ЗАПАЛИХА НИ!

Така изглежда домът ми на рождения ми ден и една седмица след като вкарах престъпник в затвора.

Помните ли поста ми, в който ви разказах за личната си борба срещу корупцията в България?

В него ви разказах също за водените съдебни битки и за това как човек, който е осъждан 8 пъти, не само не е влизал, но не си е и помислял за затвор.

В продължение на 3 години този човек и вуйчо му заплашваха нас и водените от нас свидетели…

Заплахите бяха, че ще ни покажат, ще ни оправят, ще ни заколят, ЩЕ НИ ЗАПАЛЯТ КЪЩАТА…

Е, в нощта на рождения ми ден и една седмица след като го вкарахме в затвора – КЪЩАТА НИ ИЗГОРЯ!

В 1 часа през нощта, (а не през деня, когато е 40 градуса), докато сме на почивка в чужбина, ОПОЖАРИХА ДОМА НИ…

Дом, който родителите ми са градили цял живот и който сега е сринат почти до основи, защото някой е решил, че трябва да върши престъпления свободно и безнаказано.

Коли, мотори, уреди, бани, спални – всичко изгоря.

Пиша този пост със свито сърце и сълзи на очите.

Хора, представяте ли си как някой в правова държава 3 години те заплашва, че ще ти запали къщата и накрая просто решава и го прави…

…без страх и без свян от съд, правосъдие и наказание.

Аз плащам цената на своята непримиримост в борбата си за справедливост…

Но такава ли трябва да бъде тя?

Това ли е цената на справедливостта в България?

Да те е страх, че ако вкараш престъпник в затвора за минимален срок от 3 месеца… престъпник, който трябваше досега да е изгнил в затвора…

Той ще те поръча и ще ти запалят дома?

Дом, който е граден с честен труд и пот, в който родителите ти са те отгледали и са давали последната си честно спечелена стотинка, за да може ти и брат ти да живеете добре.

Дом, изграден от добри хора, които помагат във всеки един момент… и са помогнали на всеки, на когото могат.

Жал ми е за майка ми и баща ми, жал ми е за брат ми, жал ми е за държавата, в която живеем и в която растат децата ни.

А това, което ме ужасява най-много дори не е гледката…

Това е пълната липса на покаяние за извършените престъпления, защото ако имаше такова, нямаше да се търси отмъщение.

Това е чувството за безнаказаност, свободата да си позволиш да запалиш дома на друг, защото знаеш, че полицията или е на твоя страна, или просто няма да си свърши работата и извършител няма да бъде намерен…

Това е, че съдията по четири от предишните осем осъждания е един и същ и че този съдия е „имал“ съвестта и морала да налага глоба след глоба, докато някой вилнее безнаказан.

Ужасява ме и наказанието по последното осмо осъждане, което му е наложил отново след одобрено споразумение с прокуратурата.

За това, че след като е осъждан СЕДЕМ ПЪТИ ПРЕДИ ТОВА той:

- противозаконно е пречил на органи на властта да изпълняват задълженията си и да извършват проверка на водач на МПС и

- при подаден сигнал със стоп палка за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен да спре, не е сторил това, като е направил ОПИТ ДА ИЗБЛЪСКА СЛУЖЕБНИЯ АВТОМОБИЛ ОТ ПЪТЯ,

- продължил е да се движи в лентата за насрещно движение

- и е продължил да застрашава живота на ВСИЧКИ участници в движението,

- което принудило полицейския служител да произведе ДВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ИЗСТРЕЛИ СЪС СТОП ПАТРОНИ за спиране на водача, който продължил да управлява ППС,

- като полицейските служители предприели ПРЕСЛЕДВАНЕ НА АВТОМОБИЛА, предприемане на заградителни мероприятия от колегите им на РУ на МВР-Лом, които са направили КПП, като автомобилът с водача е бил спрян…

Съдът му е наложил „наказание“ от 500 лв.

За извършената ПОДИГРАВКА С ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, съдът налага НАКАЗАНИЕ ОТ 500 ЛВ.

Дори това да беше първото осъждане, наложеното наказание само по себе си представлява СЕРИОЗНА ПОДИГРАВКА СЪС СЪДЕБНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.

Как може съдия да има съвест и морал да одобри подобно споразумение? Как може прокурор да има съвест и морал да поиска сключването на подобно споразумение?

Докато има такива съдии, прокурори и полицаи, ще има и палежи, грабежи и повсеместна безнаказаност.

Докато всеки си мълчи и никой не търси правата си, ще става все по-страшно.

А аз ще си седя под сливата на двора, защото домът ми, създаден с толкова труд и любов за много години, изчезна за няколко часа…

И ще пиша постове в отчаяние и с надежда институциите да се събудят, държавата да се оправи и да получа помощ и подкрепа.

И ако първия пост завърших положително, то този път не мога.

Обезкуражена съм.

Обезсърчена съм.

Но няма да се откажа да търся справедливост.

Точно защото знам, че има и добри хора - такива като родителите ми, такива като моите приятели, такива, като хората, с които работя.

П.П. Понеже за един час ми писаха и звъняха десетки хора с желание да помогнат, това, от което имаме нужда са гласност и контакти на високо ниво в прокуратура и полиция. Знам, че е абсурдно един адвокат да има подобна молба, но да, до там я докарахме.

Финансова помощ също няма да ни е излишна. Оставям банковата сметка на майка ми Анелия Василева Иванова:

IBAN: BG10FINV91501003804640

Теодора Донкин