Поп звездата Светла Иванова преживя редица емоции, след като успя да прегърне биологичната си майка - Елена след 25 години търсене в края на миналата година.

Изпълнителката на „Любов и кафе” споделя в интервю пред Цветина Данова от БЛИЦ колко време ѝ е отнело издирването на майка ѝ, през какви перипетии е преминала и как се чувства сега.

Колко време издирвахте биологичната си майка, къде и по какъв начин?

- Отне ми четвърт век. Не мога да изброя начините, по които съм опитвала през годините – роднини, близки и приятели, опити чрез държавни структури – съда, болницата, дома, администрацията в града, в който съм родена, частни детективи….. И така през годините все се сблъсквах с тайната на осиновяването и правилата, създадени от държавата. Информацията, която получавах, беше частична и оскъдна, понякога невярна, друг път украсена по спомени, необективна.

С годините се събра количество информация, от която отпаднаха измислиците, украсените неща и субективните спомени на мои близки и, когато в края на миналата година изплува за пореден път ново име – това на Елена, за пореден път не спях, вълнувах се, очаквах и се молих. Благодарна съм на всички мои приятели и роднини, които се бяха натоварили със задачата да ми помогнат и да събират информация. И най-вече на родители ми, които ме отгледаха и възпитаха.  

- Какво си мислехте през тези 25 години?

- Беше ми трудно да живея с тази тайна, случвало ми се е да се будя нощем, плачейки. Имах нужда да си отговоря на много въпроси, свързани с корените ми, гените, наследствените заболявания… Търсех я, не защото не съм получила любов от родителите и роднините си, а защото имах нужда да знам от къде идвам. От една страна се опитвах да нямам очаквания, от друга вярвах, че ще е като мен. Кръвта вода не става, както казват. Но само хора в подобна ситуация биха ме разбрали. Аз не съм неблагодарен човек, но умея и да прощавам.

През тези над 25 години организирано търсене допуснахме няколко грешки. Стигнахме до хора, които нямат нищо общо със ситуацията. На няколко пъти преживях едни и същи вълнения - в началото да бъда убедена, че съм намерила своята майка, но много бързо след това да се разочарова. Не усещах, че е тя.

Изпитвах неувереност, мислих си какъв човек е… Вътрешно вярвах и се надявах, че, ако е като мен, всичко ще се нареди. Подготвях се да бъда готова за всякакви варианти. Разбрах едно - колкото и да си подготвен, никога не знаеш какво ще се случи. Колкото и труд да хвърлиш за нещо, нямаш ли и малка доза късмет, нищо не се случва!  

- Докато сте я търсели, сигурно сте имали очаквания за нея? Припокриха ли се те или останахте изненадана?

- Припокриха се, но тепърва ще се опознаваме. Дотук съм убедена, че е изстрадала много покрай раздялата ни, не по нейна вина. Изненадва ме колко енергия, любов и доброта има в нея. Усетих го за това кратко време. Просто всичко това й е липсвало. Тя обича децата. Искала е да забременее, да осинови дете. Обича животните, обича живота и винаги е обичала мен, където и да съм. Ето това очаквах. Това търсих. А то в същото време е търсило мен. Имам чувството, че не сме се разделяли. Сякаш някой беше спрял на пауза това между нас и 40 години по-късно натисна копчето и то продължи от там докъдето е стигнало.  

- Какви бяха първите думи, които си разменихте при срещата Ви с нея?

- Когато ме пусна от прегръдката си и ме отдалечи за малко, ми каза: „Маменце, много си красива“. Аз й отговорих: „И ти“. Знаете, че за всяка майка нейното дете е най-хубаво, както и обратното.

- Усещате ли прилика между себе си и нея?

- Да, освен визуално - в очите, усмивката, скулите, глезените, китките, ноктите, маниерите... Също и като темперамент си приличаме. За тези месеци нито веднъж не ми се оплака, което е присъщо и за мен, въпреки че имаше здравословни проблеми. Дори и тогава звучеше ведро и ходеше на работа, както аз правя. Умее да готви, обича да се грижи за всички около нея, дори и за хората, които не са й близки.  

- Имате прекрасни деца? Как приемат те случилото се?

- С голяма радост. Бях сигурна, че, щом прилича на мен и като характер, ще я възприемат добре. Тя умее да скъсява дистанцията бързо. Много добър човек е. Щастливи са, че имат млада баба, която се държи като баба. И двете сме много щастливи и отношенията ни в момента са като на истинска майка и дъщеря.  

- Сега успокоихте ли се? Тази развръзка какво ви даде? Имате ли вдъхновение за нови проекти?

- Спокойствие на мен не ми е липсвало. Мисля, че съм уравновесен и практичен човек. Не случайно преподавам йога. Човек не може да предаде нещо, което не носи в себе си. Винаги работя по нещо ново. Не мога да не го правя. Дори и да искам, по-неспокойно ми е, ако не правя нищо, или ако имам някаква идея, която не е реализирана.

На 1 Юни пред Народния театър представям новата ми интерактивна „Вълшебна книжка 2“ от проекта ми тананикаща йога за малки и големи. Преди седмица излезе и новото ми DVD „Йога у дома“ за забързани дами със 7 практики по 20 минути за всеки ден от седмицата, както и дискът ми с релаксация за бременни. Завършвам третия си албум „По пътя“ и с две думи си вървя по моя път. Не винаги е лек, но се надявам, че е в правилната посока.