Съоръжението е най-високото и най-старото в Черно море

На 18 август Шабленският фар, най-старият и най-високият в Черно море, отваря врати за посетители, отбелязвайки Международния ден на морските фарове. Тази дата е символ на важността на морските фарове за сигурността на корабоплаването и дава възможност на хората да се запознаят с историята на тези емблематични съоръжения. Пазачът на Шабленския фар, Наньо Нанев, разказа пред БТА дългогодишната история на фара, който от 1856 година насам е основен ориентир за корабите в Черно море.

Историята на най-стария фар в Черно море

Шабленският фар е построен през 1756 година и представлява уникално архитектурно съоръжение, създадено изцяло от камък и хоросан. С височина от 32 метра, фарът проблясва със светлина, видима на разстояние от 17 морски мили. Това го прави важен навигационен ориентир за корабите в Черно море, а неговата конструкция е устояла на изпитанията на времето и природните стихии. Според Нанев, Шабленският фар има идентични характеристики с Румели Фенери, фарът, разположен на европейската част на Босфора, построен през 1583 година, но с малко по-ниска височина.

През годините Шабленският фар преминава през редица обновления и исторически промени. В периода след Кримската война и многобройни молби се създава Отоманската фарова служба, която ръководи всички фарове в Османската империя. След възстановяването на фара през 1856 година, той започва да изпълнява своята роля като важен морски ориентир. През 1909 година, след дълги преговори, всички фарове в България, включително и Шабленският, стават собственост на българската държава.

Технологични нововъведения и значимост на фара

Шабленският фар е преминал през различни технологични етапи в своята история. В началото светлината му е осигурявана от газен фенер, но с времето са внедрени по-напреднали технологии. С изобретяването на лещата на Френел фарът започва да излъчва по-силна и далеч по-видима светлина. През 1934 година в Шабленския фар е инсталирана нова глава, която е включвала „слънчев клапан“ - механизъм, който автоматично включвал и изключвал светлината, захранвана с ацетиленов газ. През 1987 година тази система е заменена с електронно управляема съветска апаратура, която работи и до днес.

Наньо Нанев разказа, че всяко изменение на външния вид на фара или смяна на светлинния сигнал се съобщава на международната мореплавателна общност. По този начин корабите, преминаващи през Черно море, могат да се ориентират по точно определените сигнали на фара, които са уникални за всяко съоръжение и не бива да се повтарят в рамките на стотици морски мили.

Фаропазачът и неговото бъдеще

Наньо Нанев, който е работил като фаропазач на Шабленския фар от 1 януари 1992 година, сподели, че смята да се пенсионира скоро. Той е един от петте фаропазачи, отговарящи за съоръжението, и част от малка група специалисти, които продължават да обслужват ръчно управляеми фарове по българското Черноморие. Въпреки че много от фаровете вече са автоматизирани, Шабленският фар остава символ на традициите и историята на морските фарове.

Международният ден на морските фарове

Международният ден на морските фарове се отбелязва от 1993 година, като е създаден по инициатива на шотландците Джон Форсайт и Майк Далримпъл. Техният проект започва с идеята да комуникират с други радиолюбители, които също са установили свои радиостанции в морски фарове. През годините инициативата набира популярност и в нея се включват над 500 фара от повече от 50 държави. Целта на този ден е да напомни за значимостта на морските фарове в осигуряването на безопасността на морския транспорт и да даде възможност на хората да се запознаят отблизо с тези важни съоръжения.