С разходките си до Доха и Разград управляващите показаха, че не са научили нищо през първия си мандат

Театърът с „катарзиса“ на премиера Бойко Борисов от престоя му в опозиция приключи с две-три интервюта и няколко анализа на социолози-душеприказчици на властта. Последните дни показват, че ако някой наистина се е надявал, че е извлечена някаква поука, че се избягват грешките от първото управление на ГЕРБ, дълбоко се е заблуждавал. Точно 6 месеца след началото на мандата на второто правителство на ГЕРБ всичко си е същото както преди 3-4 години. Правителството министрите си мени, но нрава – не.

През есента на 2013 г. Борисов беше разпитван по разследването за неправомерно използване на военни транспортни средства от членове на правителството за различни „развлекателни“ и „спортни“ мероприятия в страната и чужбина, както и за нерегламентирани полети със самолети и хеликоптери на правителствения авиоотряд. Имаше и обвинение – отнесе го бившият шеф на авиоотряда Пенчо Пенчев. Главният прокурор Сотир Цацаров дори намекна, че Бойко Борисов може да бъде привлечен като обвиняем, защото някои от полетите са разписвани лично от него. Но до това не се стигна.

Затова пък преди няколко дни Борисов, финансовият министър Владислав Горанов и регионалният министър Лиляна Павлова пак кацнаха – с хеликоптер в Разград, за откриване на новата трибуна на стадиона на „Лудогорец“ и за концерта на Цеца Величкович. Това можеше и да не се разбере, ако собственикът на „Лудогорец“ Кирил Домусчиев не си беше изтървал нервите и не каза за хеликоптера. Правителствената служба направи мазалото още по-голямо с обяснението, че кабинетът е дал милиони за построяването на трибуната, затова министрите присъствали, както и че пътуването с хеликоптер Ми-8 до стадиона е струвало „само“ 2900 лв., което било по-евтино от използването на кортеж на НСО.

Това изобщо не е така, напротив – в този случай са били използвани дори два кортежа: единият до правителствения ВИП на летище София, а другият е трябвало да отиде до Разград, за да го чака Борисов там, като кацне. Да не говорим за разходите за гардове и авангарди. Така че сумата е в десетки пъти повече. И няма нужда премиерът да се обижда и да се тросва, че щял да върне парите от джоба си, както и признанието, че е пестил не пари, а време, като е летял. Българските управници са

във властта не за да ползват екстрите й, а за да са слуги на избирателите си. И е време да спрат да харчат парите им за частни предприемачества като българския футбол. Който си има отбор, да си го финансира.

Плажът на Катар явно е много хубав или софрите са страшни – няма друго обяснение за поредното рандеву на Борисов и седем министри в Доха, откъдето пресцентърът на правителството заля публиката със снимки на управляващите. Какво търсят в Катар и кой ги излъга, че там е пещерата на Аладин – само те си знаят. Още не е минал срамът от фиаското от 2012 г., когато след визита беше уволнен министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, уж щото бил на плажа. Тази солена за данъкоплатците визита се запомни с плачевната конференция, на която не стъпи кракът на нито един катарец, но за сметка на това мощната българска бизнес делегация трябваше да изслуша презентацията на Трайков на английски език.

И тогава от Доха валяха бодри новини – заявките за българско агнешко надхвърлиха годишното му производство, а отделно „пристигнаха“ газ и пари за големи инфраструктурни проекти. И никой не може да обвини шейха на Катар, че е обещавал, пък не е изпълнявал. Той депозира 50 млн. долара от първоначално обещаните 200 млн. долара в БНБ като гаранция за сериозността си. Българската страна трябваше само да подготви и даде проекти, по които парите да бъдат похарчени. Но след три години парите тихомълком бяха върнати обратно, тъй като

София не успя да предложи нито един проект, който да стане за финансиране.

Но и от това фиаско поуки не бяха извлечени. Напротив, Борисов пак отиде в Катар със същите идеи за привличане на инвестиции, за които няма никаква готовност за реализация. И пак агнета, и пак газ, и пак магистрали, и пак приказки от 1001 нощ. След като се оказа, че България няма капацитет дори да осигури собствения си пазар с агнешко – статистиката показва, че на година изнасяме 12 хил. агнета, а внасяме 112 хиляди. Ама ще изхранваме Катар… Вече трябваше да плуваме в море от газ, ако нещо от договореното преди три години се беше случило.

Катастрофираха и заявените катарски инвестиции в магистрала „Черно море“ и пътя Русе – Свиленград, които бяха силно рекламирани след първата визита. Тогава от Катар заявиха, че биха инвестирали в магистралата, ако имат 14% възвращаемост на вложените средства. Обаче се оказа, че няма достатъчен пътникопоток за това и е нерентабилно. София поиска от Доха и 2 млрд. лв. за пътя до Русе, които естествено не получи. Това обаче не попречи на Лиляна Павлова отново да рекламира на катарците транспортния вертикален коридор Истанбул – България – Румъния и строителството на пътя Русе – Свиленград. „И двете страни декларираха интерес към изграждането на трасето“, съобщи правителственият пресцентър. Ами арабска любезност.

Също толкова странно е повдигането отново на въпроса за доставки на втечнен газ от Катар за България, след като нито има терминал за такъв, нито пък танкер може да мине през Босфора

Това стана ясно още след първото посещение в Доха. Думите на премиера, че доставката ще стане чрез терминалите за втечнен газ на гръцкото крайбрежие, също будят недоумение. Вече 6 години се говори как България ще диверсифицира газовите си доставки чрез междусистемни връзки с Гърция, Турция, Румъния и Сърбия, но това не се случва. Миналата година стана ясно, че София и Атина водят преговори за изграждане на плаващ терминал в морето в близост до Кавала, но засега съдбата на този проект е аналогична на междусистемните връзки. Т.е. доникъде.

Единствената разлика между прессъобщенията от първото и второто посещение на българското правителство в Катар е подписаното споразумение за съвместна борба с престъпността. То обаче може да се приеме като жест на добронамереност от страна на домакините, тъй като подобно споразумение е напълно безсмислено. В Катар няма престъпност заради прилаганото смъртно наказание. Досега няма и данни някой гражданин на Катар да е извършил престъпление в България.

Така и второто посещение в Катар приключи като ненужна разходка. И е жалко. Защото при едно добре подготвено посещение с конкретни проекти и разчети, които да отговарят на предварително проучените интереси на инвеститорите, ползите ще са безспорни. В случая обаче очевидно не е така. И още по-тъжното е, че случаят не е изолиран. Вижте колко посещения на български делегации има в Китай! И оттам инвестициите са повече от скромни пак поради същите причини.

Докато не се промени това, визитите на български управляващи зад граница ще са в графата „разходки“. За сметка на недостигащия за нищо държавен бюджет и при големия дълг, който ще трябва да се плаща. Но да му мислят данъкоплатците – екскурзиите на властта едва сега започват.

Автор: Панайот Ангарев