Производител: Това чудо не е било никога, а от година на година става все по-трудно

Берачите не влизат в масивите за по-малко от 0,80 ст./ кг

Тонове череши ще останат тази година по дърветата, твърдят производители от Кюстендилско. Заради липсата на преработвателни предприятия за поредна година вкусните кюстендилски плодове или ще отидат за ракия, или ще останат необрани. Причината за това са и ниските изкупни цени, поскъпването на препаратите за обработка на масивите, липсата на изкупвачи и високата цена, която искат берачите.

"От 60 години съм в сектор "Земеделие" и производството на череши. Това чудо, което става в последните години, не е било никога, а от година на година става все по-трудно. Причините са назад във времето, когато ликвидационните съвети унищожиха преработващите предприятия. На територията на област Кюстендил имаше 7-8 предприятия, които поемаха цялата продукция и нищо не се хвърляше. Сега, продукцията дори е много по-малко от тогавашния добив на череши, но не можем да оползотворим реколтата, защото няма предприятия", разказа пред БТА Кирил Димитров, който отглежда 100 декара черешови насаждения в местността Черна нива, по пътя за Дупница.

Мъжът споделя, че единствените изкупвачи на череши в региона са италианска фирма в кюстендилското село Копиловци и още две местни частни предприятия, които купуват много малки количества. "Всички заедно не решават проблема с черешите в региона", твърди Димитров.

Себестойността на килограм череши през миналата година е излизала на производителите около около 0,70 лв./кг. Тогава изкупвателните пунктове взимаха плодовете на цени между 0,60 лв и 1.00 лв. Тази година изкупната цена се вдигна до 1,10 - 1,20 лв., обаче стойността на торовете и препаратите за обработка скочиха между три и четири пъти. "Берачите пък не влизат в масивите за по-малко от 0,80 ст./ кг и нещата продължават да са проблемни", разказва Димитров.

Според него кюстендилската череша е изключително добър плод, но ако държавата не вземе мерки за развитието на черешопроизводството, особено в Кюстендилска област, през следващите години то ще западне. "Вече извадих 15 дка от градината си, ще извадя още толкова. Ще се грея на тях няколко зими и с това ще приключи славата на хубавата кюстендилска череша", разказва стопанинът. Димитров смята, че решението е в намеса на държавата за изграждането на преработващо предприятие. "Това би могло да се случи и с помощ от ЕС, така, както е в Гърция. Ние, производителите, можем да станем акционери и да работим за производство и реализация на продукцията", допълва земеделският производител.

Според Института по земеделие в Кюстендил, през тази година черешовата реколта в региона възлиза на около 50 процента от добивите при по-добри години.

"Причините са късните пролетни мразове, които нанесоха сериозни щети в някои региони. Заради валежите през последните дни качеството на плодовете също падна, защото на места черешите започнаха да се напукват", каза пред БТА заместник-директорът на института д-р Димитър Сотиров. От друга страна, заради високите температури през м. май и липсата на дъждове довело до преждевременно зазряване на плодовете и те останали по-дребни, в сравнение с предходната година.

"Проблемът е във валежите, които продължават. Прогнозите са за още дъждове, които ще утежнят ситуацията с реколтата", посочи Сотиров.

"През миналата седмица изкупуването на плодовете започна при цена от 0,80 ст./кг, а берачите искат поне 70 ст./за кг. Много стопани заявяват твърдо, че ще оставят реколтата неприбрана. Собствениците на масиви, които са направили всички агротехнически мероприятия и са вложили твърде много средства, едва ли ще могат да си ги върнат, да не говорим за печалба", коментира Сотиров. Според него много стопани дори се отказват да се грижат за черешите си. "Има масиви, които са малки и са отдалечени от града. Там е по-трудно осигуряването на хора за бране, превозът им оскъпява допълнително продукцията. Затова на много места реколтата няма да бъде прибрана", категоричен е Сотиров.

В момента черешовите масиви в Кюстендилска област са около 17 хиляди декара, а прогнозите са, че поне една трета от тях ще останат по дърветата.

"При тази цена не си струва въобще да организираме прибиране на продукцията. От друга страна пунктовете затвориха, прекупвачите вече са си осигурили необходимото количество и черешите няма къде да се пласират", твърдят производители.

И докато до преди 3-4 години имаше тенденция за създаване на нови черешови насаждения в региона, сега има застой, защото хората не искат да инвестират в несигурност, твърдят от института по земеделие.

"През миналата година отново имаше проблем заради пандемията и износът беше много нисък, а вътрешният пазар не успя да поеме голяма част от продукцията", допълват производители. По данни на института, в региона годишно се произвеждат между 5000 и 8000 хиляди тона череши.