Продажбите процъфтяват на руския експортен пазар, който е най-големият в света по отношение на сурови и рафинирани горива

Русия продава почти толкова петрол на световния пазар, колкото преди нахлуването в Украйна. С покачването на цените на петрола, обаче, Москва също печели повече пари, пише The Wall Street Journal.

Търсенето от страна на някои от най-големите икономики в света даде надмощие на руския президент Владимир Путин в енергийната битка, която засенчва войната в Украйна, и обърка опитите на Запада да осакати икономиката на Русия със санкции.

Продажбите процъфтяват на експортния пазар на Русия, най-големият в света по отношение на сурови и рафинирани горива. А новите търговски договорености дадоха на г-н Путин покритие да използва износа на природен газ като икономическо оръжие срещу европейските съюзници на Украйна. Преди войната Русия доставяше на Европа 40% от газа си. Оттогава тя ограничи потоците през газопровода „Северен поток“ към Германия и други тръбопроводи, повишавайки цените и оказвайки натиск върху европейските домакинства и предприятия.

Приходите от петрол повече от компенсират разликата. „Русия плува в пари“, казва Елина Рибакова, заместник-главен икономист в Института за международни финанси. Москва е спечелила 97 милиарда долара от продажби на петрол и газ до юли тази година, около 74 милиарда от които от петрол, посочва тя.

Страната е изнасяла 7,4 милиона барела суров петрол и продукти като дизел и бензин всеки ден през юли, според Международната агенция по енергетика, спад само с около 600 000 барела на ден от началото на годината.

Потокът на руския петрол

Дори със спада в износа на петрол, Русия има по 20 милиарда долара средни месечни продажби тази година в сравнение с 14,6 милиарда долара средно месечно през 2021 г., когато икономиките се възстановяваха от пандемичния срив. Доставките отново се повишиха през август, показват данните от фирмата за проследяване на кораби Vortexa.

Устойчивостта на петролния пазар на Русия предизвика смесена реакция във Вашингтон, който жонглира с две противоречащи си цели: намаляване на инфлацията с увеличени глобални доставки на петрол и поддържане на икономически натиск върху г-н Путин.

Цените на петрола, които скочиха над 130 долара за барел през първите седмици на войната, се установиха около 100 долара през последните седмици. Въпреки че все още е по-висока от преди година, отстъплението понижи цените на бензиностанциите в САЩ и Европа.

Руските енергийни продажби процъфтяват чрез намирането на нови купувачи, нови средства за плащане, нови търговци и нови начини за финансиране на износа, според петролни търговци, бивши ръководители на руската промишленост и служители в корабоплаването.

„Стигна се до осъзнаването, че светът се нуждае от петрол и никой не е достатъчно смел да наложи ембарго на 7,5 милиона барела на ден руски петрол и петролни продукти“, отбелязва Сергей Вакуленко, анализатор и бивш ръководител в руската енергетика.

След като купувачите в САЩ, Европейския съюз и техните тихоокеански съюзници намалиха вноса на руски петрол, голяма част от него отиде в азиатските държави, които отказаха да вземат страна в конфликта.

Неочакван пазар е Близкият изток. Износът на руски мазут, леко рафинирана версия на суров петрол, сега отива към Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, като често спира в Египет по пътя.

Руският петрол или се изгаря в саудитски електроцентрали, или се изнася от Фуджейра, ОАЕ. пристанище и гореща точка за смесване на руски и ирански сортове, за да се прикрие техният произход. Това е петрол, който преди войната е бил доставян до рафинериите в САЩ.

Руският внос, закупен с отстъпка, освобождава държавния гигант Saudi Arabian Oil Co. да изнася своя суров петрол на пазарни цени.

„Саудитците са щастливи да вземат техния петрол и да го продават, вместо да го изгарят“, обяснява Карол Нахле, главен изпълнителен директор на консултантската фирма Crystol Energy.

Споразумението добавя предлагане на световния пазар на петрол, като помага да се сложат юзди на цените. „Това е печеливша ситуация за руснаците и дори, бих казала, за европейците и САЩ“, споделя г-жа Нахле.

Договорът също така укрепва връзките на Русия с Близкия изток, където г-н Путин се възползва от търканията между саудитците и администрацията на Байдън. Рияд, обединен с Москва в картел, известен като ОПЕК+, устоя на натиска на САЩ да изпомпва повече суров петрол. Това подкрепи цените, помагайки на Русия през месеците, когато нейният нефт се търгуваше със значителна отстъпка.

Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман заяви миналата седмица, че ОПЕК може да намали производството на петрол, отхвърляйки натиска на САЩ да отвори крановете и вместо това придържайки се към политиката на Москва.

Свободно слагане на етикети

В повечето случаи руският петрол е законен за покупка и продажба. САЩ и ЕС разработиха санкции върху финансовата система, които позволяват плащанията за петрол да текат към страни, които не прилагат санкции, което пък трябва да предотврати по-нататъшното покачване на цените на енергията.

Много западни институции, включително банки и къщи за търговия със стоки, отидоха отвъд изискванията на закона и обявиха, че ще намалят или спрат всички транзакции, които засягат руски петрол. Когато фирми като Glencore PLC и Gunvor прекратиха работата си с петрол, произведен от руската държавна „Роснефт“, това остави по-малките търговци да посредничат на руския износ.

Тези по-малки играчи преместиха персонал в Дубай и Сингапур, за да заобиколят краткотрайните санкции на ЕС за сделки с Роснефт, споделят търговци и ръководители на индустрията.

За да прикрие заобиколните решения за търговията с петрол, Москва прекрати месечните актуализации на производството на нефт и други данни, което затрудни измерването на активността. Често руската пристанищна документация вече не описва накъде отива петролът на страната и кой го транспортира, обясняват търговци.

Посредниците пренасят руски петрол от един кораб на друг, докато са в морето, скъпа маневра, която едновременно прикрива произхода му и пълни съдове, твърде големи, за да достигнат до руските пристанища в Балтийско море. Търговците казват, че това вероятно е направено, за да се гарантира, че финансовите институции, имайки предвид санкциите и увреждането на репутацията им, няма да оттеглят финансирането и застраховките на пратките.

Ирански, венецуелски и сега руски мазут се съхраняват в търговския център на Фуджейра и умишлено са прикрити, според петролни търговци. Един търговец в Швейцария каза, че му е предложен мазут, който въз основа на характеристики като съдържанието на сяра очевидно е руски. На етикета обаче пише друго.

Пренастройването на петролния пазар стабилизира руската енергийна индустрия след страха от санкциите в началото на войната. Западните купувачи и европейските кредитори, които финансират стоковите пазари, замразиха Русия. По-рано тази година търговците прогнозираха, че дневният руски износ ще спадне с до 3 милиона барела.

Китай, Турция и държавите от Близкия изток бързо увеличиха покупките си, възползвайки се от намалените цени и откривайки нови доходоносни търговски пътища за руския суров петрол. Някои рафинират руски петрол и правят печалби, изнасяйки го на Запад като бензин и дизел.

Сега Индия е най-добрият клиент на Русия. Компаниите там, по нареждане на правителството, преминаха от почти нулев внос на руски петрол до почти милион барела на ден в рамките на седмици след инвазията в Украйна.

Напоследък вносът е намалял поради работата по поддръжката на рафинерията, съобщи изпълнителен директор на държавната Indian Oil Corp., но компанията подписа договор с Роснефт, за да заключи доставките до 2028 г.

„Руският петрол ще намери своя нов път към Индия, Китай и други пазари“, посочва Евгений Грибов, който през март подаде оставка като изпълнителен директор на Лукойл, вторият по големина производител на петрол в Русия. „И дори продаден с отстъпка, той е повече от достатъчен, за да продължи да захранва войната“.

Война в сянка

В дългосрочен план Русия ще се бори да остане първокласен доставчик на петрол, уверяват анализатори и настоящи и бивши енергийни ръководители. Има физически ограничения за това колко руски суров петрол могат да приемат рафинериите в Индия и Китай. И тъй като руските машини остаряват и достъпът до западния софтуер се губи, санкциите, които забраняват вноса на технологии, замъгляват бъдещите енергийни перспективи.

Зимата ще изпита решимостта на Москва и нейните провойнативници. На 5 декември ЕС трябва да въведе постепенно ембарго върху руския петрол и потенциално наказателна забрана за застраховане и финансиране на руски петролни товари. Ако бъдат приложени, което някои трейдъри и анализатори се съмняват, мерките значително ще ескалират усилията за ограничаване на икономиката на Русия.

САЩ и техните съюзници до голяма степен засега са спестили подобни ограничения, за да избегнат покачването на цените на енергията.

Аркадий Геворкян, анализатор в Citigroup, смята, че Русия може да се затрудни да намери нови купувачи за около 1,25 милиона барела от износа на суров петрол и горива, които в момента се насочват към Европа всеки ден. Ливия Галарати от Energy Aspects отбелязва, че дневният добив на суров петрол и свързаното с него гориво, известно като кондензат, в Русия може да спадне с около 2 милиона барела до март следващата година.

Вашингтон се опитва да склони Брюксел към ограничения, които биха ограничили приходите от руски петрол, без да повишават цените. САЩ искат ЕС да забрани застраховането на товари само ако те не спазват тавана на цените за барел. Целта е да се свие военната хазна на г-н Путин, като същевременно цените се поддържат далеч от нови върхове.

„Не искаме Big Mac да се продават в Москва“, каза високопоставен служител на Министерството на финансите. „Искаме евтин петрол да тече през Балтийско море“.

Някои търговци и анализатори са скептични и има малък напредък, откакто Министерството на финансите предложи идеята за таван на цените през юни.

Продължаването с предложените от ЕС ограничения би разкрило желанието на континента да поеме икономическата болка от името на Украйна. Мнозина смятат, че Москва ще отговори, като намали до нула доставките на природен газ в Европа, които напоследък течaха с около 20% от капацитета на газопровода „Северен поток“.

„Владимир Путин постави на масата взаимно гарантирано унищожение“, каза Хелима Крофт, ръководител на стоковата стратегия в RBC Capital Markets.