Ако беше роден в САЩ, той сигурно би поставил началото на концерна "Кока-Кола", ако пък във вените му течеше немска кръв, днес може би щяхме да имаме български конкурент на BASF. Ако ли пък съдбата му бе отредила да се роди изтънчен французин, сигурно щеше и до днес да е прочут с производството на отлежали вина, а ако бе проплакал на Острова, основаният от него колоездачен клуб щеше да печели и сега обиколките на Франция, Италия и Испания.

Защото това, което прави търновецът Методи Хаджипетков, роден през 1861 г., е предвестник на всичко изброено. И макар в много неща да е първи, днес името и делата му са напълно забравени.

А историята започва доста прозаично

и се върти около пари, а не около изобретения и новости, защото всички предходници на Методи Хаджипетков са търговци. Баща му Никола Хаджипетков имал магазин на известния търновски площад "Баждарлък" и продавал описваните в по-стари времена като галантерийни стоки, което обобщено значи - всичко. Продавал църковни книги и кандила, мас и олио, хинин, билки и лековити треви, че дори гвоздеи, живак и съвсем по английски - английска сол, арсеник и стари дантели.

Бащата не оставил кой знае какъв избор на сина си и вместо да се мота в магазина, го пратил в класното училище в Търново да учи сметките. Чак след това го взел за съдружник и освен в магазина тръгнали и по пазарите в Търговище, Русе и Шумен.

Скоро обаче и тази дреха се видяла тясна на Методи и той поел самостоятелно да купува стоки от Цариград.

Тогава разбрал, че още малко трябва да поучи,

вече не сметки, а икономика, и заминал за Одеса. За това пътуване му е издаден първият български задграничен паспорт. Състоятелният му баща не го пратил в училище, а му наел частен учител. Какво му е преподавал той, историята мълчи, но икономическите науки в руския град не увлекли особено Методи и след като научил - по собствената му преценка - каквото му трябва, освободил учителя, събрал си куфарчето, върнал се в родния град и продължил да се занимава с търговия.

На следващата година, вече 17-годишен, пак отишъл в Цариград, а там австрийски, немски и английски кантори го снабдили с препоръчителни писма и юношата станал официален представител на европейски фирми. Тази му дейност се развила и по-късно тръгнал по търговски дела из Германия. Бизнесът му бил съсредоточен в Берлин, Хамбург и Нюрнберг. Там обаче тъкмо навлизало мастилото, а не разни багрила, служещи за писане. Методи Хаджипетков разпитал кое-що и как се прави, върнал се в Търново и решил да отвори

фабрика за мастила.

През 1886 г. на българския пазар най-напред в Търново, а после и в другите големи градове се появили първите мастила. Наред със синьото в шишенцата му имало и червено, и зелено. Тъй мастилото навлязло масово у нас, дори и в училище. Само че това не стигнало на предприемчивия българин, ами с него започнал да прави и индига, които веднага се наложили на пазара.

Продължил с търговските си пътувания и при едно от тях се озовал в стар манастир близо до Виена. Там светите братя му отворили манастирската изба и го почерпили с половинвековно вино. Колко се е усладило на Методи, не ни е съдено да знаем, но като се върнал в Търново, започнал да изкупува грозде и да прави вино. После, понеже гледал в перспектива, започнал да сади и лозя. Виното му било съвсем като европейските –

в стъклена бутилка с порцеланова тапа,

уплътнена с гума, затваряна с железен механизъм и етикет, който сам си измислил - "Старо натурално търновско вино, реколта 1890 година".

Докато развива бизнес, Методи Хаджипетков е един от малцината българи, които се решават да заминат на Първото световно изложение в Чикаго. Не го е водил толкова търговският интерес, колкото мисълта да види нещо ново и непознато и да го внедри у нас.

Алеко Константинов го среща

по време на един обяд в заведение на изложението и пише за него и идеята му да предприеме това далечно пътуване: "В този ресторант се запознахме с един търновски търговец, г-н Хаджипетков, забравих му името. Той самичък, без да знае една думица иностранен език (бел. авт. - тук Алеко сигурно има предвид английския), тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал благополучно в Чикаго. Любопитен. И от любопитство беше събрал адресите и рекламите на всички експоненти в изложението: напълнил цял сандък с реклами. За каква потреба са, не ми е известно: може би той ще направи едно подробно описание на изложените предмети, нещо, с което аз никога не бих се заел. Браво на Х. Петкова, че е умял да се възползва от състоянието си, а не предпочел, както болшинството от нашите, да си пръска парите в шантаните и академиите (комарджийници). Ама тука излиза, че аз и на себе си правя комплимент".

По това време пътуването на търновец до Чикаго е било доста смайващо,

защото повече от 40 години след американската обиколка на Методи Хаджипетков кметът на града Владимир Даскалов пише във "Великотърновски общински вестник“ за него: "Виждаме го най-сетне без колебание да преплава океана и да се озове с цялата си персона на всемирното изложение в Чикаго. И тръгва след това да обхожда новооткритата земя на Колумба, като посещава Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и най-сетне се изтърсва при Ниагарския водопад".

Цялото това пътешествие из САЩ води и до ново изобретение на Методи Хаджипетков.

Той решава, че може да произвежда безалкохолни напитки. При това не как да е, а затворени в бутилки със стъклени топчета и сифон. За тази цел строи фабрика, наема работници и в един летен ден едновременно на търновския пазар и из всичките кръчми на града, наброяващи по онова време над 100, се появява студена лимонада.

Гражданите най-напред с недоверие, но после с удоволствие се гощават с непознатото им дотогава питие. Видял американския лукс, Методи Хаджипетков решава да го пренесе, доколкото е възможно, в България. В магазина му се появяват немски пури, моруни, обработени във френската фирма "Амио Фрер", руски черен хайвер. Наред с отлежалото си вино предлага и "Малага" от Испания, а за мезе към него - ни повече, ни по-малко, холандски и швейцарски сирена, като заедно с тях внася и коняци и ром от Бордо.

Новаторът обаче се захваща и с други първи дела у нас.

Започва със собствени средства да залесява големия гол баир Боруна – там, където сега са Паметникът на Асеневци и Художествената галерия. Това му добро дело обаче не е признато от общинската власт и когато засажда първите дръвчета, кметът го изгонва, защото мястото било общинско. Цялата работа не е в принципи, а в това, че веднага след Освобождението Методи Хаджипетков бил избран за общински съветник и бил такъв в продължение на 4 години. След това обаче властта взели политическите му противници.

Скоро неуморникът се прехвърля на хълма Царевец и пак със собствени средства прокарва първите алеи около руините на царете от Втората българска държава. Този път общината му благодари и го награждава, от което става ясно, че предишният кмет не е бил преизбран.

Негов приятел е чехът Ото Хорейши, който живее в Търново. По поръка на Методи прави първата завеса за читалище "Надежда". Друг негов приятел, Йозеф Папоушек, най-напред живее в Ботевград, но се премества в Търново. На него пък Методи Хаджипетков помага с пари да направят

паметника на Левски в Търново.

За да подпомогнат начинанието си, издават стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова", продават я и добавят нужната сума.

Още преди да замине за Чикаго, Методи Хаджипетков си купува така наречените бициклети - с малко задно и голямо предно колело. През 1885 г. той става инициатор за създаването на първата колоездачна група в страната, а жена му е първата колоездачка у нас.

Когато се връща от Чикаго, Хаджипетков докарва с багажа си други три велосипеда, детски шейни и кънки. С новите колелета вече започва по-големи преходи и заедно с жена си Недялка и балдъзата Кинка редовно прави излети чак до Русе, който е на 100 километра от Търново.

Така се създава и колоездачен клуб в Русе.

През зимата пък става инициатор на надбягването с кънки по замръзналата р. Янтра. Както подобава на човек, бил в САЩ, когато организирал пързалянията и надбягванията с кънки, викал градската музика и правел бюфет на брега на реката. След това раздавал награди на първите.

Трайна се оказва и страстта му към колоезденето. По неговия пример в България се зараждат и други дружества. През 1901 г. Методи, Недялка и Кинка правят първия колоездачен събор на всички клубове, появили се по това време у нас, и годината се смята за рождена за българското колоездене, а за негов основател официално е признат Методи Хаджипетков.

Автор: Григор Николов