Когато случайно попаднах на сайт към Министерство на отбраната, на който ме информират как да се предпазя от магии, си помислих първо, че това е някаква нелепа шега.

Или, че просто някой е решил да се закача с военните и е хакнал сайта им. Но не, точно под герба на Република България и надписа „Министерство на отбраната, информационен център” се мъдреше заглавието „Човешката душа и безсмъртието”.

Отдолу имаше и линк към предаване, в което красавица, засукана като героиня от „Малката булка”, разговаряше с небезизвестния уфолог Стамен Стаменов.

После се заслушах в мъдрите думи на мъжа, който доскоро се изявяваше със свой номер в американски цирк и си казах, че сигурно военните са прави. Така и така нямаме армия и предадохме оръжието си за скрап, защо да не поканим извънземните да ни пазят? Хем евтино, хем ефектно.

Друго си е ако орда мургави мюсюлмани реши да нахлуе през границата ни и бъде пресрещната от шесткраки, зелени човечета, набучили българския флаг вместо антенки на главите си. В Холивуд това са си го разиграли до втръсване, а и всички сме чели конспиративните теории за специалните разработки на Пентагона.

Разбира се, може да бъде потърсено и друго обяснение за внезапния интерес на военните към екзистенциализма. Така и така е ясно, че с тази армия бихме загубили предизвестено всяка една война. Какво друго би ти останало в такъв момент, освен да се обърнеш към мистика и разсъждения за човешката душа?

Ние сме свикнали с безумията на управляващите. Така да се каже, от малки сме възпитавани с тях и ги приемаме като втора природа. Затова и няма да задам въпроса – клише дали е редно да се наливат пари от бюджета в Министерство на отбраната и после да се правят такива предавания.

Не че имам нещо против тях, просто не им е мястото на такъв сайт. Няма и да питам така ли трябва да ни информират в момент, когато на практика светът живее в условията на невидима и видима война. Не, няма да питам. Ще почакам извънземните да кацнат с чиниите си и да ме опазят. Или ще се надявам душата ми наистина да е безсмъртна и да дочака едни по-добри времена.

Дилян Вълев/ FRONT