"Титаник" потъва в северната част на Атлантическия океан след сблъсък с айсберг и загиват 1635 души

Какво се е знаело за потъването на "Титаник" преди 111 години, разказват бюлетините на БТА от 1912 година. В първите дни след трагедията информациите са за търсенето на оцелели и разкази от първо лице за инцидента. От медийни публикации научаваме и за разпитите на свидетели и заключенията на анкетната комисия по случая.

В нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. на 600 км югоизточно от Нюфаундленд, в северната част на Атлантическия океан, след сблъсък с айсберг, за по-малко от три часа потъва корабът "Титаник".

Той се отправя на първото си презокеанско плаване от британското пристанище Саутхамптън на 2 април 1912 година. В момента на катастрофата на борда му се намират общо 2340 души - 1400 пътници и 940-членен екипаж. Загиват 1635 души, спасени са 705. От пътувалите около 50 българи загиват 38, като 8 от тях са от с. Гумощник, община Троян. Корабът е построен през 1911 година от британската компания "Уайт стар лайн" и е най-модерният и луксозен пътнически кораб за времето си. Той е дълъг 268 метра и тежи 46 329 тона.

БТА съобщава тогава:

Остров Нова Земя (Кейпрес) 14 април 1912 година Параходът "Титаник" на компанията "Уайт стар лайн" се сблъска в неделя вечерта с една ледена планина и чрез радиотелеграма поиска помощ. Скоро след сблъскването параходът започнал да потъва; пътниците жени били спасени. Няколко спасителни кораба и параходите "Олимпик" и "Виржиния" заминаха тутакси на помощ.

***

Ню Йорк, 15 април 1912 г. Компанията "Уайт стар лайн" допуска сега, че от 2000 пътници и екипаж на потъналия параход "Титаник" са спасени вероятно 675 души.

Параходът "Олимпик" съобщил с радиотелеграма, че когато корабът "Карпатия" стигнал на разсъмване до мястото на злополуката, намерил там само лодки и развалини от потъналия параход. Повечето от спасените пътници са жени и деца.

***

Бостън, 16 април 1912 г. Едно съобщение, предадено с безжичния телеграф от парахода "Олимпик" и получено тази вечер гласи: Параходът "Карпатия", носещ 898 пътници от "Титаник", по-голямата част жени и деца, се отправи за Ню Йорк.

***

Халифакс, 16 април 1912 г. Параходът "Паризиан" заобиколи много от ледените планини, но не можа да открие други пътници върху тях и върху остатъците от "Титаник", които плуват върху едно голямо пространство. Дори ако има такива, те трябва да са умрели от студ, преди да може да им бъде дадена помощ .

***

Ню Йорк, 18 април 1912 г. Параходът "Карпатия" хвърли котва в 3 ½ вечерта в тукашното пристанище. Един комитет, съставен от останалите живи от "Титаник", е изработил за пресата един рапорт, според който параходът "Титаник" е бил ударен в неделя 11:49 часа вечерта от една ледена скала, която била открита много късно. След констатирането на повредите е била дадена заповед да се пуснат в морето лодки, снабдени със спасителни пояси. Параходът потъна в 2:20 часа сутринта. Дадени са били обикновените сигнали за помощ. Параходът "Карпатия" е получил тези сигнали към полунощ и в 4:00 часа сутринта пристигнал на мястото на злополуката, където прибрал с всички грижи останалите живи. Броят на пасажерите в "Титаник" е бил 330 в първа класа; 320 във втора; 750 в трета и 940 личен състав. "Карпатия" спасил 210 души от първа класа, 125 от втора, 100 от трета, 39 матроси, 96 келнери, 71 огняри и 4 офицери. В рапорта се изтъква, че спасителните лодки не били достатъчни, че липсвали обучени за служба в лодките моряци и че броят на офицерите бил недостатъчен.

***

София, 28 май 1912 г. Бюлетин „Частни сведения“

Компанията "Уайт стар лайн" е обнародвала пълния списък с означение на местопроизхождението и възрастта на загиналите при катастрофата на парахода "Титаник". Тъй като раздаването на помощите от фонда на кмета на Лондон ще започне към средата на юни, то в интерес на семействата на загиналите българи е да представят колкото се може по-скоро нужните данни за материалното и семейното им положение.

***

Ню Йорк, 19 април 1912 г. Общият брой на загиналите пътници на парахода "Титаник", включително и починалите в спасителните лодки и в "Карпатия", официално е установен на 1635 души, а на спасените – 705 души. Спасението на останалите живи пасажери на "Титаник" се дължи на чиновника при радиотелеграфния апарат в "Карпатия", който не бил отишъл, както обикновено, да си легне и пръв чул от "Титаник" сигнали за помощ.

***

Ню Йорк, 19 април 1912 г. Г-н Хърд, кореспондент на "Ивнинг Уърлд", който се намирал в "Титаник" при корабокрушението, дава следните подробности по катастрофата: Една ледена скала бе открита на ¼ миля и почти веднага се сблъсква с парахода. Чу се спирането на машините и затварянето вратите на вътрешните прегради на коритото на парахода и комендантът, намиращ се на кувертата, даде заповед да се снабдят пасажерите със спасителни пояси и да се спуснат в морето спасителните лодки. Първите лодки в миг се изпълниха от находящите се на кувертата мъже. Лице с лице със смъртта другите мъже се трупаха около лодките, а жените и децата уплашени плачеха. Комендантът даде тогаз заповед да се качат на лодките по напред жените. Тази заповед беше точно изпълнена. Офицерите извадиха револверите, но в него момент не стана нужда да си послужат с тях. Само няколко изстрела, дадени малко по-рано, когато "Титаник" потъваше, дадоха повод за слухове, че комендантът и офицерите са се самоубили. Комендантът обаче, се хвърли в морето само малко преди потъването на парахода. Параходът потъваше бавно вследствие механическите приспособления за тази цел. По едно време студена морска вода, проникнала през една дупка откъм кормилото, причини експлозия, която направи на парчета парахода. Загинали има около 1700 души.

***

Лондон, 5 април 1912 г. Вестниците констатират, че параходът "Титаник" е имал 20 спасителни лодки на 1200 пътници, а на последните броят бил 2300 мъже, жени и деца, но че 20 лодки надминават минимума, предписан от Министерството на търговията.

***

Вашингтон, 11 април 1912 г. Третият помощник на командира на "Титаник" Питман даде показания пред сенаторската анкетна комисия, че не е видял ледената скала преди катастрофата, но знаел, че за нея имало известие с радиотелеграма; това предупреждение обаче не било взето за сериозно и параходът се движел по целия си път с най-голяма бързина. Матросът-следовател Флийт даде показания, че съобщил на капитана и помощниците му за ледената планина след 10:00 часа сутринта и че щял да може да я съгледа навреме, ако разполагал с приближаващ далекоглед.

***

Лондон, 27 април 1912 г. Откритата по инициативата на лондонския лорд-кмет подписка в полза на семействата на жертвите от "Титаник", надминава досега цифрата 9 милиона франка. Подписката продължава.

***

Вашингтон, 15 май 1912 г. Председателят на анкетната комисия съобщи в Сената резултатите от анкетата по катастрофата на "Титаник". Според тази анкета отговорностите падат главно върху английското министерство на търговията и капитан Шмит. В рапорта се осъжда липсата на дисциплина на "Титаник" след сблъскването с ледената планина и недостатъчно на спасителните лодки. В рапорта се изтъква също, че неколцина млади офицери са се възползвали от първия случай, за да напуснат парахода. Най-после порицава се командата на парахода "Калифорния", която, макар и да забелязва тревожните сигнали от „Титаник“, продължава пътуването си.