След ремонта на скъсаната дига на шламохранилището на ТЕЦ "Република", довела до разлив и евакуацията на два квартала на Перник в четвъртък, централата ще продължи да гори въглища и да депонира отпадъците след изгарянето им в това съоръжение.

Все още се работи по оправянето на дигата и докато регионалната екоинспекция не потвърди безопасността и техническата издръжливост на шламохранилището, няма да се произведе ниво един мегаватчас енергия от въглища. Това декларираха в петък от "Топлофикация Перник", част от която е въглищната централа, пише Mediapool.bg.

Дотогава ТЕЦ "Република" ще работи частично с мощностите си, които могат да използват природен газ и ще продължи да действа по плана си за  допълнителна газификация, уточниха от дружеството, след като по-рано през деня шефът му Любомир Спасов каза пред БТА, че още същата вечер ще започнат отново да се използват въглища.

При скъсването на дигата на едно от двете шламохранилища на централата в четвъртък сутринта, водата от терена за складиране на сгурията от изгорените въглища стигна до града. Евакуирани бяха два квартала, спряно беше движението по пътя София - Кюстендил и в двете посоки в района на детелината в пернишкия квартал "Хумни дол". Взети бяха проби от изтеклата вода, но какви са резултатите от тях все още не е съобщено от екоминистерството.

Работата по укрепването на защитното съоръжение продължи и в петък като дружеството обеща да почисти замърсените със сгурия площи.

Макар преди ден да бе обявено, че централата ще заработи на газ, от думите на Спасов излезе, че това няма да е точно така, а още вечерта ще заработи с въглища основният парогенератор на централата и вечерта перничани да имат топла вода.

По-късно от дружеството заявиха, че ще изпълнят препоръките на министъра на околната среда и водите Емил Димитров да работят частично на газ до ремонта на дигата.

Обявеното инвестиционно намерение за преминаване на газ през летните месеци ще се случи догодина, уточни Спасов. По думите му, за целта е необходимо да се купят допълнителни съоръжения, с които в момента дружеството не разполага.

Разширение на депото вместо пълна рекултивация

Тъй като през следващите месеци и през зимата централата все пак ще работи на въглища, отпадъкът от изгарянето им ще продължи да се депонира отново именно в шламохранилището "7-ми септември", което скъса дига.

Според Спасов все още има възможност за допълване на обема му, а отделно дружеството е внесло инвестиционно намерение за преустройство и разширение на съществуващото депо за сгуропепелна маса "Кудин дол". Очакваме разрешителните документи, за да пренасочим депонирането в това шламохранилище, каза Спасов. Очаква се това да стане до края на лятото.

От природозащитната организация "Грийнпийс България" обаче коментираха, че става въпрос за много дълбоки проблеми, за чието решение институциите не показват желание.

Тя припомня, че двете шламохранилища отдавна е трябвало да бъдат рекултивирани, но това продължава да не е факт.

За 67 години дейност ТЕЦ "Република“ е генерирала над 32 млн. тона отпадъци, от които повече от 26 млн. т са депонирани в сгуроотвал "7-ми септември", а над 6 млн. т – в "Кудин дол".

Крайният срок за рекултивация на "Кудин дол" е бил краят на 2014 г., а за "7-ми септември" – до декември 2016 г.

Макар че тези дати отдавна са отминали, ТЕЦ "Република" е продължила да използва депото "7-ми септември", което според "Грийнпийс" е довело до инцидента от четвъртък.

Не за първи път води от хранилището изтичат в Струма

"С проблемите на тези депа институциите са наясно не от вчера. Само през миналата 2019 г. е имало поне 5 аварийни ситуации, при които шламови води от сгуроотвал "7-ми септември" са достигнали р. Струма по данни от проверка на РИОСВ – Перник", посочва се в изявлението на организацията.

От регионалната екоинспекция съобщиха в четврътък, че съставили 4 акта за административно нарушение при експлоатацията на сгуроотвал "7-ми септември" и са наложени санкции за общо 90 хил. лв. за неизпълнение на изискванията в комплексното разрешително за работа на централата.

"За огромно съжаление настоящият сценарий не е изненада — той сбъдва опасенията на местните хора, които от години се борят със слабия контрол и неспазването на правилата за безопасност. Кризата е предизвестена и дори преди два месеца Сдружение "Дишай, Перник" изпрати въпроси до институциите във връзка с т. нар. сгуроотвал или депо за съхранение на отпадъци от производството на енергия във въглищната централа "Република", но не последва каквато и да е реакцията", разказват от "Грийнпийс".

Според природозащитниците това хранилище създава опасност не само от разлив на мръсни води, но и е почти постоянен източник на запрашаване в Перник и околностите.

"От своя страна и тецът се е доказал като ненадеждно съоръжение. Той оставя редовно перничани без отопление и топла вода в най-дълбоката зима. Честите аварии показват, че в момента въглищата повече вредят на Перник, отколкото да създават някакви ползи и категорично нямат бъдеще дори в град, дълго описван като сърцето на въгледобива в България", пише в позицията на екоорганизацията.

Тя припомня, че централата, който е свързвана с енергийния бос Христо Ковачки, не само не заменя въглища с чист алтернативен източник на енергия, но започна да гори смесени отпадъци и биомаса. Те също генерират шлам и пепел с потенциално опасни характеристики и ако не са били протестите на перничани това щеше да продължава и в сегашното препълнено и със скъсана дига депо е щеше да приема този отпадък от изгарянето.

Местните искат слънчева топлофикация

"Подобни аварии се случват и ще продължават да се случват, докато не се намери цялостно решение. Преди половин година, заедно с "Дишай, Перник" инициирахме обсъждане на Визия за Перник, с която да предложим алтернативи за производството на енергия в града. Непрекъснатото генериране на нови отпадъци и исканията за нови депа или разширяване на настоящите по никакъв начин не отговаря на представите за енергетика на бъдещето", коментира Меглена Антонова от "Грийнпийс България".

Една от ключовите идеи във Визия за Перник е идеята за слънчева топлофикация, която няма да замърсява въздуха и няма да се нуждае от депо за отпадъци. Подобни проекти са реализирани успешно в страни, със значително по-малко слънчеви дни — Дания, Финландия, Австрия, посочват от организацията..

"От шламохранилището, което показа, че в поддръжката му има сериозни пропуски, през незаконния въгледобив и нуждата от рехабилитация на старите мини, всичко това са проблеми, за които има решение, но е нужен конкретен и работещ план за действие", отбелязва се още в съобщението ѝ.