Дъщеря й Магдалена: Не обичам чалга, слушам рок и метъл, харесвам песните на мама. До дни певицата пуска нова песен, Маги се готви за НАТФИЗ (24 часа)

- Тони, тази година дъщеря ви Магдалена беше абитуриентка. Какво е усещането да си майка на пораснало младо момиче?

- Усещам задоволство, че тя е вече на 18 г. - един пълнолетен, пълноправен член на обществото. Маги вече е пораснала и отговорна. Мисля си, че и аз имам малък принос за тази работа.

Иначе балът беше истински празник, събрахме приятели и близки и много добре си отпразнувахме, защото за мен това е своеобразно постижение. Подариха ѝ толкова много цветя, къщата бе отрупана с букети.

- Маги, усещаш ли, че навлизаш в следващ етап от живота си?

- Чувствам се леко притеснена, защото нямам идея какво ме очаква. Ще ми липсва училището, скучно е да бездействаш вкъщи. Много е странно, че сега няма да ми се налага да купувам тетрадки, моливчета, цветя за учителите. Че няма отново да вляза в класната стая. Някак си ще ми липсва това, че вече няма да съм ученичка.

- Сигурно често са те питали какво е да си дъщеря на известна и обичана певица като Тони Димитрова. Плюсовете или минусите са повече?

- Понякога е трудно, защото все ще се намери някой, който веднага да уточни коя е майка ми. Също е трудно, когато нея я няма, а аз искам да е при мен. Но е и много забавно, защото се запознавам с много интересни хора покрай нея. Смесени са емоциите, които изпитвам като нейна дъщеря. Когато бях малка, ми липсваше, защото тя много пътуваше. Но винаги се връщаше и си прекарвахме много добре, имахме си свои ритуалчета, които изпълнявахме.

- Какво правехте най-често?

- Обичахме да играем хоро, да караме кучето да пее с нас. Също да ходим на кино заедно, забавлявахме се и с игра на думи. Наскоро, като откриха цветното изложение “Флора”, отидохме само двете, купихме цветя и хапнахме. Беше много приятно, защото имахме време една за друга.

Тони: Истината е, че моментите, в които сме заедно, са редки. Имаме си обаче традиция да обядваме всяка неделя със семейни приятели. Иначе Маги си има своите приятели, аз - моите.

- Знам, че обичате да пътувате заедно в чужбина?

Тони: Три лета вече пътуваме - бяхме в Италия, Франция, Хърватия. Много ни хареса. Тази година Маги отиде с приятелки в Берлин, за първи път я пуснах сама.

Маги: Страхотно преживяване беше, макар че се страхувах от летенето. Но се оказа напразно, вече мислим за нова дестинация. Мама е за Копенхаген, а аз за Полша. Искам да видя “Аушвиц”.

- Защо точно там?

- Много неща съм чела по темата, снимки съм гледала, искам да го видя. Преди беше така с Колизеума в Рим. Е, видях го, сбъднах си тази мечта.

- Обичаш ли да четеш книги? Знам, че майката ти чете много.

- Да, чета, още повече че се готвя за кандидатстудентски изпити в НАТФИЗ. Много обичам криминални сюжети за серийни убийци.

Тони: Дори по едно време искаше да следва криминалистика. Не знам защо се отказа. Аз чета страшно много криминални романи, имам си любими автори. Това явно е по наследство.

- Защо се отказа от криминалистиката?

- Реших, че предпочитам театъра. Ходя от миналата година на уроци, готвя се при бургаския актьор Христо Симеонов. Това, че мама ме е водила на постановки, и че тя самата е участвала в театрални спектакли, също много допринесе за избора ми. Любимата ми постановка е “Изневери в повече” с Албена Михова.

Тони: Албена е страхотна актриса и приятел!

Маги: Определено може да те усмихне.

- Театърът ли те влече повече, или киното?

- Отворена съм и за двете. Давам си сметка, че актьорската професия е тежка и недобре платена, но много искам да опитам.

Тони: Предстои ни един сериозен разговор на тази тема. Наскоро говорихме с моя приятел Виктор Калев, който ми сподели, че от целия му клас едва трима-четирима се занимават с актьорство. Някои се отказват, отиват да работят в чужбина и точно това е тъжното. Не е сигурно каква ще е реализацията. Вярно е обаче, че човек трябва да опита. Навремето имах един познат, казваше се Жулиен, никога няма да го забравя. Тогава пеех още по заведения в Бургас. Приятели ме караха да се явя на конкурса на Ева и Гого

Аз обаче се срамувах, а Жулиен ми каза: “Тонка, спускай се по всички писти.” Отидох и се записах на конкурса, на който Стефан Диомов ме хареса.

Нека да се спусне по тая писта Магдалена, ако е нейната писта, то ще си покаже.

Маги: Трябва да се опитва, иначе няма да знаем какво е можело да бъде. По-добре да действаме, отколкото да се чудим.

Да знам, че ако не се е случило, поне съм пробвала. Само в НАТФИЗ ще кандидатствам Изпитите са през есента.

Тони: Аз се влюбих в театъра от малка и завинаги, но се предадох, дори не опитах. И сега го отчитам като голяма грешка.

- Вие все пак стъпихте на театралната сцена, макар и вече като утвърдена певица. Изиграхте няколко роли - на Едит Пиаф, на мадам Скокли от “Веселите уиндзорки” по Шекспир. Скоро ще ви видим ли в нова тетатрална роля?

 Тони: - Този месец започваме репетиции в бургаския драматичен театър на нов спектакъл, отново поставен от Борислав Чакринов. Нямам търпение.

- А не искахте ли Маги да стане певица, да тръгне по вашия път?

Маги: Мама винаги ме е спирала.

Тони: Има хубав глас, който прекрасно ще ѝ пасне, ако стане актриса. При мен някак си се получи - късмет ли бе, но нещо се случи, проработи. Но аз знам колко е трудно. Толкова хора през годините опитваха какво ли не и не им се случваше, а част от тях са много талантливи. Разбира се, познавам и такива, които не са чак толкова способни. Те цял живот се въртят около тази работа, но тя не им се получава. Обаче казват: “Това ми е животът.” И защо, ако виждаш, че нещата не се получават? Ако нямаш постижения, няма смисъл да се занимаваш. Ако едно нещо ти носи успех, удовлетвореност и добри доходи - добре. Но ако не е така, по-добре потърси нещо друго.

- 20 години по-късно можете ли да си представите живота си по друг начин?

- Аз просто имах късмет. Има нещо, заради което ме търсят хората, слушат ме, идват на концертите ми. Не съм спряла от 1998 г., правя концерти непрекъснато. Но хората не харесват само мен, а песните, които пея.

- Да чакаме ли нова песен скоро?

- Да, до 10 юни трябва да е готова. Може би ще се казва “100 горещи дни”. Песента е на Явор Велчев-Яви, много хубава, весела песен.

Ако песента се завърти по радиата, хората не може да не я харесат. Много е интересна, страстна. Но аз нямам този медиен комфорт както някои други изпълнители.

Някои казват, че лежим на стари лаври. Аз не съм спирала през годините, но в родния ефир въртят или едни и същи изпълнители, или едни и същи песни

Има няколко души, които звучат денонощно. Такива като мен ги пускат по-редичко. Бих искала това да се промени и не само с мен. Чудесно е, че идва ново поколение певци, но те не бива да зачеркват тези, които са преди тях, защото и след тях ще дойдат други. Има толкова много красиви песни, на които не се дава никаква трибуна.

- Не са достатъчно комерсиални ли?

- По-скоро става дума за връзкарство някакво, кой има по-силни позиции.

- Тези дни избухна огромен скандал около фолк дивата Антонина, която в еротичен клип рецитира Вапцаров. Вие бяхте една от първите, които изригнаха в социалните мрежи. Защо?

- Тъкмо се връщахме от концерт в Сандански, видях пост във фейсбук от една жена, която редовно публикува, и то все умни неща. Та тя бе възмутена от въпросния клип. Като го видях, не се сдържах, написах коментара по пътя, това беше емоционална реакция. Аз като певица чисто професионално казвам, че това е непростимо.

Да вземат “Аз съм българче”, да го очалгарят и него и да се свърши. Да направят пешкири с българското знаме, да се бършем - щом всичко е позволено. Някои ме обвиниха, че съм морализаторка. Директно написах, че тази Антонина осира текста. Казаха, че много ниско падам, използвйки такъв език. А какво, високопарни думи ли да използвам? Смятам, че и Министерството на културата и на образованието трябва да се намесят, защото това е свинщина.

Вапцаров пише въпросното стихотворение, преди да го разстрелят. Не може то да е в клип, в който някакъв гол мъж прави нещо, а певицата рецитира. Ясно е, че тук се търси реклама, иначе как ще я забележат тази?

Помните ли какво се изсипа върху Сузанита. Толкова омраза върху едно дете не съм видяла. Какво нещо понесоха тя и нейните родители. Но какво се получи? Сузанита тръгна по участия и сега всички са доволни. Но на тази Антонина няма да ѝ се получи, там няма нищо.

Някои от онези, които скочиха срещу мен заради поста ми, ме питат защо си мълча за Гери-Никол, която пеела за пико? Ами аз не го знам текста, защото не слушам такава музика. Ако наистина е така - не го одобрявам.

Маги: Различно е. Много американски песни са с мръсен текст, но няма как да знаеш, ако не разбираш езика. Аз лично не смятам, че Гери-Никол пее за наркотици. Но клипът с Вапцаров е друго нещо. Възприемам го като лош опит за пробиване. Търсят скандал около себе си.

Тони: В България скандалът продава, а не това, че аз или ти ще се възмутим. Повечето хора подкрепят позицията ми. Но някои ще кажат и за мен, че си правя реклама

Както преди години, когато отидох да чистя след наводненията в Мизия. Едни анонимни хора написаха, че случайно съм минала покрай Мизия и съм решила да си направя пиар. А аз отидох специално там, върнах се втори път следващата седмица. Ами защо не минаха и те случайно, че да се срещнем в Мизия?

Лошото е, че хейтърите не подминаха и дъщеря ми покрай баловете. Коментираха външния ѝ вид, което много я разстрои. Обясних ѝ доста неща, надявам се ме е разбрала.

- На какво залагате, какви амбиции имате за Маги?

Тони: Радвам се, че тя е разумна, а на моменти и доста по-трезвомислеща от мен. Тя е по-балансирана. При мен има емоционални изблици. Маги е добра, но има моята неувереност. Не прелива от самочувствие - нещо, което аз също мога да кажа за себе си. Това, от една страна, не е лошо, но понякога ще ѝ трябва малко повече увереност. Особено по пътя, който иска да поеме. Дала съм ѝ пълна свобода. Ние не се лъжем, имаме си доверие.

- Трудна тийнейджърка ли беше?

- О, да, минахме през различни периоди. Преди 1-2 години се опита да ме поизлъже за оценки, но получи няколко шамара, защото не понасям лъжата и наглостта. Мина време и ми каза , че е било глупаво да ме лъже.

- Каква майка е Тони Димитрова?

- Мама е грижовна и прекрасна.

- А какво мисли за татусите ти?

- Направих ги с нейно позволение. Дори имаме еднакви. Нарисувахме си коала на лявото рамо миналата година. Мама беше ходила в Австралия и се беше снимала с коала. И аз много исках да отида, възприех животинчeто като нещо, което ни свързва. После си направих и кенгуру, защото ми харесва идеята за майка с детенце - като нас, и ние сме заедно с мама. Тя обеща да си направи същия татус.

- За какво мечтаеш, Маги?

- Мечтая всички около мен да са здрави, да си подредя живота, както го виждам в съзнанието си.

- А как си го представяш?

- На приливи и отливи съм, още се чудя за доста неща. Представям си, че съм се установила някъде, по възможност близко до мама, че съм успяла в това, с което искам да се занимавам. Искам всички около мен да са щастливи.

- Харесваш ли песните на майка си? Каква музика слушаш?

- Не харесвам чалга, доскоро слушах предимно рок и метъл, но вече не се ограничавам, слушам много други стилове. Слушам и песните на мама, любими са ми “Тръгвай, щом решил си”, “Обещание”, “Нито ден, нито вечер” и “Първите две сълзи” - много красива песен, която силно ми въздейства.