Инструментът XMM-Newton на Европейската космическа агенция (ЕКА) e открил вятър от движещи се с висока скорост газове, чийто източник е в центъра на ярка спираловидна галактика, подобна на нашата. Възможно е свръхбързият вятър да намалява способността на галактиката да произвежда звезди.

Горещите ветрове, генерирани във въртопите от материя около свръхмасивни черни дупки в центровете на активни галактики не са необичайно явление. Ако са достатъчно мощни, тези ветрове могат да въздействат на заобикалящата ги среда по различни начини. Най-често те помитат резервоарите от газ, в които биха могли да се формират звезди, но е възможно и да предизвикат свиване на газови облаци, така че да образуват звезди, съобщава журналът Astrophysical Journal Letters, цитиран от "Фокус".

Смята се, че тези процеси изпълняват фундаментална роля в галактиките и черните дупки през 13.8-те милиарда години съществуване на Вселената. Според науката те оказват влияние само върху най-големите обекти, каквито са масивните елиптични галактики, формирани при драматични колизии и сливания на две или повече галактики. Понякога те генерират ветрове, достатъчно мощни да имат ефет върху раждането на звезди.

Сега за пръв път такива ветрове се наблюдават в галактика с по-умерени характеристики, позната като сийфъртова галактика, която не изглежда да е преминала през процес на сливане. Наблюдавани във видимата светлина, почти всички сийфъртови галактики имат спираловидна форма, подобна на тази на нашия Млечен път. За разлика от Млечния път обаче, сийфъртовите галактики имат ярки ядра, които светят в целия електромагнитен спектър - знак, че черните дупки в центровете им не са бездейни, а поглъщат и унищожават заобикалящата ги материя.

Свръхмасивната черна дупка в сърцето на наблюдаваната сийфъртова галактика, която се намира на 800 милиона светлинни години от Земята, има маса, равняваща се на приблизително шест милиона Слънца. XMM-Newton е установил, че ветровете около черната дупка се движат със скорост между 23000 и 33000 км/сек или около 10 процента от скоростта на светлината. Важно откритие е и това, че вятърът има достатъчно енергия, за да загрее газовете в галактиката и да блокира образуването на звезди - явление, което за пръв път се наблюдава в относително нормална спираловидна галактика.

Галактиката поднася и още изненади. В рентгеновите емисии в бързите ветрове, идващи от галактическите ядра обикновено преобладават железни атоми, но ветровете на тази галактика съдържат по-леки елементи, какъвто е кислородът, а желязо не е засечено. “Бях изненадана да открия, че тези ветрове съдържащ най-вече кислород, тъй като никой не е наблюдавал галактика като тази досега,” казва Анна Лиа Лонгиноти от Националния институт по астрофизика, оптика и електроника в Пуебла, Мексико, старши автор на статията, описваща резултатите, публикувана журнала Astrophysical Journal Letters.