Според психотерапевта д-р Джини Томпсън, „във всяка връзка има ниво на токсичност“, но притеснителни са тези, при които токсичността излиза извън контрол.

Какво обаче се разбира под „токсична връзка“? Преди всичко, токсичните връзки могат да заемат различни форми: да въвличат токсичен партньор, токсичен родител, токсичен приятел, токсичен работодател. По какво в такъв случай да познаем, че сме се ангажирали с такъв човек?

Преди да отговорим на този въпрос, нека изброим някои от нещата, които са ни ясни поне на интуитивно ниво, за здравословните взаимоотношения. Последните се характеризират с доверие, състрадание, сигурност, безопасност, свобода на мислене, споделяне, изслушване, взаимна любов и грижа, продуктивни дебати, уважение и т.н. Имайки това предвид, най-лесно е да определим токсичните връзки като антипод на здравословните: те включват несигурност, злоупотреба с власт и контрол, егоизъм, критика, негативизъм, лъжи, недоверие, унизителни коментари, ревност и т.н.

Разделението обаче на здравословни и токсични връзки е повече от метафорично. Всъщност, нездравословните взаимоотношения могат да се превърнат в причина за стрес (т.нар. „тих убиец“), депресия, безпокойство и дори медицински проблеми. Така, например, дългогодишно изследване на страниците на Archives of Internal Medicine, проведено върху 9011 Британски държавни служители, разглежда връзката между негативните аспекти на близките взаимоотношения и риска от коронарна болест на сърцето.

Резултатите от това проучване показват, че отрицателните взаимодействия в близките отношения повишават риска от инцидентна сърдечна недостатъчност. Ефектът се оказва независим от социално-географските характеристики (възраст, пол, семейно положение и степен на заетост), биологични фактори (затлъстяване, хипертония, захарен диабет и холестерол), психосоциални фактори (депресия и стрес) и поведенчески особености (пушене, прием на алкохол, упражнения и консумация на плодове и зеленчуци). Нещо повече: анализът е показателен, че отрицателните ефекти са по-вероятни за жените и хората с по-ниска работна заетост, но самите въздействия като такива притежават еднакъв ефект върху здравето независимо от пол и социално положение.

Авторите на изследването завършват с това, че отрицателните взаимоотношения са по-силни фактори за предвиждане здравето на индивидите, отколкото формите на социален съпорт. Последното е в съгласие с по-стари проучвания, цитирани в публикацията, според които негативните събития предизвикват по-силни физиологични, когнитивни, емоционални и социални реакции.