През последните три дни ставаме свидетели на масирана и очевидно добре координирана клеветническа кампания срещу вицепремиера и бивш управител на телевизия СКАТ Валери Симеонов.

Повод стана негово интервю в сутрешния блок на „Нова телевизия“. Според инициаторите на тази кампания, Симеонов бил заплашил водещия с думите „ще ви спретна един Викторгейт“. Последва лавина от декларации, изявления, заклеймяване и обругаване, базирани на преразкази на преразкази на изрязани от контекста думи на Симеонов. Ръководството на „Нова ТВ“, кой знае защо, първоначално разкритикува само думите на друг участник в същото предаване.

И едва към обед, четири часа след участието на Валери Симеонов, „осъди“ и неговото участие. До този момент повечето медии, а и самата „Нова телевизия“, акцентираха върху други моменти от интервюто с Валери Симеонов – например изявлението му, че е внесъл в прокуратурата сигнал за груби нарушения на приватизационния договор с БМФ; че приватизаторите са записали в търговския тонаж на параходството и… 120-метрова яхта; че решението на арбитражния съд на БТПП е обжалвано пред ВКС и ако държавата спечели делото, собствениците на БМФ ще трябва да платят на нея, на нашата държава, над 50 милиона лева неустойка заради нарушени клаузи на приватизационния договор.

После в стила на „ръководството на Нова ТВ“ се включиха „журналисти от Нова ТВ“, последваха ги такива от БиТиВи, БНТ, БНР и т.н. и пр.

Задаваме две групи въпроси към всички участници в тази манипулативна кампания, титулуващи себе си „журналисти“ и „ръководство на медии“:

Първо: Защо, преди да пишете декларации, изявления и яростно да се възмущавате публично, не потърсихте за коментар нито „потърпевшия“ според вас журналист Виктор Николаев, нито „отговорния“ за твърдяната от вас заплаха – Валери Симеонов? Колко закона на журналистиката и журналистическата етика нарушихте по този начин?

Второ: Защо умишлено извадихте точно определени думи от контекста, с което съзнателно подменихте смисъла на казаното? Това не е ли нарушение на елементарни правила в журналистиката и журналистическата етика?

В телевизия СКАТ не смятаме, че телевизионните предавания са революционен трибунал, в който „подсъдимите“ участници са длъжни безропотно да отговарят на всички въпроси точно по начина, по който разпитващите искат. Съветският прокурор Вишински не е нашият идеал за професионализъм в журналистиката. Добре знаем, че едно от основните конституционни права – свобода на словото – е валидно не само за журналистите, а е свещено право на всеки гражданин, независимо какъв пост заема. Право на всеки гражданин е и да се обърне към съда, когато прецени, че е оклеветен и му се вменяват престъпления, които не е извършил. Затова за нас лицемерните вайкания от типа „заплаши ни със съд“ са смешен плач.

В телевизия СКАТ добре знаем колко трудно, неудобно и понякога опасно е да се защитава свободата на словото. Давани сме десетки пъти под съд – като правило заради изнесени от нас факти и документи за извършени закононарушения. Наши журналисти неведнъж бяха малтретирани – буквално физически – от мутри и политици. Един бивш президент беше заплашил публично да закрие телевизията заради нейните позиции. Станахме жертва на поредица от палежи, унищожаване на автомобили и техника. Повечето от тези, които сега се тръшкат заради изфабрикуваната от самите тях мнима „заплаха“ от страна на Валери Симеонов към Виктор Николаев, тогава мълчаха или дори пишеха дитирамби за въпросните политици и мутри.

Въпреки това знаем, че все още има принципни журналисти в България, които няма да участват в подобна мръсна кампания. И по-важното – все повече хора разпознават ариите на клеветата и се отвращават от подобни псевдожурналистически методи. Които, впрочем, са една от причините България да е на толкова незавидно място по свобода на словото в света.

Последно – змиите може и да съскат заплашително, но таралежите знаят как да се защитят.