Некомплектът нарастна до 21,8 на сто, доброволния резерв е едва 16 на сто, а хибридните атаки на Русия продължават, отчитат военните

Повече от една пета от българската армия е само на хартия. Това се разбира от доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2023 г., който правителството внесе в парламента, където трябва да бъде гласуван, пише вестник СЕГА.

"Въпреки предприетите мерки некомплектът от военнослужещи във Въоръжените сили продължи да нараства, като към края на годината достигна 21,8 на сто. Числеността на доброволни резерв е едва 16 на сто", пишат авторите на документа. Според тях основната причина за увеличението на некомплекта се състои в това, че "нивата на заплащане въпреки увеличаването за шеста поредна година на възнагражденията средно с 10 на сто остават неконкурентни на пазара на труда спрямо редица други професии, в които рискът за живота и здравето е по-нисък, а условията на труд са значително по-леки". Като друга причина за това състояние се посочва "ниският интерес към военната служба".

"Крайно негативно влияние оказват и зловредните информационни кампании, манипулиращи общественото мнение по отношение на войната на Русия срещу Украйна и ролята на държавата и въоръжените сили", пишат още от Министерство на отбраната.

Най-голям е некомплектът в Сухопътни войски. Като тежки проблеми се отчитат и крайно недостатъчните летателни часове във ВВС и дни на море във ВМС. "Физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху качественото изпълнение на мисиите и задачите на Въоръжените сили, тяхната подготовка, постигането на оперативна съвместимост със съюзниците и изпълнението на целите за способностите на НАТО", се посочва в доклада.

Военният министър Тодор Тагарев официално призна, че в българската войска има огромна кадрова дупка и липсват 6000 души в иначе изцяло платената армия. Това означава, че поне 1/5 от нея е цифри, зад които липсват хора.

Докладът обръща внимание и на средата за сигурност. В него се твърди, че тя е била белязана от „задълбочаване на противопоставянето между глобални сили и съперничеството между регионални субекти“. Действията на Руската федерация отново са определени като основната заплаха за националната сигурност на България. Документът сочи усилията на Кремъл да възстанови влиянието си в постсъветското пространство като основната причина за дългосрочното милитаризиране на международните отношения.

Подчертани са хибридните методи за въздействие, които Москва прилага, наред с конвенционалните бойни действия. Съобщава се, че България не е изключение, като страната ни е продължила да бъде обект на системни руски хибридни действия, целящи оказване на въздействие върху вземането на суверенни национални решения от стратегически характер.

Отбелязано е преднамереното ограничаване на корабоплаването в Черно море, от страна на Русия. Докладът добавя, че минната опасност остава висока.

Руската армия извършва системни военни престъпления в Украйна. Това е записано в доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България 2022 г. . Документът беше одобрен с решение на Министерския съвет под номер 253 на заседанието на 3 април 2023 г.

В областта на енергийната сигурност е обърнато внимание на усилията на целия ЕС, в това число и България, да се преориентира към втечнен газ, като основен енергиен източник. Смята се, че гъвкавото маршрутиране на втечнения газ се явява реална конкуренция спрямо ограниченията на стария модел на дългосрочни договори и фиксирани тръбопроводни маршрути.

Особено внимание, в доклада, е обърнато на ситуацията в Западните Балкани. Документът твърди, че конфликтният потенциал в региона се е запазил поради неурегулираните отношения между Сърбия и Косово и сепаратистките амбиции на сръбски фактори в Босна и Херцеговина. Отбелязани са и хибридните действия на Москва, целящи да саботират евроатлантическата интеграция на региона. Подчертано е, че конституционните промени в Северна Македония са се забавили и че антибългарската реторика продължава. Натискът на международната общност е изиграл стабилизираща роля в Западните Балкани, въпреки това рисковете за сигурността остават, както и предпоставките за нова ескалация на напрежението.

Спомената е и влошената среда на сигурност в други региони като Южен Кавказ и Близкия Изток. Ситуацията в Южен Кавказ беше повлияна от въоръжените действия на Азербайджан по възстановяване на суверенитета над територията му. Напрежението с Армения се запази, въпреки спадалата интензивност на граничните инциденти. Като основна причина за повишаването на напрежението в Близкия Изток докладът посочи терористичното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалата война в Ивицата Газа. Това събитие е станало причина за усложняване на обстановката в Западния бряг и задълбочаване на политическата криза в Ливан. Споменати са и затрудненията за корабоплаването в Червено море, произтекли от атаките на йеменските бунтовници хути.