Поредната „картонена награда“ за управлението на Пламен Стоилов и ГЕРБ в Русе бе връчена преди броени часове.

Градът ни, видите ли, бил „най-доброто място за живеене в републиката“. Така смятат организаторите от „Дарик радио“, пише сайтът Фронтално.

Да се смеем ли, да плачем ли или в проява на местен шовинизъм с гордост да изпъчим гърди, че Русе пак е №1 в национална класация?

Критериите, по които градът ни е спечелил „престижната награда“, са: икономика, екология, качество на живота, образование и сигурност. Ти да видиш!

Икономиката на Русе в своята мощ е „осигурила“ повече от 11 000 емигранти, напуснали града по време на управлението на Пламен Стоилов и ГЕРБ досега. И тази негативна тенденция продължава. Градът е обезлюден. Празни витрини на празни магазини по празни улици. Видимо е, както казват герберите.

Екологията на Русе, дами и господа от „Дарик радио“, просто не се нуждае от коментар. Питайте Гугъл да ви каже за какво иде реч.

Качеството на живота в Русе – какво хубаво понятие – е такова, че жителите на града се чудят накъде да бягат – към София ли, към чужбина ли? Защото комплексът от качества на живеенето в Русе е такъв, че нормални хора трудно биха се задържали за дълго. Просто не си струва, иначе защото ще мислят да стягат куфарите, мислите?

Образованието на Русе бе охарактеризирано само преди ден от студенти от Русенския университет, които издигнаха лозунга „Не ни гонете от България!“. В същото време университетът се похвали с новоизлюпен докторант от „братски Виетнам“. А ние, понеже в Русе сме за качественото образование, закриваме паралелки в най-елитната си гимназия, за да крепим приема в няколко забутани техникума. Достойно за награда, а?

Сигурността в Русе през 2018 г. мина под знака на жестокото убийство на журналистката Виктория Маринова. Явно, според „Дарик радио“, заради такива брутални посегателства над личността, Русе заслужава приза „най-добър град за живеене“. А само преди дни шефът на МВР призна, че детската престъпност и разпространението на наркотици са голям проблем за града.

„Ало, Дарик радио ли е? Обаждам се от Русе. Тук е прекрасен животът. Улици, тротоари, алеи…а градският транспорт е невероятен! Въздухът е кристално чист, птички пеят в цъфналите дървета. Хората вървят и пеят от щастие! Болниците са празни, няма боледуващи! Икономиката се развива с бързи темпове, а заплатите са няколко пъти над средната за страната!“, пише в свой жлъчен коментар русенец под пост с „горещата новина“ във фейсбук.

Общото мнение сред реакциите в социалните мрежи е, че поставянето на Русе и „най-добър град за живеене“ в едно изречение е някакъв виц. Ужасен виц!

Този виц, изглежда, ни най-малко притеснява носителите на „тиквените медали“ и „картонените награди“, както и тези, които им ги връчват. А би трябвало. Човек трябва да има мяра и да изпитва срам. Срам – заради ниските заплати в Русе, заради прокудените вече бивши жители на обезлюдения град, заради повсеместната мръсотия във въздуха и в средата на живот като цяло, заради болшевизма в образованието и, не на последно място, заради Виктория Маринова.

Ако „най-добър град за живеене“ е равно на икономика, екология, качество на живота, образование и сигурност, то Русе определено не е правилният адресат на тази награда за 2018-а.