Така умират бабите ни… Намерихме вчера с Митко една викаща неистово баба във вътрешен двор на селска къща, където хора няма в диаметър от 500м. поне. Беше 16.00ч. Случайно бяхме паркирали колата си в близост.

Милата жена поне 30 минути е лежала в калта, може и час, ходила да затваря кокошките на нейна приятелка, която отдавна е в болница…

Сложихме едно одеяло на земята и я пренесохме в него пред погледите на децата. Занесохме я в дома и’, където беше топло, печка на дърва огряваше стаята и’. Преоблякохме я с чисти, топли дрехи.

За ядене намерихме в къщата и’ само хляб и 7 яйца. Измихме косата с топлата вода от печката, баня и тоалетна няма вътре. Отидох да изпържа яйца и да и донеса друга храна, връщам се, ходила навън да пишка и пак паднала в ливадата и не може да стане, вика…

Преобличам я отново и и’ дадохме хапчетата, които не бе пила. Шизофрения, пишеше на тях, че лекуват, а тя беше толкова разсъдлива и в час… нищо счупено слава Богу. Просто щеше да пренощува в калта до днешния сняг, може би, до тази сутрин…

Няма деца, няма внуци, само сестра в Казанлък, която днес ще дойде да се погрижи за нея…

Какъв живот?!!

Обезлюдяха селата ни, всички стари хора падат подхлъзнати с гумените си налъми и доста от тях не се възстановяват…

Така си отиват от този свят сами. Тази жена прескочи трапа снощи. Бог я обича, а ние уж на разходка бяхме тръгнали извън града преди събитието в 19 часа за награждаването на “Самаряни” Ст. Загора, на което в неделя ни покани една мила сестра?! Стигнахме и до него. Наградиха мъж, който не може да плува, а скочил в езерото “Загорка” да извади паднало 5-годишно момиченце пред очите му от колело. Спасил я. Бог ни обича, толкова много!!!

Ще се радвам и вие да ни разкажете за своите батмански наметала, които Исус ни подарява, за да сме негови всеки ден до идването Му. Хубав ден и весела подготовка за празниците!

П. С може да се помолим за бабата от вчера в с. Остра Могила, грижата за старите ни хора е дълг на обществото, на роднините и децата, но и на нас божиите дъщери и синове, когато и колкото можем, дори и с молитва.

Благодаря! Бог с вас! 

Надежда Монева