Нашата държава е пропита от корупция, от измами, заяви Лафчис

Публикуваме интервю с Томас Лафчис, дадено пред 24 часа:

- Уважаеми господин магистър по богословие, защо Господ си смени националността поне по отношение на българския футбол?

- Господ не се бърка в тези неща. Той е оставил на хората да го правят. За съжаление, хората се объркаха. Тези, които трябваше да управляват футбола. Оттам тръгна всичко. Думите на Мичмана, когато победихме Франция, бяха извадени от радостта му. Просто нямаше какво да каже при тази невероятна радост в онзи велик мач, че просто му дойде тази фраза, че Господ е българин.

Господ е от всички народи. Той помага на всички, помага на тези, които страдат, помага на тези, които са в безизходица, на тези, които вярват в него. Предполагам, че тези, които управляват българския футбол, не са толкова вярващи. И затова стигнахме до това дъно, на което се намираме в момента.

- Само тях ли трябва да обвиняваме за дъното?

- Това е комплекс от неща, които трябва да се изпълнят, за да може да се върви напред. Когато няколко от тези неща не вървят, куцат, не вървят както трябва, спира цялата машина. Така тези хора, които България ги боготвореше преди 30 години, се оказаха най-омразните през последните няколко месеца.

Последните събития показаха, че всяко нещо си има някакви граници. Знаете, че понякога една капчица е достатъчна да прелее чашата и тогава идват нещата, които не могат да се контролират.

- Ти каза, че става въпрос за комплекс от неща. Какво влиза в него? Защо се вторачваме само във футболните хора, а не се вторачваме в управляващите например?

- Управляващите нямат работа да се занимават с футбол. Те единствено правят инфраструктура. Давам винаги за пример Румъния. Държавата направи 10 стадиона, прекрасни съоръжения.

Гледахме заедно с националния им селекционер Еди Йорданеску финала за Лига Европа преди 2-3 години. Той точно бе спечелил първенството на Румъния с ЧФР "Клуж". Гледам в Крайова един стадион досущ като Гнездото в Пекин. И го питам, Еди, да не сте го внесли от Китай? Отвръща ми - не, това е техният стадион. 10 стадиона построи държавата за 5 години в Румъния. Да това е нейно задължение.

Но нашата държава е пропита от корупция, от измами. Само давам още един пример. Залаганията в Гърция, спортните, бяха държавни. Те даваха 800 милиона евро чиста печалба. И от тях 410 отиваха за спорт и 390 - за културата. Милиона евра. Колко дава у нас тотализаторът или пък букмейкърите? 50 милиона лева. Аз съм поставял въпроса няколко пъти и те казват - ама ние си плащаме данъците.

Дори тези 50 милиона, които даваха от 500 милиона декларирана печалба, те потъваха в бюджета. Не отиваха за развитие на спорта. А би трябвало. Заради това ни е сбъркана политиката. Министерството на спорта няма право да се бърка в държава в държавата, каквото са ФИФА, УЕФА и БФС. Това им дава доста права. Те казват нашият устав е над законите на държавата и не може да ни пипнете. То си е така. Никой не може да махне президента на БФС. Защото това се смята за намеса във вътрешните работи на федерацията и следва изключване от УЕФА и ФИФА. Това се случи в Гърция, в други държави.

Държавата е длъжна и трябва да полага повече грижи за детско-юношеския спорт. Който е част от тази игра. За мен - основна част. Другите играчи - професионалните клубове, трудно могат да бъдат контролирани. Навремето, Бог да го прости, на Стоян Александров, с когото бяхме много близки, съм му казвал, че унищожават нацията духовно и физически. Духовно, защото не отделяха пари за културата, и физически, защото не отделяха пари за спорта. Сега чувам, че на културата са малко парите, но те са около 200 милиона. За спорта са 100. За всички. Толкова ли е маловажен? И да е на принципа кой предвари.

Иначе тясно професионално футболът трябва да се развива, както е в цял свят. От години говоря, че трябва да се промени структурата на детско-юношеския футбол, че до 14 години трябва да се играе на малко игрище, трябва да бъдат смесени групите - момчета и момичета до 12 години.

Един треньор не бива да работи с повече от 10-12 човека. Имах един случай, Веско Сърбаков беше треньор в "Левски" и нещо се заговорихме. И той ми каза - господин Лафчис, имам 85 деца и ми искат първо място, какво да направя? 85 деца!? Той не може да ги раздели на групи, защото няма подходяща база. Поне един терен, на който да работиш цял ден. Как ще обърнеш внимание на 85 деца?

- Семейството те спря от футбола. Как те търпят да учиш толкова и да трупаш дипломи?

- Това не е самоцел да трупам дипломи. Когато записах египтологията, която завърших семестриално и сега чакам дипломиране, жена ми разбра, че уча, чак накрая на втория месец. И като ме приклещи, чак тогава си признах.

- А богословието?

- Там беше много интересно. Бях завършил икономическия във Варна. Прибрах се у дома, отворих компютъра. Влязох в страницата на богословския факултет. Избрах си една хубава програма, обадих се и се записах. Не казах на никого. Но беше нещо спонтанно, което не мога да си обясня. Все пак не съм работил никога в тази сфера. Да, християнин съм, обичам Господ, но това не те прави човек, който ще отиде да запише нещо, което реално не му трябва в живота. Учих икономика, за да правя бизнес, ВИФ, защото смятах да се развивам в спорта.

Богословският факултет ми дойде отвътре. И съм много доволен от тези години, които прекарах там. Прекрасно място. Наистина човек осъзнава основните неща в живота. Защото оттам започват ученията - от основните неща като сътворението на света, всички неща от Библията. Смятам, че на доста хора ще им е интересно.

- Всички се надяват, че не са те карали да пееш.

- Не, не. Не са ме карали. Въпреки че учехме музика. Основите на песнопеенето в църквата. Това са интересни неща. За да знаеш пеенето, не е необходимо да бъдеш певец. Те селектират. Когато отидеш в църквата. Кои могат да пеят, не че всички го правят правилно, но повечето са подбрани да бъдат по-представителни в песнопенията.

- Явно не всичко е спонтанно. И преди си имал досег до църквата.

- Досегът ми започна, когато заминах за Гърция. 1979 г. Преди това нито съм бил кръстен, нито религиозен. Защото мама и татко не бяха, за разлика от баба и дядо. И като се оказах там, ми направи впечатление, че всяка неделя всички футболисти ще отидат на църква, ще запалят свещ, ще се помолят. А ние сме на лагер.

И започнах да ходя с тях, беше ми интересно. След това се прибрах в България за малко. Запознах се с дядо Геласий, голям левскар, той беше Нюйоркски митрополит и секретар на Светия синод по онова време. Станахме си много близки. Той ми разказваше за Гунди, за Котков. След това ми стана и кръстник. И започнах да помагам.

Покрай него станахме близки с целия Свети синод. Това бяха годините, когато църквата не бе толкова отворена по ред причини за хората, но тези, които искаха да посещават, го правеха. Може би заради това дядо Кирил, Бог да го прости, кръсти дъщеря ми Василия. Познавах всички. Дядо Дометиан, дядо Неофит, тогава беше Русенски митрополит, дядо Галактион, дядо Натанаил, дядо Йосиф и разбира се, Негово Светейшество дядо Максим.

Синодът, както и обществото ни по това време бяха разделени на "сини" и "червени". Едните бяха от ЦСКА, а другите от "Левски". Аз бях добре с всички.

Когато се прибрах окончателно, имах едни прекрасни отношения с църквата. Помагах с каквото мога на техните дела. Но за съжаление, с идването на демокрацията дойде и разколът. Този разкол разколеба най-вече вярващите. Защото всички си спомнят как в началото на 90-те години църквите бяха пълни. Пръскаха се по шевовете от желаещи да влязат вътре, да запалят свещичка, да се помолят. Когато започна разкола и започнаха да си скубят брадите и косите, хората се отдръпнаха. Аз смятам, че това бе направено нарочно.

- От кого?

- Отвън, извън църквата, може би извън държавата. Защото освен тези низки страсти на някои от тези църковни хора дойдоха връщанията на имотите. И то големи. Това бе в основата на нашия разкол. Спомням си как Вселенският патриарх посети България, 93-а или 94-а година беше, направихме среща. Вечеряхме в хотела с известни наши политици. Той е изключително ерудиран, изключително влиятелен човек. Аз трябваше да се прибирам към Атина. Но ме покани да тръгна с него до Истанбул, а след това екипажът да ме закара, защото летеше с гръцкия правителствен самолет. И в самолета ме попита за мнението ми. На какво се дължи този разкол. И му споделих, че няма никакви канонически разминавания. Всичко е заради интереси и имоти.

Явно имаше кръгове, които искаха да се облажат от тези ценности. Това доведе до разкола, който продължи доста време. Дори си спомням, че тук имаше Всеправославен събор. Всички патриарси бяха тук. И трябваше различията между дядо Максим и дядо Инокентий да бъдат изгладени. Започнаха се всички процедури по узаконяването на техните санове. И на обед трябваше да се видим в резиденция "Бояна". Те закъсняха с повече от 3 часа.

Аз отново бях на една маса с Негово Светейшество Вартоломей и до нас бяха петима от т. нар. разколници - дядо Инокентий, дядо Генадий. Аз казах, че дядо Максим трябва да е при нас. Свършва обядът, тръгвам си. Всичко се бяха разбрали. Вартоломей бе поканил Инокентий да посети Истанбул, за да го ръкоположи, както и останалите владици от алтернативния синод. Всичко беше изчистено.

Те продължаваха обаче със заседанията и изведнъж Инокентий казва на Вселенския патриарх - ако Томас си тръгва, тръгваме си и ние. И Вартоломей отвръща - защо, толкова вече го забавихме, има ли сериозна причина? Да, има, и то много сериозна причина, каза Инокентий. И ме помолиха да остана и аз го направих. Тогава дойде секретарят на патриарха и ги пита за причината. И Инокентий отсече - съмняваме се в превода.

И наистина имаше проблем, бяха казани неща не така, както са. Върнахме се и Вартоломей ме хвана за ръката и ми каза, че още същата вечер ще приключат. Тогава изведнъж се появи един от свещениците, които бяха с Инокентий, започна да крещи, да обижда. Да се махали. Че те ги лъжели и заблуждавали. Беше минал един изключително успешен събор, всичките неща бяха изчистени, но натиснаха отнякъде разколниците. След два месеца се събраха в един театър, отказаха се от решенията и разделението продължи.

Вселенският патриарх бе безкрайно разочарован и затвори дверите завинаги на разколниците. След това дойде Симеон, който е изключително ерудиран човек и изключително религиозен и вярващ. И той сложи на място всички. Може би не по най-каноничния начин, но стана.

- А кой правеше превода тогава?

- Един професор от академията. И наистина бяха казани неща точно на обратното.

- Тези приключения да не са в основата на "случайното" избиране на богословието?

- Не. Няма как да оправя църквата. След като почина дядо Максим и дядо Неофит беше болен, казах на дядо Дометиан и дядо Йосиф, че трябва да поемат нещата. Защото църквата ни имаше нужда от водач, да се отвори към хората. Защото те искат единна църква, православна, която да ги води в трудните моменти. Защото вярата прави точно това. Да, Господ ни подлага на трудности, на изпитания, но когато вярваш истински, той е до теб, помага ти, винаги ще ти направи мост да преминеш над трудностите.

За съжаление, и до ден днешен църквата не е активна, за да спечели младите хора. Това е за мен проблемът. Трябва да са по-активни, държавата трябва да ги подкрепя. Достатъчно са обезпечени финансово. В Гърция имаше митрополити, които, за да помогнат на семействата, на всяко трето дете поемаха образованието до университет. Това са неща, които и нашите могат да го правят. Но когато виждаме, че парите потъват някъде, не стигат до църквата, няма толкова желаещи да бъдат свещеници и монаси. А това е важно. Нямаш ли допир до миряните, да проповядваш на хората любовта към Господ, няма бъдеще.

- Добре, не може ли да се направи всефутболен събор, да поканим "вселенския патриарх" Джани Инфантино и да се обединим и да тръгнем напред?

- Трудно. Обществото е прекалено разединено. Всички се делим на бели и черни, на червени и сини, а сме еднакви. Когато обществото се обедини, тогава може да се случи нещо подобно и във футбола.

- Коя ще е шестата магистратура?

- Шестата е много интересно. Децата много се смяха на заглавието в "24 часа", че вече имам толкова дипломи, колкото и деца. И ако направя шест, дали не означава, че имам някъде и шесто дете. Но сега започвам за внуците. Имаме две внучки, значи ми трябват още две за тях. Но това, което много би ми харесало, е иранистиката. Което е Древна Персия и Вавилон. Както в египтологията - виждаш страшно интересни неща, докосваш се до една цивилизация, която е повече от 5000 години преди нас.

И със сигурност има много неща, които можеш да разбереш или да осъзнаеш. Че нито сме първите, нито последните, които се раждат на тази Земя. Просто трябва да уважаваме историята си, да уважаваме другите цивилизации, които са дали много, много неща на хората. Защото, ако погледнем назад какво е бил Египет преди 3000-4000 години, то това е един разцвет, който и днес не можем да си го позволим.