ги за дребни неща. Например за това, че малкият ни син не може да си пусне топлата вода в банята. Това съм го казвала в социалните грижи, обаче те на мен не ми повярваха. Той каза, че това не е вярно, и те се съгласиха с него. Постоянно ми казваше, че аз съм виновна, за това, че аз го предизвиквам. За това, че не изпълнявам това, което каже той, в това, че не правя достатъчно за него. Той ми създаде комплекси за абсолютно всичко. Казваше ми, че съм глупава, от мен няма да излезе абсолютно нищо. Просто ще спестя извращенията, които е правил. Навън сме с децата. Обажда ми се по телефона, децата си играят:

„Идвай да ми пренесеш да ям, защото съм гладен!“ Прибирам се да му сложа масата да яде, всичко е сготвено и е на котлона на печката. Да му пренеса. Докато той яде, аз да му превключвам телевизора, за да си избере той какво да гледа. Пред децата ме замери със стъклена солница и ми тръгна кръв от главата, при което децата и двамата се разстроиха много плакаха“, споделя Евгения.

Какъв е профилът на насилника?

„Насилникът е човек, който трудно изпитва емпатия. Склонен е да общува с най-близките си хора, като упражнява власт и контрол над тях. Трудно преживява загуби. Трудно бива изоставен. И всъщност на практика той е един зависим човек, но не може да го признае. Насилието, което упражняват тези хора, не е само физическо. Много по-често ние срещаме емоционалното насилие, психическото насилие, което се изразява чрез малки ежедневни неща, които целят да покажат на жертвата, че тя няма стойност, че не може да се справи с нищо, че нищо не струва и по тоя начин да я подчинят на насилника. Това са обиди, обвинения, заплахи, обезценяване. За съжаление в нашето общество тези неща са приети като дребни спречквания“, смята Надя Кожухарова от Асоциация „Анимус“.

Според Анели Чобанова настоящият закон за защита от домашно насилие предвижда единствено съдебна защита, а е нужно с оглед бързина на реакцията да има административна такава, за да може да се осигури на момента реакция от страна на мултидисциплинарен екип от полицай, от психолог, от прокурор.

В момента има работна група към Министерството на правосъдието, където всички тези обстоятелства се обсъждат, за да стане законът по-ефективен в защита на жертвите. Законопроектът скоро ще влезе за обсъждане в Министерски съвет. Според министъра на правосъдието Надежда Йорданова с тези законови промени ситуацията ще се подобри.

„Жертвите на насилие ще получат по-бърза, по-добра защита и контролът по прилагане на мерките за защита ще бъде по-добър. Например освен забраната за физически контакт от страна на насилника към жертвата, ние предвиждаме възможност за забрана на всички видове контакт чрез телефон, интернет, каквито и да е видове комуникация. Предвиждаме задължение на насилника чрез програми, чрез които да преминава през контрол на гнева, със справяне с агресията. Това е, за да се намалят случаите на рецидив. Забрана за носене на огнестрелно оръжие, забрана за издаване на разрешение за носене на такова, спиране на разрешението за оръжие, забрана за боеприпаси и пиротехнически средства“, казва министърът на правосъдието Надежда Йорданова.

Трябва ли да има по-сурови наказания за насилниците?

Вижте във видеото мнението на експертите и целият разказ на Евгения Георгиева, която твърди, че е жертва на домашно насилие.